Шоубизнес! О, Да! Ода!


Шоубизнес! О, Да! Ода!
А помните ли „Войната на таралежите“? Тогава игрите бяха истински, а не измислени битки на „таланти“
05 Април 2014, Събота


Вече сме наред, шоуто е гарантирано

Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net

Аз ли не харесвам бъгарския шоубизнес? Дето от ей такъв го слушам. Той тогава се наричаше „естрада” и беше ревностно пазен от тогавашните учили-недоучили родни касапи, наречени „Областна дирекция „Музика”. Ходил съм им на концерти, както обикновено, от училище и под строй.
Все съм си ги представял като тези от втория ред на повествованието, но това е било заради силната ми детска (последващо юношеска) фантазия. Намирал съм прилика само и защото съм искал да приличат на Европа.

А, (Въх!) те приличаха на смутено извадени от някакъв самодеен работнически театър герои. Със скромни сивички костюмчета и бозави роклички, в които самоотвержено се размятат по сцената.
Е, все пак ги харесвах донякъде.
Хем знаят, че няма да хванат сърцата на публиката, но имат публика, която не е дошла, за да ги види. Помните как беше, държавните предприятия („фирми”, на пазарен, човешки език) откупуваха билетите за грандиозните им изпълнения и великодушно ги раздаваха на желаещите.

Тук има разделение. Ако искащите да видят някого са повече, значи той е бил истински артист или певец. Васил Найденов например. Или Лили Иванова. „Щурците”. ФСБ. (Да не се обидят Маргарита Хранова, Йорданка Христова и Нели Рангелова, тях също ги харесвах. Малко.) Обикновено на тези хора нямаше празно място. Досега, ако ги чуете, макар и отдавна познати, все нещо у вас би потрепнало, признайте!
Имам скъп спомен от детството, представете си осмокласници от див, работнически квартал в Бургас, насила изпратени да гледат балет. Ако нямате идея, ще ви нарисувам картина: „Взе ли си тръбичката?” „Имаш ли достатъчно ориз?” „Тоз пластилин на малки или на големи топчета да го правя?”

Мисли и въжделения на деца, тръгнали да усещат великото изкуство на балета в новопостроената (заради която бяха съборени бургаските хали, но за това друг път) Народна опера.
Разбира се, нито един от учителите не им обясни защо трябва да се прехласнат пред балета „Лебедово езеро”, по музика на Пьотр Илич Чайковски, един от гениите на класиката, признат от всички. За ужасната и невъзможна роля на Одета и Одилия да се превърнат една в друга в лебеди. Или май не беше така, м? А имахме учители по музика...

Вече почти ми е замазано и не помня точно как горкият диригент се караше на довелите ни учителки (междувременно влезли в ролята на стражарки) да се опитат да спрат това издевателство, в което малките изродчета (ние) обстрелвахме безмилостно оркестър и балерини.
С ориз, пластилинови топчета и обикновен кускус. Тогава ни беше адски смешно, тогава се чувствахме победители, но и ние не знаехме в какво. Е, вече ми е ясно. В предишната, петъчна вечер бяхме гледали „Информационная программа „Время”, а след нея и съответния съветски филм. В който, не се и съмнявайте, едни хора се стреляха и убиваха, а накрая победителят беше един. Който е стрелял и убивал най-много.

Спомням си и друг мил момент от периода, в който бях 15-годишен, много харесвах една съученичка, техните я бяха пуснали, за да бъдем заедно на концерт на „Щурците”. Майка и татко ме отпратиха с мрачната закана „Само да не ви бият милиционерите”. Не ни биха. Но на „Вълшебен цвят”, понеже бях изпил 30 или 40 грама мента, взех да пея заедно с тях, един чичо с лента „Отрядник” на ръкава ме изведе пред Младежкия и изсъска „Ей, лигльо! Какво ми са правиш с таз дънкена риза! Я са опрай, малко! („дънкена” – очевидно производно от „дънки”, тоест „джинси”).

Май най-добрата ми инвестиция в този момент е била тази от 1 лев, който дадох за концерта на тогавашните си любимци. Мисля да ви спестя разни въодушевления по концерти на Силвия Кацарова и тогавашната й група LZ в Летния театър на родния ми град или „Тангра”, които публиката посрещна с мощен рев. Все така беше...
Но вече възрастен и улегнал мъж се радвам, че сегашният шоубизнес в България е на суперевропейско и световно ниво. Малките и не чак толкова малки деца са на правилния път, за който мечтаехме ние, техните чичовци, лели, майки и бащи – към пряката истина в момента.

Е, вярно, не са „Ван Хален”, не са някакви упадъчни есесовци от КИСС (дано простакът, измислил тази гадост, е мъртъв, защото бих го убил още веднъж, знам, че не е християнско), не са „Бони Ем”, АББА и „Руббетс”. Не е Рей Чарлз. Ха! Не е Владимир Висоцки дори със страшния си глас, който дере само и единствено истини!
Ето, вече шоубизнесът у нас води към преки и жизнеутвърждаващи мисли, като „Ще ти седна, няма да ти седна”, черни автомобили от висок клас и откровени сексуални желания към хора от собствения пол (жалкия циганин с прозвище Азис имам предвид, да).

Eто това вече са истински евроценности. Ето така България става „част от голямото евросемейство”! В което Елтън Джон съвсем скоро ще се венчае за дългогодишната си приятелка Дейвид Фърниш. (мъжки пол, единствено число, лично име, ако сте учили български език и литература). Но затова – следващия път. Ако все още имам сили да ви говоря.
Ще ме изтраете ли?


В категории: Коментари , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки