Това е предложението на мюфтията на Кърджали, ако съдът върне собствеността на мюсюлманите
Автор: Христо Манолов
Скандалът около реститутските мераци на Главното мюфтийство за т. нар. вакъфските имоти е напът да срине широко прокламирания модел за етническата толерантност в Кърджали. Сценаристите на плана за взривяването на този модел са духовните водачи на мюсюлманското изповедание, подтиквани от антибългарската партия ДПС, а пътят им минава през българските съдилища.
Както „Десант“ вече писа, на 25 февруари т.г. в Окръжния съд в Кърджали бе второто заседание по делото за сградата на Регионалния исторически музей. Целият град на тази дата осъмна под тежка полицейска охрана, която не трябваше да допусне нито един от футболните фенове да премине през нея. Целта беше да се провали мълчаливия протест пред съдебната палата, обявен няколко дни по-рано.
Въпреки полицейските кордони, няколко десетки протестиращи все пак стигнаха до сградата на съда. Петима от водачите на феновете обаче бяха отведени в полицията, където трябваше писмено да обясняват целта на посещението си и да подписват предупредителни протоколи.
При цялата тази суматоха, едно признание, изречено от районния мюфтия Бейхан Мехмед, убягна на медиите. През същия този февруарски ден той се появи пред съда, за да сподели как точно си представя бъдещето на уникалния архитектурен паметник, в който е експонирана богатата история на Източните Родопи.
„Ако ни върнат сградата, ние няма да я закараме някъде в арабския свят например, тя ще си остане в Кърджали. Вас не ви ли притеснява, че сградата е на мюсюлманите? Нека единият етаж да си бъде исторически музей, в същото време тази сграда е на мюсюлманите в България. Другите дела са свързани с джамии, а ние не можем да си ги възвърнем, защото футболни фенове обикалят и протестират. А ние не сме подготвили нашите хора да обградят съда и да протестират като феновете. Радва ни, че полицията прави всичко възможно да предотврати сблъсъци“.
Такъв бе коментарът на мюфтията, запитан какво ще стане с музея, ако съдът върне собствеността на мюсюлманите. Не стана ясно обач, дали на единия етаж ще се възкреси медресето – някогашното мюсюлманско духовно училище.
Нито дали българският музей няма да бъде притиснат да плаща на джамийското настоятелство непосилни наеми.
Нито как само на един етаж би могла да се побере огромната експозиция от миналото на Кърджали и региона. Остават прекалено много тревожни въпросителни.
Аргументите на мюфтията за заведените над 80 подобни дела са, че „Светият синод си възвърна църковните имоти, евреите – също“.
„Това за нас е медресе, две са делата, които водим за него – едното е за парцела, върху който е построено, а второто е за сградата“, настоя Бейхан Мехмед.
Джамийското настоятелство разполагало с документ от Министерството на културата, в който се казвало, че мюсюлманите няма как да реставрират тази сграда, тъй като тя принадлежи на джамийското настоятелство. Този документ бил сред аргументите, които реститутите щели да представят в съда. Никой обаче от компетентните лица не е чувал за подобен документ.
С протокол от 5 март 2004 г. Експертният съвет на НИПК определя Регионалния исторически музей в категория с „национално значение за архитектурно –строителен паметник на културата“.
Предоставянето на права на музейната управа за управление на собствеността (земята и сградата) е с акт 16 от декември 2008 г.
Делото бе отложено за 8 април т.г. Дотогава мюфтиите могат да доразвият визията си и музеят просто да бъде нарочен за изхвърляне, а сградата да бъде тунингована и с минарета.
А после темата за етническата толерантност да продължи с едната гола показност.
