От Белия дом съобщават, че президентът Обама приветствал решението на Конгреса, „насочено към подготовката на комплекс от мерки по оказване помощ на Украйна“
04 Април 2014, Петък
Американците открито обявиха цената на поддръжката си за Украйна и заплашиха със санкции Русия. Алиансът също обърна поглед на Изток
Точно в Деня на шегата, но не на шега, Камарата на представителите в американския Конгрес прие законопроект за предоставяне на икономическа помощ на Украйна и успоредно с това за налагане на санкции срещу Русия заради Кримския въпрос. Той бе приет с 378 гласа „за” и само 34 „против”.
Преди това този документ вече беше одобрен от Сената. Сега той ще бъде представен за подпис на Барак Обама.
Както съобщават от Белия дом, президентът приветствал решението на Конгреса, „насочено към подготовката на комплекс от мерки по оказване помощ на Украйна“.
Приетият закон предвижда предоставянето на украинската страна на гаранции за заем в размер на 1 млрд. долара. Успоредно с това се планира и заделяне на финансова помощ за Украйна в размер на 50 милиона долара за развитие на демокрацията и укрепване на гражданското общество, борба с корупцията, а също и за „провеждането на свободни и справедливи избори и подпомагане на демократичните институции“. Още 100 милиона ще бъдат дадени за „разширяване на сътрудничеството на САЩ с Евросъюза и страните от Централна и Източна Европа в областта на сигурността“.
Документът въвежда също адресни санкции срещу руски и украински граждани, които според американските власти носят „отговорност за актове на насилие по отношение на украинския народ или подкопават суверенитета и териториалната цялост на Украйна и стабилността в страната“. Мерките предвиждат запориране на активите на тези лица, намиращи се на територията на САЩ, както и отказ от издаването им на американски визи.
Санкциите от страна на Съединените щати и ЕС бяха въведени като реакция на присъединяването на Крим към Русия.
В тази връзка в сряда стана ясно, че Украйна усилено се готви да си върне полуострова чрез съда. Това заяви в Брюксел след заседанието на комисията „НАТО – Украйна“ изпълняващият задълженията на украински министър на външните работи Андрей Дещица. По този повод той изтъкна: „Украйна смята Крим за част от себе си. Ние ще подадем искове срещу Русия в международните съдилища, в това число и в Международния съд на ООН. Решени сме с помощта на широката международна подкрепа да си върнем Крим“. По думите на и. д. министъра, цитирани от агенция „Интерфакс“, юридическата процедура ще бъде задействана на по-късен етап, тъй като на украинската страна е нужно време, за да събере всички необходими документи.
Припомняме, че киевските власти не признават референдума, проведен на 16 март на кримска територия. Тогава повече от 96 % от избирателите дадоха своя глас „за“ присъединяването на полуострова към Русия.
Междувременно румънският в. „Гъндул“ съобщава, че НАТО се активизира в Източна Европа, като замисля засилване на сигурността в нея.
В обща декларация, приета във вторник в Брюксел, външните министри на страните от Алианска са упълномощили военното му крило да разработи през следващите седмици план за засилване на колективната отбранителна способност и за обезкуражаване на евентуални провокации от страна на Русия.
Според официален представител на НАТО обмисляните мерки предвиждат преместване за неопределен период на военни мощности (въздушни, военноморски и сухопътни, техника и персонал), увеличаване на броя на военните учения, ревизиране на натовските сили за бърз отговор и пр. Изданието посочва, че възможността за предислоциране на военни ефективи на НАТО в Румъния е била потвърдена и от министъра на външните работи Титус Корлъцян.
Вестник „Котидианул“ припомня, че САЩ поискаха да увеличат военното си присъствие в северната ни съседка с още 600 военнослужещи и самолети, с което общият брой на американските военни на нейна територия ще достигне към 1600 души.
Във вторник и българският президент Росен Плевнелиев даде своя принос към всеобщата истерия, като заподозря Русия, че умишлено провокира извънредни полети на бойната ни авиация, за да намали летателния ресурс на българските изтребители МиГ-29, т. е. умишлено да изтощи българската армия. Румънската газета „Адевърул“ пък напоително цитира изявлението на нашия министър на отбраната Ангел Найденов, който се оказа обезпокоен от увеличаването на броя на руските разузнавателни полети в близост до въздушното ни пространство.
Подробности за това изнесе държавният ни глава, който уточни, че сега българските изтребители Миг-29 се налага да се вдигат във въздуха по три пъти седмично, докато преди това е ставало само два-три пъти годишно. Плевнелиев изтъква още: „В момента един руски самолет предизвиква вдигането на два румънски самолета, два български и един турски, което е доста неефективно“. Тези негови думи обиколиха света, след като бяха цитирани от „Ройтерс“.
Гласност тези дни получи и един поверителен документ на НАТО, който разкрива план за засилване влиянието на Алианса още по на изток, най-вече към Армения, Азербайджан и Молдова. Замисълът в тази връзка, който е разгърнат в обем от седем страници, засяга серия от практически мерки за засилване на контактите на НАТО с тези държави. В рамките на краткосрочната цел за „насърчаване на стабилността в Източна Европа в актуалния контекст“ се планира да бъдат насърчени страните от региона да повишат съвместимостта на своите армии с тези на Алианса чрез съвместни военни учения и обучение на персонала. Трите страни ще бъдат окуражени да се включат в проектите на Северноатлантическия пакт за „интелигентна отбрана“ като например присъединяването им към организираната от страните членки на НАТО съвместна охрана на балтийското въздушно пространство.
Междувременно в сряда се появи информация в „Телеграф“, че Полша е помолила Алианса да разположи на нейна територия 10 хиляди войници като нагледна демонстрация на решителността на НАТО да защити всеки от своите членове в отговор на действията на Русия в Крим.
Както отбелязва изданието, такава възможност е била обсъдена на срещата на външните министри в Брюксел, където е станало въпрос, че натовски войски може да бъдат разположени не само в Полша, но и на териториите на прибалтийските републики Латвия, Естония и Литва.
Полският външен министър Радослав Сикорски е поканил в страната „две подсилени бригади“ на мотопехотните натовски формирования, наброяващи примерно по 5 хиляди човека всяка една от тях. „Полша вече 15 години е член на НАТО и досега единственото постоянно военно образувание у нас бе една учебна база. Бихме приветствали много по-мащабно и забележимо присъствие“ – отбелязва в тази връзка Сикорски.
Предложението на Полша обаче е било отхвърлено от холандския външен министър Франс Тимерманс, който категорично заявил: „Не са ни нужни никакви войски на НАТО по границата с Русия“.
Очаква се в близките седмици от Алианса да направят изявление по повод разгръщането на негови войски по източните граници. По данни на „Телеграф“, НАТО може би ще изпрати свои военни формирования в Източна Европа, а кораби – в Балтийско море.
