Политически кръвопийци погубват надеждите на българския народ
Автор: Стефан Солаков
В други ден е Цветница, седмица по-късно ще празнуваме Великден – светли християнски дати, които ни напомнят, че все още сме човеци, а не зомбирани роботи, използвани по най-унизителен начин от хора, скъсали отдавна с всичко човешко в мрачните им души.
През последните години нашият изстрадал народ се превърна в най-голямата жертва на една брутална политическа измама. Когато преди четвърт век улиците и площадите у нас преливаха от възторг към дочаканите демократични промени, малцина се усъмниха в обещанията за пълна смяна на икономическия модел и на тоталитарната политическа система.
На трибуните подскачаха рошави и брадати „интелектуалци“ с нездрав блясък в кръвясалите от нощни запои очи и мнозина от нас вярваха, че заедно с тях ще нахлуем в райската градина на западната демокрация.
Бяхме полуживи от дългото чакане на тези славни дни на свобода и много бързо забравихме на кои географски ширини е разположена малката, но изключително примамлива със своите красоти България.
Изтрезняването настъпи много бързо и изведнъж се оказахме смачкани в железния сандвич на вечните геополитически интереси на великите сили, които са свикнали да подчиняват, а не да се радват на опиянените от духа на свободата малки държавици, населени с наивно население като нашето.
След като Горбачов закри социалистическия „рай“, пред осиротелите народи на постсъветска Европа се появиха архангелите на довчерашния Сатана от Вашингтон. Започнаха оживени пазарлъци за душите на прокудените соцадамовци, напомнящи сюжетните линии на великия Гьоте и на неговия колебаещ се Фауст.
У нас сделката с новите дяволи беше сключена почти светкавично. Бивш високопоставен шеф на ЦРУ разказа в своите мемоари за едно чевръсто момче, което още през 1990 г. е предложило услугите на „кръг демократи“ в София, готови да обърнат курса на постсъветска България по посока на Вашингтон.
Посредникът се среща с офицери на ЦРУ във Виена и сладкодумно разкрива намеренията на група български „еколози“ да служат на американската демокрация.
За целта настоява за конкретна финансова помощ, с която да бъдат ударени все още живите съпротивителни сили на тоталитарната номенклатура.
Напористият момък получава от ЦРУ оперативния псевдоним „Моторна лодка“. Опитните профайлъри на американското разузнаване с право се съмняват в психическото състояние на самопредложилия се търсач на силни усещания. Зловещата слава на КГБ и на неговата доста коварна българска посестрима ДС все още респектира професионалистите от Лангли, които временно замразяват напъните на софийската „екогрупа“, настояваща за агентурни контакти с чичо Сам.
Четиринадесет години по-късно, началото на месец април. В Главната квартира на НАТО се развява флагът на Република България, най-новата членка на Североатлантическия военен пакт.
На церемонията присъстват български лидери от всички политически цветове – пъстра смес от пишман демократи, бивши комунисти, тайни агенти на ислямския Ориент и дори бившия цар, превърнат от вълшебните феи на шпионажа в министър-председател на най-причудливата държава на Балканския полуостров.
Сред официалните лица една брадата физиономия трудно сдържа сълзите си. Неговата „лудост“ най-после е осъществена и България трайно е вързана за колесницата на новия Голям господар. Агент „Моторна лодка“ дочака доверието на Вашингтон и замисля нови подвизи на полето на националното предателство.
Днес, десет години по-късно, мекерето на ЦРУ продължава да обикаля телевизионните екрани и да ни убеждава, че американския хомот, в който ни впримчиха такива като него „доброжелатели“ на българския народ, трябва да носим с гордост и задоволство. Друго е да си роб на марката Made in USA, отколкото на „Сделано в СССР“.
За 25 години от прословутия „преход“ към демокрация останахме с пръст в устата, очаквайки да заживеем богато и спокойно като онези, които ни примамиха в другия „рай“ - на жестоката конкуренция за оцеляване в джунглата на бандитския капитализъм.
В него оживяват само съвременните Фаустовци, продали навреме душата си на новите дяволи от глобалния заговор срещу народи като нашия. Тоталитарните червени комисари на Тодор Живков днес са заменени от техните наследници, ловко сменили комунистическите знамена с флаговете на новите американски началници.
На обикновените българи не остава нищо друго освен да си налягат парцалите и да слушат безумните брътвежи на поредните месии, които обещават „сладък живот“ и блаженство, ама не казват точно кога ще ни връхлети „манната небесна“. Впрочем агент „Моторна лодка“ напоследък спомена нещо за Космоса, към който трябвало да се насочат надеждите на българина.
Прозвуча като покана за преселване във Великите ловни полета – раят на индианците, живуркащи в резерватите на днешна демократична Америка. Сравнени с тях, нашите градски гета напомнят за деветия кръг на чистилището, накъдето се е запътила голяма част от онези наивници, които преди четвърт век се радваха и подскачаха из площадите на „новото време“.
Днес озъбената действителност логично навява носталгия към годините на червената диктатура и в това се крие истинската трагедия на съвременна България. Политическите субекти, които всекидневно изплуват в общественото пространство, са още едно печално доказателство, че ни чакат нови, още по-тежки изпитания по пътя към истинската демокрация.
„Моторните лодки“ на безхаберието и на националните предателства кръстосват ожесточено политическото блато у нас и заливат с отровните си вълни и най-малкия порив на българското общество да се отърве от кръвожадните кърлежи, изпиващи последните ресурси на агонизиращата държава.
След шест седмици България ще бъде изправена пред поредния шанс да накаже кръвопийците, които погребаха надеждите на нашия народ и го превърнаха в покорно добиче, изпълняващо командите на чужди кукловоди. Търпението не трябва да е безкрайно, защото следващата дестинация ще ни върне окончателно в добре познатите години на средновековното робство.
