Община Пещера реставрира древна военна резиденция, за да стане атракция за туристите
Автор: Камен Колев
Старинна средновековна крепост с бойни кули-църкви излиза изпод руините на познатия от десетилетия на науката римски кастел в покрайнините на град Пещера. В уникалните храмове воините са се молели преди битка и са благодарели на Бог след победа.
Всичко това става ясно, когато преди 3 г. с проучванията на мястото се заема екипът на доц. д-р Бони Петрунова, по това време ръководител на секцията за средновековна археология и зам.-директор на Националния археологически институт с музей към БАН.
Църквите-кули „Св. Параскева - Петка (Българска)“ и другата, за която се предполага, че се е наричала „Св. Четиридесет мъченици“, се намират в северния край на Пещера, на хълма Света Петка. Те са вградени в северния и южния край на източната крепостна стена на Перистера.
Според историческите сведения, твърдината е пазила от вражески набези древното селище. Името й означава гълъб, гълъбово място, и е споменато за първи път от Иван Попов в неговото изследване “Страници из миналото на Пещера”.
Легендата за произхода на името на твърдината разказва, че когато през 313 г. във Византийската империя било разпространено християнството, местните хора трябвало да изберат на кой от хълмовете в околността да изградят своята църква. Докато умували, от хълма Света Петка в небето литнало ято гълъби.
Гълъбът е птица, която традиционно символизира Исус Христос и така хората решили точно на това място да направят своя храм. Друга хипотеза е, че името на възвишението - Света Петка, е дошло от едноименната древна църква, чиито развалини стоели на хълма от векове.
За руините от крепостта за пръв път пише Стефан Захариев в книгата си „Географско- историко-статистическо описание на Татарпазарджишката кааза“, издадена във Виена през 1870 г. Константин Иречек също споменава крепостта в своите пътеписи през 1883 г.
През 1954 г. започват първите археологически проучвания на хълма, а няколко години по-късно, както и през 1972 г. под ръководството на Цветана Гиздова се правят сондажи и частични разкопки. Те обаче не стигат далеч и учените обявяват паметника на културата за римски кастел, без да публикуват резултатите от проучването си.
По-сериозни разкопки започват през 2007 г., а 4 г. по-късно екипът на доц. Петрунова започва солидни проучвания, при които се натъква на изненадващи за науката факти.
Археолозите смятат, че мястото е било древно тракийско светилище, тъй като в най-високата част на възвишението са открити различни по големина камъни, единият с формата на гълъб. През римската епоха, от II до началото на III век, тук е бил изграден кастел, тъй като наблизо е минавал един от главните пътища между Горнотракийската низина и Егейско море.
Крепостта обаче е имала и късноримски период на съществуване, което се доказва от 4 монети, сечени при императорите Диоклаециан (284-305), Константин I Велики (324-337) и Юлиян II (360-363).
Учените допускат, че Перистера е била разрушена при втората готска война през 376 г., при император Валент след поражението му при Адрианопол на 9 август 379 г.
Най-много доказателства археолозите намират за съществуването на третия период на Перистера. Век и половина след унищожаването на крепостта, тя се възражда.
Изследователите откриват белези от грандиозно строителство, златни монети и други находки. По това време тече мощна укрепителна дейност в Родопите, Стара планина и по Дунава, след катастрофалния разгром на византийската армия през 533 г. и загубения контрол на империята над Скития и Мизия.
Смята се, че хълмът Света Петка е бил част от отбранителния вал, предпазващ от нападатели пътищата между Западнотракийската низина и Беломорието. По времето на император Юстиниан I Велики (527-565) Перистера е изградена и преустроена, като две от кулите са обновени изцяло и превърнати в еднокорабни църкви, които са давали духовна закрила на крепостта.
Тя има най-голям просперитет при следващия владетел - Юстин II (565 – 578 г.). Най-късните монети, намерени тук, са от времето на император Тиберий II Константин (578-582).
Укреплението престава да съществува по негово време заради стихиен пожар. Доказателства за това дава и летописецът Йоан Ефески, който описва 582 г. така: „...На третата година след смъртта на император Юстин и при царуването на Тиберий Победоносни настъпи проклетият славянски народ и извърши набези по цяла Елада, в околностите на Солун и по цяла Тракия. Те заеха много градове и укрепени места, опустошиха и гориха, грабиха страната и я овладяха. Те се поселиха в нея без страх, сякаш тя им принадлежеше.“ През Средновековието крепостта отново е била възстановена частично, което се доказва от намерените в северната й част фрагменти от средновековна керамика и монети от XIII в.
Пълното й унищожение става при османското нашествие в края на XIV в., макар селището в подножието на крепостта да продължава живота си и след това. Хората в него са се занимавали с добив на руда и метали дори и през турското робство, като има данни, че тази дейност е била упражнявана чак до 1850 г.
Не са проучени добре руините на предполагаем град, в който са майсторите и търговците. А стените на църквата "Св. Петка" още стърчали до средата на ХХ век. Смята се, че подградието е частично застъпено от съвременните улици и сгради на Пещера, включително и от пътя Пазарджик-Пещера, където източно под крепостта е имало порта с арка.
Сред най-интересните находки за археолозите са шестте кули: три правоъгълни, една триъгълна и двете църкви. Храмове вътре в бойни кули са намерени само в днешна Сърбия (ранновизантийското укрепление до Равна) и край река Дунав. "Това е нещо, което няма засега известно от други места. Освен двете антични крепости в Сърбия, други не са познати засега нито в литературата, нито в археологическите проучвания", казва доц. Бони Петрунова.
Нейните хора откриват още над 300 уникални находки - освен златните монети, те намират различни части от облеклото на древните войници, върхове на стрели, фибули, 80 питоса, накити.
Намерени са фрагменти от надписи, мраморни детайли от сградите, глинени и стъклени съдове. Открито е и бронзово кандило с великолепен средновековен кръст, който доказва функциите на крепостта и като духовен център.
В края на хълма археолозите се натъкват на глинени погребални урни с формата на саркофаг, каквито е трудно да се открият в повечето тракийски погребения. Идеята е всички тези находки да се експонират в музей на открито, който е замислен в проекта за реставрация на крепостта и превръщането й в туристическа атракция. Той е на община Пещера и се финансира по ОП "Регионално развитие" с бюджет от близо 3,5 млн. лв.
По него се прави пълно възстановяване на цитаделата и кулите, оформя се и археологически парк. Вече са направени подходи към твърдината, съобразени с нуждите на хората с увреждания. Замислен е и музей на полиоркетиката - стенобойни машини, подвижни стълби, тарани, падащи мостове, катаракти. Ще бъдат експонирани и уникалните кули църкви "Св. Петка" и "Св. Четиридесет мъченици".
Желаещи двойки ще могат да сключват граждански брак сред стените на крепостта, казва ръководителят на проекта инж. Стела Павлова. Крепостта ще бъде обзаведена с ефектно нощно осветление, така че да се вижда отдалече.
Очаква се работата по реставрацията на Перистера да приключи до май, а през ноември атракцията ще се рекламира на туристическите борси в Лондон и Лайпциг, каза каза кметът на Пещера Георги Козарев.
