„Шарената кърпа, бляскавият нож” са извратено-романтични представи
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
В международния ден на ромите гледах отразяването му в телевизионните новинарски емисии и си спомних една отдавнашна песен на „Ку-Ку Бенд, от стар албум на музикантите суперпрофесионалисти. Той се казваше „Рома ТВ” и най-общо беше издържан в стила на циганските песни.
Помня подобие на рап, в което Васил Василев-Зуека нареждаше „... шарената кърпа, бляскавият нож...”. Имаше и нещо за това как стар ром разочаровано укорява младия си последовател, че не става за крадец, защото е позволил „някаква жена” да обсеби сърцето му, вместо да се конкретизира върху основната си дейност – да открадне бяла кобилка.
Еманацията на всичко беше „За крадец не ставаш, сине! Ти си будала! Щом сърцето ти е взела някаква жена.”
Аз съм сигурен, че малките ромчета по това време (1994 година) са умрели от радост, че гледат „на телевизора” българи, които се правят на техните предци. Но съм и твърдо убеден как те не са разбрали, че кефът от екрана е просто художествена измислица.
Едва ли последните две думи говорят нещо на вече порасналите мургави дечица от онова време. Защото 99% от тях не са ходили на училище, където някой да им обясни какво означава това словосъчетание.
Специализирали са бъркане в кофите за боклук, проситба и кражби от домове, където е било възможно. Не изключвам възможността, като в оня виц, женската част от тях вече да има поне по 4-5 деца, а мъжката – да е ударила (поне) петгодишен стаж в затворите на България.
Двадесет години след епичния албум на този оркестър и седем след приемането на „нашата мила, родна страна” в Европейския съюз за тези хора не е по-различно. Те продължават да живеят в същото подобие на лунатичен сън, както своите майки и татковци, продължили традицията на техните.
На обществото не му пука за тях, но тяхното отношение е напълно реципрочно. С равна по сила и обратна посока действие. Май го беше казал рапърът Мишо Шамара – „България не ме обича, мой, защо аз трябва да я обичам, мой!” („мой” е рапърско обръщение към друг човек, не се отплесвайте от темата).
Не е празен брътвеж, имам преки впечатления. И друг път съм казвал, че израснах в циганската махала на Бургас. И в нашия клас имаше ромчета.
Предвидливо да избегна всякакви ваши мисли, да кажа, че имахме и турчета. Бях приятел с тях. И като деца се забавлявахме по наш си, детски начин с това, което предлагаше социалистическата действителност тогава.
Бутахме капла от велосипед или обръч от бъчва с „карачка”, играехме на мижанка, куцанка, въже, народна топка и футбол. Хвърляхме камъни в празни резервоари, предназначени за събиране на лайната на квартала с гръмкото име „Победа”.
През това време нашите връстници от цигански произход отказваха да идват в училище. Явно техните майки и татковци, днес вече сигурно прабаби и прадядовци, бяха решили, че няма нужда. А е важно да изпедепцат мурафета на краденето.
Други времена бяха, вярно, тогавашната власт беше брутална и се отнасяше съвсем нечовешки с тях. През три дни идваха хора от „Сан Епид станция” (така се казваше РИОКОЗ в онези дни, без майтап – Санитарно-епидемиологична”), правеха им палатки, в които ги канеха да им убият въшките и да ги накарат да влязат в училище.
Другата идея на пърпащия на моторетка тогавашен „квартален отговорник” Генчо Кучкаря беше да вкара всички малки циганчета в училище. Милиционер с мисия, не мислите ли?
Но, не би.
Отклонение: Светъл лъч в тогавашния ми живот на 12-годишно хлапе бяха Лиляна и Симеон. Лиляна и Симеон работеха в „Чистотата”. Той търкаляше едновремешните, стари, цилиндрични „казани” към „боклуджийката”. (Огромна оранжева кола, която наричахме „слон-мамут”), закачаше ги на автомата и с осмислящ битието му жест дърпаше ръчката. Звукът беше „Тссс-сссъс”.
Тогава моите сестри бяха бебета, каквото им окъсяваше, майка ми го даваше на Лиляна и Симеон. Плюс детски храни, пюрета... Те благодаряха смирено, чувах, че им казва „Да ги пратите на училище като пораснат, чуваш ли ма, Лиляно!” Отговаряха с „Да!”
Дано така е станало и се радвам, ако някое от многобройните деца на Симеон и Лиляна са прекарали поне няколко години в училището. За което тогавашните управляващи принуждаваха ромите. Без като тези от сегашните дни да открадват пари от Европейския съюз, предназначени за „десетилетие на ромското включване”, „цивилизован ромски избор” и подобни дивотии от този синонимен ред. За разлика от днешните политици от няколко партии, които гледат на необразования, умишлено държан прост и освирепял от глад и мизерия циганин като на социално животно, което може да бъде купено за 30 лева.
Плюс две бири и тройка кебапчета от соя. Чувал съм няколко пъти различни ромски лидери да обясняват, че най ги боли заради това, че малките им не ходели на училище.
Ами... кажете го на техните майки и бащи, началното и средното у нас са безплатни. Друг е въпросът за актуалното им качество, но за това друг път. Две думи има тук - лично усилие.
А когато някой ром е интегриран в обществото, работи, децата му се развиват и живее както останалите, той се обижда, когато го сравняват с тези, които живеят в ламаринени колиби и ровят в кофите за боклук.
Между другото, те се обиждат един друг на „циганин”. И „мангал”. Чувал съм ги.
Прав сте г-н Максимов,но само донякъде.Никой от циганите,а също така и абсолютно никой от управляващите не смее да си го помисли,камо ли да го изрече на глас,че има една подробност и тя е,че ценностната система на циганите е обратна на нашата.Образованието,културата в бита и други неща за тях нямат никаква стойност.Не са малко примерите: нови домове,безплатното образование,лечение и др.Страна като Италия го е решила този пробп.лем.
