Ученици от хасковската езикова гимназия „Асен Златаров” спечелиха за пореден път Националната викторина по английски език. Хасковските възпитаниците участват в състезанието от 7 години и вече имат четири победи. За постиженията и отличията на езиковата гимназия разговаряме с директора на школото Пенка Делиева, която пък е носител на наградата „Неофит Рилски”.
- Изкушават ли се децата от това поколение да участват в състезания?
- Ние участваме навсякъде, където има състезания. А ако ме питате какъв им е стимулът да участват, това е признанието. На такива форуми те се доказват. Не го правят по задължение, а и участието им не се отразява на оценките.
- Говори се, че вашето училище е много добро, но е школо за емигранти. Става ли ви неприятно като чуете подобни мнения?
- Не. Аз не го приемам така. За мен това е училище, където се обучават ученици с компетентности по езика. Една част от тях отиват в чужбина за обучение. Друга част остават тук. През последните години има тенденция все повече наши ученици да учат медицина и архитуктура и когато завършат, отиват на специализация в чужбина, а наученият език им дава предимство. Не може да смесваме емиграцията с доброто обучение. Не отречаме, че учениците ни, които се обучават в Англия или в немски унивеситет и постигат много успехи, но те се връщат. Нашите деца отиват в чужбина, за да надградят това, което им даваме, а не да си търсят работа.
- Вашата гимназия вече е дала двама министри на България. Това по някакъв начин оказва ли се стимул за възпитаниците ви?
- Те го приемат като признание на кадрите на нашата гимназия. Не са аполитични, умни са и имат позиции. Вече дори се шегуват, че следващият ще е премиер. Може и това да стане. От 10-ти клас имаме шестима ученици в Асоциацията по четене. Те са с едногодишни стипендии, но няма да се върнат тук, защото са с изключителни качества и ще имат университетски стипендии.
- Казвате, че учениците са добри, умни, но голяма част от обществото ни не приема това поколение, а и предишното, защото са зле образовани и не четат?
- Нормално е, да се търсят разлики между поколенията. Преди липсваше интернет и несвободата оказваше влияние. Така всичко се свеждаше до много четене. Да, сегашното поколение е нечетящо. А тези, които четата, имат и добър речник. Но сега децата са по-освободени и диалогични. Ние много държим на дебатите, на вземането на решение. Всичко се гласува. Ето например от три години уклонът към чалгата изчезна – вече актуални са рап и поп музиката.
Не може да се каже, че едно поколение е по-добро или по-лошо. Ако на нашето или вашето поколение силата е била в академичните знания, то са ни липсвали други умения, които сегашните деца имат и с тях не може да се състезаваме.
- А как се мотивират учителите, които са от по-старото поколение, да се развиват, да боряват с новите технологии, да комуникират с децата, които очевидно са се променили?
- Самите деца ги карат да се развиват. Ако не се развиват, се получава конфликт и липса на диалог. Учениците участват в процеса на обучение, а учителят обединява и направлява.
