В последните месеци от бременността на дъщеря ми тя започна да вдига високо кръвно налягане. Наложи се да бъде приета за наблюдение в отделението.
Какви са рисковете от подобни проблеми за майката и плода й?
Геновева Лазарова,
Тутракан
По време на бременност настъпват изразени изменения в сърдечносъдовата система, но те се съпровождат с незначителни или никакви симптоми. Артериалното налягане спада към края на първия триместър, продължава да спада през целия втори триместър, след което се покачва до нормата. Диастолното налягане се понижава в по-силна степен и пулсовото налягане е по-силно изразено. Нараства ударният обем и се ускорява сърдечната честота, като увеличаването на натоварването на сърцето е преди всичко за сметка на повишеното количество кръв.
Оплакванията при бременни са най-често задух (хипервентилация и усилена работа при дишане) и отоци (нарушено връщане на кръвта от уголемената матка). При преглед се установяват ускорени сърдечна дейност и дишане, подути шийни вени. Налице са систолни шумове, диастолните указват патология. Електрокардиографски се установява изместване на сърдечната ос наляво. Възможно е наличието на неголям перикарден излив.
По време на раждане е необходимо да се изключат прийомите на Валсалва (напъните), положението на жената да е настрани с прави крака, разтворени и поддържани от акушерка. Необходимо е да се подпомага и ускорява периодът на изготвянето. Веднага след раждането, при тежко сърдечно заболяване, е възможно мълниеносно да се развие сърдечна недостатъчност. При такива пациентки се препоръчва раждането да се води в седнало положение – с краката надолу, да се използват Есмарх превръзки на краката и прилагане на диуретик.
При пациентките с придобити клапни пороци е за препоръчване раждането да се води по естествен път, тъй като интубацията и анестезията влошават белия дроб и дясната камера. Пациентките с клапни протези провеждат постоянна перорална антикоагулация, която през първите 4 месеца е уместно да бъде заменена с хепаринова терапия. При шънтовите вродени пороци заслужава да се обмисли секцио поради високо кислородно насищане.
Хипертонията при бременност е хронична, предшестваща т. нар. пре- и еклампсия. При артериална прееклампсията (след 20-ата седмица се развиват хипертония, протеинурия, отоци) и на еклампсията (поява на гърчове у бременни с прееклампсия) основно е борбата с тях. Прилагат се магнезий, дихидралазин, прекъсване на бременността. Грешка е даване на диуретици, диазепам, други натихипертензива, нежелание за прекъсване на бременността.
При предшестваща хипертония хипонатриемичната диета и диуретиците не са първо средство. Най-широко разпространено е прилагането на а-Мethylodopa, може да се дават Clonidin, бета-блокери, ретарден Nefedipin (CorinfarRetard).
Диуретиците имат потенциално атоксично действие върху плода. Бета-блокерите намаляват адаптивните възможности на новороденото.
Диуретиците, бета-блокерите и нифедипинът преминават в кърмата. При хипертония на бременността, ако до два месеца след раждането налягането не се овладее, е необходимо да се насочи пациентката към нефролог.
Исхемичната болест на сърцето се лекува по стандартните правила. При раждане е за препоръчване секцио – да няма мускулна работа – напъване, и да са налице висококислородно насищане на кръвта и пълна реанимационна дирижираност на ситуацията.
Във възрастта на климакса или при дисхормоналитет се наблюдават прояви от субективен, абективен и ЕКГ характер. Основното оплакване на сърдечни болки. Те може да наподобяват стенокардия, но са продължителни – с часове и дни, богато емоционално украсени, придружени със задух, нямат връзка с физическо усилие. Болките обикновено се влошават при третиране с нитрати.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
