Въпросът за този празник вече е почти толкова досаден, колкото и Трифон Зарезан или Свети Валентин, любима дъвка за упражнения по стил на знайни и незнайни социолози, етнолози, репортери и обикновени мислители. Имам предвид 8 март – Международния ден на жената.
До втръсване ми е омръзнало да слушам как жената трябвало да се уважава всеки ден и само бруталните лицемери поднасят на 8- ми март цветя на жените си, а през останалото време хич не им идвало на ум и още стотици „против”.
Тези, които са „за”, не се замислят за особени причини, а просто получават внимание и се веселят. Заклеймявани от „прогресивните” българи, че са следовници на дивия социализъм, наложил Осми март за задължителен празник.
Сред приятелите ми е млада жена (няма 40 години), която недвусмислено ми е заявила, че да, харесва този ден, вълнува се на него, почита го и иска да бъде обект на специално внимание. И аз, принципният противник, винаги й го честитя.
Твърде любопитно ми е, защо, при положение че днес притежаваме възможности за купища информация, почти всички продължават свободните съчинения на тема „комунистически празник”, без да си дадат и най-малкия зор да погледнат фактите.
Всъщност, на 8 март 1857 година по улиците на Ню Йорк тръгнали на протестна демонстация хиляди жени от шивашки и изобщо текстилни предприятия, свръхнедоволни от ужасните условия на труд.
Полицията в „най-великата демокрация” Съединените американски щати ги счупила от бой и разпръснала изключително брутално. А на тази дата през следващата година, когато отново се събрали и били разгонени, създали първия синдикат отвъд Океана.
Едва ли знаете обаче, че този любопитен факт се смята от някои изследователи и историци за измислица, предназначена да подклажда комунистическата идеология. На която САЩ, а и целият западен свят, по принцип гледа с недобро око от самото й създаване.
Ако сте чували името на грозноватата (съществуват снимки, проверете сами) германска боркиня за свобода и равенство на жените и мъжете Клара Цеткин, може да смятате, че знаете нещо по въпроса.
На 27 август 1910 година на конференция в Копенхаген пристигналите жени приели нейното предложение всяка пролет да бъде определян един ден за солидарност на най-вече работещите жени по целия свят.
В последвалите няколко години тези прояви били по-скоро стихийни, но една демонстрация на руски работнички на 8 март 1917 година дала повод този ден да бъде определен като официален за отбелязване.
Чак през 1965 г. той бил обявен за неработен и празник. В тогавашния Съветски съюз, разбира се.
Днес той се чества в много страни по целия свят, а трогателни кадри из интернет сочат неговото отбелязване на дамски шествия дори в столицата на Бангладеш Дака. А идеята за специално внимание към жената прорязва цялото ни съвремие, въпреки идеите на еманципацията, равнопоставеността и дори войнстващия феминизъм, така недолюбван от сериозна маса мъже по цялото земно кълбо.
„Жената е негърът на света”, изпял в края на 60- те години на миналия век Джон Ленън от „Бийтълс”. И макар че от днешна гледна точка това е било вече доста отдавна, много бегъл поглед над съвремието може да ни докаже, че след толкова време той продължава да е грозно и истински прав.
Спомнете си момичето в Индия, което изнасилиха и запалиха. Или за онова в Пакистан, което убиха с камъни. А гледали ли сте кадрите на африканците, които убиха от бой жена, която е „позволила” да бъде изнасилена?
Ако тези ужасни случки ви се струват неособено притеснителни, защото са във „варварски” страни, нека само отбележим белите робини, най-вече от Източна Европа, които биват продавани за сексиграчки из целия Стар континент и до днес.
Все още недалечното ни минало на страна на „развития социализъм” ни държи влага и затова в името на смешното ни подобие на демокрация обявяваме шумно, че 8-ми март е „празник на партийната секретарка и още някакви кикимори, които си нямат друга работа, та вечерта сядат да се напият”.
Обаче услужливо не забелязваме, че сред празнуващите и пиещи се намират и момичета, по времето на соца съществували само и единствено в любовните погледи на днешните си майки и бащи (върнете се по-горе, да си спомните за моята приятелка).
А ако все още не го преглъщате – организирайте си алтернативно празнуване, у нас е модерно. Пък и чувството за хумор никому не е навредило.
Аз, например, подарявам на една колежка един карамфил в рязано пластмасово шише от „Веро”. Така смехът по едновремешното истерично подаряване на карамфили в заводи и ведомства на зрелия соц ни е гарантиран.
Накрая виц – „Какъв празник е Осми март? Също като Хелоуин. Пияни вещици обикалят из града”.
Не е лошо да сте наясно с историята от началото на този разказ обаче.
