Признайте, г-н Президент, за комунистическото си минало


03 Април 2014, Четвъртък


След разкритията на политолога Антон Тодоров около вашето минало очаквах, че ще застанете пред българския народ, ще сложите ръка на сърцето си и ще се извините. Но уви!



Вие, който сте съсипвали бъдещето на вашите колеги, нямате доблест днес да си признаете вината пред тях. Чудно ми е как сте ги гледали през онези години в очите, докато сте докладвали за тях пред комунистическите си шефове.
Преживях го това време – времето, когато подлеците с партиен билет се издигаха в йерархията и тормозеха обикновените хора. През 70-80-те години на миналия век работех в БАН.
Завеждах две много отговорни служби, но бях следена като престъпник, защото не бях „номенклатура“ на БКП, така се изразяваше шефката на кадровия потенциал в ЦУ на БАН.

Наложи се да се преместя в един институт на БАН, където попаднах на друг директор, който също като вас съсипваше съдбите на млади и кадърни хора, като ги шпионираше, доносничеше за тях и гледаше да ги смачка, ако покажеха, че са с нещо по-кадърни от него. Те бяха лишени от научна кариера по безумни причини. Дядото, например, на една от младите сътруднички минавал за кулак, защото някога притежавал вършачка. А този „богат“ дядо тя не познаваше, по простата причина, че по това време още не е била родена. Но пристигна в БАН с „черен печат“ от кмета на нейното село. А беше умна, способна.
В същото време в института слухтяха множество ченгета, които притежаваха инженерни дипломи, а думичката „инженер“ изписваха „инжинер“.
Така че, г-н Президент, аз добре познавам това време. Скъпо си платих, че не бях номенклатура на БКП, но спя спокойно, защото не изпълнявах мръсни поръчки, уважавах хората с потенциал. Те също ме уважаваха. В онези години израстваха не умните, а подлите. След всеки капацитет търчаха ченгета. Преследваха ги и по време на командировките им в чужбина.
Вие спите ли спокойно, г-н Президент?
Сигурно е така, защото като ви гледам и слушам, и сега много, много не мерите действията си. Вие категорично ни поднасяте пристрастията си само към една партия, а се биете в гърдите, че сте обединител на нацията. Напротив. Аз ви виждам в обратна светлина.
Размириците в България започнаха от момента, в който „свалихте“ доверието си от правителството. Защо скрихте от българските журналисти срещата си м. г. с турския вицепрезидент? Тогава ли дадохте някаква дума, та имамите добиха кураж и надигнаха глави за мюфтийските имоти? Защо не обелихте нито дума по този въпрос? Пълна тайна.
Носите огромна отговорност пред българската нация. Ще имате ли доблестта да опровергаете всичко това?
Чакаме, г-н Президент, да си признаете.
Стефка Лилова, София


В категории: Горещи новини , Трибуна

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки