Конфликтът за „Изворът на белоногата“ започва още от средата на миналия век, категоричен отговор кой е прав няма и до днес
Автор: Христо Христов
Видиш ли долу в полето,
дет се мержеят, чернеят
дестина дървя върбови?
Там било село Бисерча
в стари години, отколе,
там се родила, живяла
мамина мила Гергана“.
Малко хора знаят, че село Бисер и Харманли водят исторически спор от години за „Изворът на Белоногата” и още не могат да си я поделят. Социализмът присъди възпятата от Петко Рачов Славейков Гергана на града, но състраданието след потопа на 6 февруари 2012 г. я върна обратно на удавеното село.
И ако някой все още се чуди за какво става дума, то е добре да поясним, че иде реч за едноименната поема на възрожденския поет, писана през 1873 г. В нея се разказва за красивата българска девойка Гергана, която везирът среща на селската чешма и се опитва да я склони да влезе в харема му и да го последва в Истанбул. Тя обаче му доказва, че дори да отиде с него, не би го обикнала така, както обича родния си край, родителите и любимия Никола. Така турчинът я оставя, впечатлен от решителността ѝ, но заповядва сянката й да бъде вградена в чешма. От това Гергана залинява и накрая умира.
В днешно време, както се случва с много неща в България, чешмите, които претендират за автентичност, стават две. Едната е на 4 километра източно от Харманли, а другата – до жп спирката на Бисер.
Оттам идва и спорът на кого принадлежи Гергана – на Харманли или на Бисер.
Препирнята е още от средата на миналия век. „Изворът на белоногата“ категорично указва водоизточник до с. Бисер, уверен е бившият кмет на селото Павел Павлов, автор на книгата „С. Бисер от древността до днес“. В Харманли обаче твърдят, че бликналата вода там е каптирана в местността Юртищата - на два километра от общинския център.
Според акад. Тодор Павлов Гергана е бисерчанка. На около 10 страници текст той научно обосновава тезата, че т. нар. извор на Гергана е до жп спирката на село Бисер.
Аргументите: преди преименуването на селото през 1906 г. то се е казвало Инджилии, което буквално се превежда Бисер.
Освен това категорично било, че става дума за селски сюжет, а още тогава Харманли си е бил град. „При тези факти съвсем изкуствени са усилията на защитниците на харманлийската теза да доказват, че Харманли навремето също така е било село, следователно Гергана е могла да бъде като селско чедо жителка на това село“, пише академикът.
Трето обстоятелство в подкрепа на Бисер било, че творецът описва полски пейзаж с върби, което също съответства на ландшафта около селото. Шефът на Етнографския институт и музей академик Стоян Романски също застъпва идеята, че местонахождението на "Герганина чешма" по поемата на Славейков е точно там, а не край Харманли. Мнението си той заявява до ръководството на БАН.
Краеведът Златан Петров пък е на противоположното мнение и дава аргументи, че българката от легендата е от 18 000-я град. Тезата на Харманли е изложена във вестникарски публикации на Марко Сакарски и Иван Янакиев през 30-те години, в средата на миналия век, в спора се включва и Златан Петров.
Основните харманлийски аргументи: Изворът на белоногата е вдигнат от същите камъни, с които през 1585 година Сиавуш паша изгражда Гърбавия мост, хамама и кервансарая в града им. Според Сакарски пашата е и прототип на турския везир в Славейковата творба. Вакъфът на Сиавуш, който бил потурчен хърватин, включвал Харманли и селата по десния бряг на Марица. Между тях не било Инджели (Бисер). До Освобождението го обитавали само турци, българи от Рогозиново и Брягово се заселват там след 1878 г.
Бисерчани от своя страна отвръщат със статия на учителя Господин Василев във вестник „Харманлийски обзор“, където са публикувани и предишните писания по темата. За него Бисерча е Бисер, а Герганината чешма – крайселската.
Председателят на БАН Тодор Павлов през декември 1960 г. обнародва пространно становище в полза на Бисер, като преди това изпраща комисия от експерти, която да потвърди с факти неговата предпоставена теза. Повечето от тях обаче дават предимство на харманлийци, само етнографите клонят към Бисер.
По време на посещение на Тодор Живков в града през 70-те бисерчани подготвят изложение до него. Цялото село се готви да спре държавния глава на пътя. Милицията не позволява това да се случи. Тяхното мнение е предадено на Живков, но въпреки това БКП дава чешмата и Гергана на Харманли.
Днес харманлийци казват на тяхната си чешма Голямата Гергана, а бисерчани на своята - Малката. Тъжното е, че и двата обекта, вместо да привличат туристи, са напълно запуснати.
Местността, където блика изворът, иначе е уникална. Въпреки разрухата, все още си личи някогашната й слава. Видно е, че само до преди няколко години мястото е било пълно с хора и че от цялата страна са идвали любопитни почитатели на българската история и литература да видят къде Славейков сътворил своята поема.
Чешмата край Харманли пък, чиито корита навремето били дванадесет и е впечатлявала със своята архитектура и с масивните си мраморни колони, сега представлява две чучурчета с корито, обрасло с трева.
Но там е и Гергана – една красива девойка от бял камък, смайваща и сега със скромното си, но достойно излъчване.
Чешмата „Изворът на белоногата” е изградена в края на XVI век от Сиавуш паша. Славейков никога не е изяснявал дали героинята му е съществувала в действителност. Предполага се, че преди да сътвори стиховете, възрожденецът е попаднал на легенда или разказ на местни хора при едно от петте си пътувания до Цариград. Поемата събира в стиховете си всички онези неща, които Славейков е сметнал, че биха могли да обединят и събудят българския народ в дните преди последните борби за свобода.
„Изворът на белоногата“ е обявен за паметник на културата с национално значение с писмо № 1163 от 15 декември 1958 година на Министерството на културата. Поредният паметник, за който днес никой не се грижи.
