Столична община налива още пари във фонд „Безхаберие”


Столична община налива още пари във фонд „Безхаберие”
Още 100 хиляди лева ще глътне за нищо руината пред НДК
09 Март 2014, Неделя


Кметицата Фандъкова и главният архитект Диков продължават да плащат за унижението паметника пред НДК

Автор: Ани Петрова

Колко относително нещо е времето?! На строителите на днешното грозилище пред НДК са им били необходими 15 месеца, за да съградят паметника, наречен „1300 години България”. Самият мемориал обаче не издържа на превратностите на времето и девет години по-късно – през 1990 г., вече представляваше окаян символ на едно омразно управление.
И понеже новото управление започна „новото време“ с окопаване на дъното на бедността и вкопаване в бездната на простотията – то паметниците на „старото време“ станаха нежелани и бездомни.

Така Александър Янчулев като кмет на София една нощ изпрати багери, за да заличат алеите и цветните лехи към Братската могила. Пак той и всички останали подир него вмениха на столичните монументи битието на отживели времето си вкаменелости. И по ирония на съдбата първи започна да се срутва под тежестта си именно паметникът „1300 години България”.
Това лирично отклонение е необходимо дотолкова, доколкото неговата агония и отношението към този мемориал материализират принципа: „По-добре ужасен край, отколкото ужас без край”.

Мавзолеят на Георги Димитров например бе застигнат от този ужасен край. При все, че от него ставаше страхотен музей ала „Мадам Тюсо” или просто музей на тоталитаризма, за разлика от това, което Вежди Рашидов създаде, за да експонира творбите на съвременниците си.
А паметникът „1300 години България” го преследва ужас без край. И понеже е редно да се започне от наши дни към праисторията на ужаса – то както казваше един бивш журналист, преди да се преоблече като политик – „Имаме новина”.

А тя е, че главният архитект на София Петър Диков най-после придвижи до половината път – комисията по околна среда в Столичния общински съвет (СОС)  – вече „брадясалото” си обещание съдбата и бъдещето на купчината от бетон и желязо пред НДК да бъде решена чрез конкурс за концептуални предложения за пространствено осмисляне на присъствието на паметника в парка около Двореца на културата. След него ще бъде обявена обществена поръчка за избор на изпълнител. Твърди се, че това решение е взето след оценка на състоянието на паметника и на художествената му стойност.

И понеже същото това предложение трябва да получи „пътен лист за живота” от СОС; и тъй като в предложението на Диков няма какъвто и да е краен срок; а и защото каквото и да се реши – ще трябват пари, пък междувременно може да се сменят и управляващите – то редно е да се каже, че Диков и Фандъкова (ако случайно кметицата знае какви ги върши главния архитект) са на път да налеят още 100 000 лева от парите на софиянци във фонд „Безхаберие”.

Защо точно 100 000 лева? Победителят в конкурса ще получи 10 000 лв. (голям смях ще е, ако се намери голям архитект или проектантски колектив, който да си мръдне пръста повече от символично за едни съвършено символични 10 000 лева). Освен това победителят в надпреварата ще трябва да включи като консултант автора на монумента проф. Валентин Старчев.

За класираните на второ и трето място участници се предвиждат съответно 8000 лв. и 5000 лв. В сметката трябва да се прибяват още 68 000 лв. без ДДС, на колкото е оценена общата стойност на проектантските услуги и на всички необходими съгласувателни процедури по проектирането.

Така се получават едни 91 000 лева без ДДС, от които на паметника няма да му падне дори и ръждата. За по-нататък вероятно ще са нужни няколко милиона, дори и ако се реши монументът да бъде съборен и на негово място да се завърнат онези паметни плочи с имената на загиналите от Първи и Шести пехотен полк, които някога стояха именно на мястото на днешния паметник.

"Идеята е конкурса да бъде максимално отворен", заяви преди дни арх. Петър Диков  и добави, че няма да има никакви ограничения за (размаха на) въображението на архитектите за новия облик на монумента. Главният столичен архитект увери общинските съветници, че предложенията могат да варират от цялостното му събаряне до възстановяване на сегашния му вид.

Наблюдатели на  текущите усилия за унищожаване на центъра на София с безпреспективни архитектурни недомислия обръщат внимание на обстоятелството, че документацията за все още необявения конкурс прилича на условията на конкурса за нов облик на центъра на София, който е силно критикуван както от граждани, така и от участници в него. И в това състезание се търсят идеи, като няма гаранции, че избраната концепция ще бъде реализирана в предложения вид без промени.

Предисторията на този конкурс обаче е не по-малко грозна от днешния вид на монумента-грозилище. През 2012 г. от скелета му бяха демонтирани заплашващи да паднат метални части от композициите и облицовката. Тогава Петър Диков се хвалеше, че разкостването щяло да струва само 70 000 лева вместо предвидените 90 000, а от върнатия скрап общината щяла да получи около 400 000 лева. Същият градоуредник през 2009 г. обещаваше, че ремонтът на паметника ще започне до месеци.

Ако се върнем още малко назад във времето, ще стигнем до 2006 г., когато тогавашният кмет на София Бойко Борисов предложи на министъра на културата Стефан Данаилов монумента да се разруши. От културното министерство пък го увериха, че може да съдействат за целево отпускане на средства за реконструкция на паметника. Но градоначалникът Борисов не пожела парите, въпреки че междувременно най-после научи, че паметникът „1300 години България” е общинска собственост… и отговорност.


В категории: Общини , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки