Наши учени са създали от нея лекарство, признато за изобретение, което лекува жлъчка и стомашни язви
Автор: проф. Христо Мермерски
Красивата природа на България и нейните билки са пословични. Но най-яркият символ на родината ни, с който е тя известна по целия свят, е ароматната Казанлъшка маслодайна роза. Това прекрасно нежно цвете, освен че ни радва с неземната си красота и упойващ мирис, е и много лековито. Неговите фармацевтични свойства са подробно изследвани от специалистите в Института по розата.
От цветовете му се извлича прочутото розово масло и розова вода. Тези продукти, заедно с цветчетата на растението, се отличават с изключителни полезни свойства.
Цветът на розата съдържа етерично масло, което включва фенилетиленов алкохол, гераниол, нерол, цитронелол, до 30% стеароптени (които предизвикват втвърдяването на розовото масло при 25оС), евгенол, цитрал, линалоол, бензалзехид и др., танини (предимно катехини, кверцитрин, кверцетин), восъци, захар и др.
Те притежават силно спазмолитично, холагонно, холеритично, антисеротониново, успокояващо, антисептично и заздравяващо действие. Приложението на лечебните препарати, получени от розовия цвят, е широко – помагат срещу възпаление на венците, ангина и стомашно-чревни разстройства.
Както преди време доц. д-р Гео Нешев отбеляза на страниците на „Десант”, през
последните 30 години с помощта на най-съвременни методи се доказа, че българското розово масло притежава великолепна гама от лечебни свойства: силно противоспастично, противомикробно, жлъчегонно, антагонистично на калциевия йон, антиаритмично, седативно. По начин, предаван от поколение на поколение, се създаде и усъвършенства оригинален метод на лечение с българско розово масло при възпаленията на жлъчката и жлъчните пътища, притискане на жлъчния мехур (дискинезия) и бронхиална астма от възпалително естество и краткотрайна давност на заболяването.
Колектив от известни български учени убедително е доказал, че лекарството, създадено от роза дамасцена или по-точно от българско розово масло, може успешно да се използва за лечение и на някои форми и стадии от развитието на стомашната и дуоденални язви. Този метод е признат за изобретение. А ефектът му се дължи на доказаната способност на маслото да потиска болестотворния ефект на причинителя на язвите – бактерията Хеликобактер пилори. Етеричното розово масло има и психотерапевтични качества, затова се използва и в ароматерапията.
То регулира освен това кръвното налягане, подобрява умението за концентрация, помага при главоболие, стрес и емоционална нестабилност. А розовата вода е идеалният начин да почистите кожата си, независимо дали е мазна, суха или нормална. Тя придава бляскавост на косата и я прави по-здрава.
В българската народна медицина венчелистчетата на розата се използват като слабително средство - общоизвестно е лекото слабително действие на сладкото, приготвено от цветовете на розата. Друго приложение е при стомашно-чревни заболявания и за регулиране на стомашната секреция.
За вътрешна употреба се приготвя настойка от 2 с. л. от цвета, които се заливат
с 500 мл вряла вода. Престоява 1 час. Пие се по 1 винена чаша 4 пъти на ден, преди ядене. Външно се прилага за жабурене при възпаление на венците, при пресипнал глас, за налагане при импетиго.
Уникално тонизиращо лекарство е и розовият мед. За получаването му се варят в продължение на 15 минути на слаб огън в 100 мл вода 80 грама свежи розови листа. Отварата се оставя да престои едно денонощие. След това към нея се добавят 100 г мед и се разбърква до получаване на еднородна смес. Приема се по 1-2 ч. л. три пъти дневно.
