Сръбският крал Александър удря шамар на 7-годишно момиченце, защото му заявява, че е българка
Автор: Страхил Николов
Делото и патриотичният подвиг на това дете го правят герой. Макар само на 7 години – то вече е еманация на силата на народностния български дух, сътворен през вековете.
Само така може да се обясни поведението на Васка Зойчева, която смело и самоотвержено брани своето национално достойнство пред лицето на представителя на най-високо равнище – върлия и опасен враг на българщината в Македония, сръбския престолонаследник Александър.
Това се случва на 14 октомври 1912 г. (стар стил), след като предишния ден – 13 октомври 1912 г., сръбските войски са навлезли в Скопие. Престолонаследникът, заедно с група офицери, минава по главната улица на града. Близо до Каменния мост на река Вардар се спира пред насъбралите се хора и взема в ръцете си момиченце, на което задава въпроса: „Ща си ти“? Момиченцето отговаря смело: „Българка. Аз съм българка“.
Този отговор не допада на престолонаследника, който явно иска всеки българин моментално да се превърне в сърбин, ядосва се и това го принизява до нивото на циник. Удря плесница на детето и продължава да го пита: „Речи ща си ти“! След това този сатрап, мислейки че всичко може да се купи, предлага подкуп. Изважда от джоба си монета, показва я на момичето и казва, че ще му я даде, ако каже, че е сръбкиня.
Васка Зойчева понесла геройски плесницата, отговоря още по-категорично, че е българка. Разярен, обиден и унизен от този си неуспех, престолонаследникът пада морално толкова низко, че удря още две плесници на детето, псува го вулгарно, по хамалски и си заминава.
Всичко това се разиграва пред обезумелите погледи на българите, които възприемат този макиавелизъм и сляпа омраза като сигнал за унищожение на нашите сънародници в тяхната родина от сръбския див шовинизъм.
Този неравноправен двубой между детето Васка Зойчева и Александър много прилича на библейския разказ за това как овчарчето Давид побеждава могъщия филистимец Голиат, когото убива с прашка. Малката Васка излиза от тази битка със сръбския Голиат морална победителка. Постъпката й е красива и нравствена, защото защитава една истина, а действията на Александър са неморални, защото с тях защитава една пагубна кауза, която иска да постигне с непозволени средства. Затова съдбата го наказва. През 1934 г., вече като крал на Югославия, го убиват в Марсилия, което „Десант“ подробно описа.
Иван Михайлов по този повод справедливо отбелязва в едно от своите многобройни интервюта, че това не е убийство, а наказание, заповядано от проклятието на потоците кръв и сълзи, причинени от сръбския терор на македонските българи.
Васка Зойчева е дъщеря на българина Димитър Зойчев, революционен деец от Прилеп. По-нататък подвигът й не е останал тайна както сред българската, така и сред сръбската общност. Това застрашавало реално живота на семейството. Ето защо още на следващата 1913 г. то търси спасение в майка България и се заселва в София.
Фактът, че героизмът на невръстната Васка все повече и повече става популярен и подбива авторитета на крал Александър Караджорджевич, го кара да реши да парира неприятната случка веднъж завинаги с подкуп. За целта, по свидетелството на Кирил Пърличев, през 1919 г., т.е. 7 години по-късно, агенти на сръбския крал намират родителите на момиченцето в София и предлагат куп пари на семейството, ако то заяви публично, че случилото се с плесницата на тяхното дете от сръбския престолонаследник на 14 октомври 1912 г. в Скопие не е вярно.
Семейството категорично отказва да стори това. Този безкористен патриотизъм на Зойчеви потвърждава тезата на нашия известен дипломат Михаил Маджаров, че македонските българи са архибългари, т.е. в най-висока степен българи. А героизмът на малкото момиче може да се увенчае със стиха на Хораций: „Издигнах си паметник, по-траен – от метал“.
Ето защо този позабравен епизод, свързан с патриотизма на семейство Зойчеви, трябва да се извади от забвение.
Това ще бъде от полза за всички ни.
Патриотизмът на това невръстно дете и безкористната патриотична постъпка на семейството му е подвиг, който заклеймява нихилизма, проявяван от някои наши продажници към Македония, както и недалновидната политика на някои наши дипломати към македонските българи.
Добре би било да се издигне на подобаващия му се пиедестал Иван (Ванче) Михайлов – най-добрия защитник на българщината в Македония. Стига с този глупав нихилизъм към делото на този забележителен българин.
Полезно ще бъде да се популяризира подвигът на малката Васка Зойчева в нашите предучилищни заведения, както и да се именуват на нея някои детски заведения, а защо не и улици. Все пак Васка Зойчева е възпитаничка на забавачницата към българското училище в Прилеп.
Поне засега не е известен подобен героичен подвиг на неин връстник. Всичко това и фактът, че патриотичният подвиг на това българче е реален, а не измислен и митологизиран, го прави и издига в ранг на национална българска героиня. А ние всички сме в дълг към героизма и патриотизма на българите от Македония, които смело с цената на живота си защитаваха своята национална принадлежност към майка България.
Ярко доказателство за това е и кощунски разрушеният монументален паметник на македонския четник в Горна Джумая – сега Благоевград, от нашите безотечественици през 1946 г. За случая гузно се мълчи. Крайно време е да се наруши тази летаргия и да се подеме инициатива за възстановяване на тази светиня. Защото народът е казал: „Там, където е текла вода, пак ще тече“.
