28 март (петък), 17.00 ч. Докато кризата в Украйна се разраства, а с нея и санкциите към Москва, премиерът Пламен Орешарски продължава да бленува
за изграждането на руския енергиен проект „Южен поток“. Дори има наглостта да го нарече „диверсификация“ в интервю за азербайджанските медии: „България работи за разнообразяване на енергийните източници. Изграждането на „Южен поток“ е важна стъпка към диверсификация на газовите доставки за цяла Югоизточна Европа.“
Министър-председателят се връща и към вече омръзналата на всички тема за „реиндустриализацията: „Работим за това в съответствие с препоръките на Брюксел. Настоящите сравнително високи цени на природния газ правят неефективни химическите производства, в които моята страна имаше традиции в близкото минало. Ако успеем да насърчим възобновяването на някои металургични мощности и част от химическите производства, търсенето на енергоизточници ще нарасне.“
Само че пропуска да обясни как ще се финансира всичко това. Вероятно с поредния милиарден заем.
31 март (понеделник), 12.30 ч. В пълна секретност в София пристига за среща с Орешарски скандално известната Виктория Нюланд, помощник държавен секретар на САЩ. Визитата е толкова тайна, че родните журналисти научават за нея от прессъобщение на американския Държавен департамент.
Министър-председателят с неохота мънка пред медиите какво му е „наредила“ Нюланд: „Изразих надеждата си, че няма да се стигне до третия пакет икономически санкции за Русия и подчертах негативния ефект на тези мерки върху част от страните членки на ЕС, включително България. Казах й, че сме за дипломатическо решение на украинската криза и поставих темата за премахването на визите. Надяваме се на по-благосклонно отношение по този въпрос.“ А дано, ама надали.
14.00 ч. Виктория Нюланд „наминава“ и при президента Росен Плевнелиев, за да му напомни, че България трябва да започне „по-тясно сътрудничество с НАТО“, тоест, да се разширят базите на алианса на наша територия. След срещата тя не обелва и дума, а Плевнелиев срича смутено пред репортери: „Страните-членки на НАТО трябва да подобрят механизмите за изграждането на колективните способности за отбрана. Това минава през спешната и решителна модернизация на българската армия с нови оръжия и оборудване.“ Какво ще е то е повече от ясно – американско и нищо друго.
