Чародеецът д-р Александър Маринчев


Чародеецът д-р Александър Маринчев
09 Април 2014, Сряда


Той е роден в Троян през 1881 г. Баща му е заможен чифликчия и когато Сашо завършва гимназия в родния си град, го изпраща да учи медицина във Виена.

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

Връща се през 1906 г. и започва работа като стажант-хирург във Военната болница в София. Справя се обаче изключително успешно с работата си и само за 3 години стига до поста старши хирург.
При обявяването на Балканската война по негово желание е изпратен в полева болница. Предлагат му да стане неин началник, но той отказва, защото смята, че това ще го отклонява от преките му задължения – да помага на нуждаещите се.

Още първите битки са кръвопролитни и болницата са пълни с ранени. Колегите на доктор Маринчев при всяко по-сериозно нараняване на крак или ръка пристъпват към ампутация, но той предприема друго. Вместо ампутация, прави сложни операции и предпазва от инвалидност стотици войници и офицери. Заради заслугите му е произведен в чин майор и е награден с ордени и медали.

През Първата световна война  д-р Александър Маринчев отново е на предни позиции. Той прави операции под светлината на газови лампи и дори на свещи. Ранените войници и офицери се молят да попаднат в неговите ръце, защото той се е прочул като истински чародеец. Пришива откъснати ръце и крака, вади куршуми и осколки от  телата, даже и от органите.

Заради спасяването на стотици войници и офицери е произведен в чин полковник, което обаче лично на него не му прави никакво впечатление. Той никога не е обличал униформата си и не носи връчените му ордени и медали.

Доктор Маринчев и първият, който въвежда зелена мантия за хирурзите, защото според него това е цветът на живота. Той с мъка преживява всенародната покруса през 1918-1919 г. Подава си оставката, за да не тежи на държавния бюджет. Въпреки това винаги се отзовава безвъзмездно да извършва операции във военната и в цивилни болници.
На 1 март 1941 г. България се включва във Втората световна война. Цар Борис ІІІ кани на среща о. з. полковник Маринчев и му предлага да стане главен консултант по здравеопазването в българските армии.

На което д-р Маринчев отговаря: „Българските войски в Македония и Егейска Тракия няма да водят битки и следователно там няма да има ранени, а аз съм хирург, значи от мен няма необходимост“. И това наистина е така. Населението в Македония посреща българските воини  като освободители и се радва, че отново е присъединено към майка България. Подобно е положението и в Егейска Тракия, където голяма  част от населението е българско, и така  до септември 1944 г.  армиите не водят военни действия.

След това обаче положението се променя. Съветските войски влизат в България и  правителството на ОФ обявява война на Германия. Започват кръвопролитни боеве с многократно по-добре въоръжения и опитен противник. Срещу него атаките „на нож“ са немислими, защото той е укрепен в стоманобетонни бункери, има танкове, артилерия и авиация. Поради това българите дават големи жертви за превземането на всеки укрепен пункт и позиция.

Тогава д-р Маринчев, вече на 64 г., се включва в спасяването  на здравето и живота на воюващите офицери и войници. С прилаганите от него методи отново стотици са спасени от ампутация на крайници. Лекарят придружава частите на Първа българска армия до р. Мур в Австрия, където се срещат със съюзническите войски. Там той оперира успешно 35 американски и английски войници и офицери, за които техните лекари са се произнесли, че са безнадеждни случаи. По този повод един американски лекар му казва, че той е достоен за Нобелова награда.

Втората световна война приключва. Д-р Маринчев се връща в България. От всичко преживяно започва да чувства, че е влошено здравословното му състояние. Сам си поставя диагнозата рак на простатата. По това време лекарства за лечение няма и единственият изход е операция. Но няма  хирурзи в България, които могат да я направят.

Затова д-р Маринчев се свързва с един от обучените от него хирурзи. Дава му да прочете написани от него указания, но ще трябва го напътства и по време на операцията, затова тя трябва да се направи с местна упойка, за да бъде в съзнание. Болките са направо ужасяващи в продължение на 2,5 ч., докато трае операцията. На няколко пъти той губи съзнание от тях, но щом идва на себе си, продължава да дава указания. Туморът е отстранен, д-р Маринчев, въпреки че вече е на 74 г., бързо се възстановява.

След 2 месеца отново си пие традиционните 100 грама сливова ракия и един литър вино, както казва, за спокоен сън. Умира през 1965 г. на 84-годишна възраст. За съжаление неговите методи за хирургия на крайниците и за премахване на тумор от простатната жлеза не са наследени от българската медицина, а се използват в други страни.


В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки