Кладенецът край мястото, където е бил посечен мъченикът
01 Април 2014, Вторник
Паметта на мъченика се почита както от православните християни, така и от изповядващите исляма
На 1 април църквата почита паметта на свети Аврамий Български.
Според различни извори и предания Аврамий се родил във Волжка България. Той бил богат човек и се занимавал с търговия. Често посещавал Византия и православните руски княжества. Така имал възможност да опознае християнството, макар да бил възпитан в мохамеданската вяра. Приел Светото кръщение под името Аврамий от руски търговци, живеещи във Велики Болгар. Как се е наричал той преди да приеме Христовата вяра не е упоменато никъде в историческите извори.
Животът му коренно се различавал от този на повечето негови земляци и сънародници. Той бил необикновено състрадателен и милостив към хората в нужда, така че харчил много от богатството си за страдащите.
Той не само изповядвал, но и разпространявал християнската вяра сред своите сънародници. Продължавал да се занимава с търговия, а спечеленото раздавал на бедните.
Веднъж отишъл да търгува в Болгар. Мюсюлманите започнали да го убеждават, а по-късно и да го принуждават да се отрече от християнската вяра. Аврамий не се поддал на заплахите. Хвърлили го в тъмница за дълго време, но и тогава той останал непреклонен. Първо му отсекли ръцете, после краката, а накрая – главата.
На 1 април 1229 г. свети Аврамий загинал мъченически. Руски търговци християни погребали тялото му край Велики Болгар. На лобното място на мъченика бликнал лечебен извор. Според местни предания първият човек, излекуван от водите на извора, по ирония на съдбата, бил мюсюлманин. Не случайно паметта на Аврамий Български се почита както от православните християни, така и от изповядващите исляма. Върху извора бил изграден кладенец, а до него – параклис, върху чиито страни били разположени икони.
Скоро след тези събития градът Болгар бил превзет и опожарен от монголските нашественици, в което мнозина видели Божие наказание за пролятата кръв на мъченика Аврамий.
След завоюването на Казанското ханство недалеч от мястото, където мъченикът бил подложен на нечовешки страдания, бил издигнат храм, в който била положена китката на дясната му ръка.
След една година тялото му било пренесено в град Владимир, където на 6 март 1230 г. князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. Аврамий и ги положили в църквата „Успение на Пресвета Богородица”. Там те продължили да вършат чудеса.
В съветските времена светините били изгубени, параклисът край кладенеца на мястото на смъртта на мъченика бил разрушен, а самият кладенец – осквернен. Запазила се само фалангата от един пръст на дясната му ръка, която жителите на града криели по домовете си и която днес се намира в храма „Св. мъченик Аврамий Български” в Болгар. През есента на 1993 г. параклисът бил построен отново и осветен заедно с предварително почистения от затлачването и мръсотиите кладенец. При това на дъното му бил намерен и изворът с чиста вода.
Смята се, че Аврамий Български притежава особено благодатна сила да се застъпва пред Бога за болните деца, като има много запазени свидетелства за изцелението им. На него се молят също за покровителство и успех в търговията и личното предприемачество.
