Очевидно конспирацията за терористичния акт на бургаското летище е била перфектна, щом нашите детективи вече близо две години нямат решителен напредък
Автор: Крум Благов
Процесът срещу терористите, взривили израелските туристи на бургаското летище през лятото на 2012 г., се отлага за неопределено време. Съобщи го самият Сотир Цацаров. Причината беше скрита зад новината, че се издирва още един атентатор. Истината е, че не се знае кой е извършителят.
Ще кажете – как така? Нали излъчиха запис от камерата на летището, на който се вижда мъжът с раницата? Нали в нея е бил експлозивът? Нали самият премиер каза, че е камикадзе? Нали издирват още двама души, които са били с него, и публикуваха снимките им?
Отговорът и на четирите въпроса е да. Да, но… Първо, не се знае кой е загиналият терорист. Известно е само това, което всички сме гледали на видеото от летището – той е бял, с дълга червеникава коса. В дрехите му е намерена шофьорска книжка от американския щат Мичиган с името Жак Филип Мартен. Но тя е фалшива, а дългата коса – перука.
Според аутопсията загиналият е синеок, на 20-25 години, висок около 1,80 м. Той е влязъл с истинските си документи, а в България се е движел с фалшиви. От трупа му са взети ДНК проби и пръстови отпечатъци.
В регистрите на Гранична полиция би трябвало да има някой млад мъж със същата външност, който е влязъл в България преди 19 месеца и оттогава не я е напускал. Въпреки че за Мартен се знаят такива подробности, истинското му име още не е открито.
Второ, тогавашният премиер Бойко Борисов в онзи момент знаеше колкото нас, т. е. нищо, и ни разказваше своите предположения. Сега вече е сигурно, че Мартен не се е взривил сам, т. е. не е камикадзе. Взривът наистина е бил в раницата му, натъпкан в туристическа газова бутилка.
Още през април миналата година край Ихтиман взривиха друг автобус, за да направят следствен експеримент. Експертизата стигна до заключението, че експлозията е избухнала край, а не вътре в автобуса, когато човекът с раницата се е намирал на няколко метра от машината, и то с гръб към нея.
В историята на тероризма има случаи, когато самият атентатор не знае истината за бомбата. Казва му се например, че след като натисне копчето, ще има една минута да се отдалечи, но това е заблуда – експлозията е моментална и терористът загива. Така се прикриват следите.
Случаят в Сарафово обаче явно не е такъв. Според свидетели секунди преди взрива атентаторът влиза в пререкания с израелските туристи край багажното отделение на автобуса, след което се отдалечава. По всяка вероятност мъжът е искал да остави раницата си там, но не са му разрешили. В такъв случай няма логика той да се отдалечи, а после да взриви бомбата. Щеше да го направи веднага.
Още в началото на миналата година бургаската следователка Станелия Караджова даде едно любопитно интервю, заради което беше отстранена от случая. В него тя каза: Поведението на директния извършител в дните преди атентата показва, че той не е имал намерение да слага край на живота си. Това е установено от свидетели, които са го разпознали в хода на разследването, със записи от камери – ние виждаме движението му в определени населени места, където е ходил, какво е купувал.
Остава възможността експлозията да е била причинена дистанционно, без той да очаква, от някой, който е имал визуален контакт с него. Само че кой е натиснал копчето?
Със сигурност това не са другите двама заподозрени, чиито снимки МВР разпространи повече от година: Мелиад Фара, роден на 5 ноември 1980 г., австралийски гражданин, и Хасан Ел Хадж Хасан, роден на 22 март 1988 г., с канадски паспорт. Те са били в България от 28 юни 2012 г. до атентата, като са минали границата с истинските си документи, но в страната са използвали фалшиви, все от американския щат Мичиган като Мартен. Всички те са печатани на едно и също устройство, купено в Ливан.
Три дни преди атентата в Сарафово по сигнал на израелското разузнаване МОСАД в Кипър е арестуван арабин с шведски паспорт, подготвящ нападение над пристигащите там туристи евреи. Неговите документи са правени на същия принтер. Именно това е косвената връзка на атентаторите с Хизбула.
Забележителното обаче е, че срещу Фара и Хасан не се повдигна обвинение – МВР ги издирваше като свидетели, а сега главният прокурор ги нарече помагачи. Те и загиналият атентатор не са виждани заедно. Доказан е само косвено физически контакт между Хасан и Мартен. Биологични среди от Мартен са открити по вещи на Хасан. Телефонни разговори между тримата в България не са засечени, не е установено да са притежавали мобилни телефони или лаптопи. Нямаме данни за директна комуникация между тях самите – призна Караджова.
Няма как Фара или Хасан да са взривили своя съучастник, защото по време на атентата са били на стотици километри. Ливанската телевизия LBC съобщи, че Мохамед Фара е бил в родината си. Според системата за граничен контрол на Ливан Фара е влязъл на територията на страната през международното летище „Рафик Харири” с ливанския си паспорт на 17 юли 2012 г., т. е. един ден преди взрива в Сарафово.
Хасан пък малко преди атентата е наел такси от Варна за Русе. Използваните от него документи с името Ралф Уилям Рико са били намерени до крайпътен кош за отпадъци в Североизточна България. Забележете – те са хвърлени до, а не в коша, сякаш за да бъдат намерени. Това едва ли е от небрежност, след като цялата подготовка на атентата е изпипана така добре.
Остава тайнственият Трети, за който сега призна Цацаров. Всъщност, ако броим и Мартен, той е четвърти участник в заверата и по всичко личи – главният. Само той би могъл да взриви експлозива. До този извод води анализът на официалната информация, съобщена досега, колкото и оскъдна да е тя. Караджова също каза, че има данни за още едно, четвърто лице, но по установяването на неговата самоличност, както и за контактите с другите три все още се работи.
Дали обаче той е идентифициран главният прокурор не каза. Думите му бяха двусмислени: По делото има нови разкриткия и нови обстоятелства, които водят до установяване на самоличност на пряко участвало лице, което до момента не е било известно.
Разследващите твърдят, че Фара и Хасан са получили по банковите си сметки няколко превода на обща стойност около 100 хил. долара. Но навсякъде в България – по хотели, агенции за коли под наем и т. н., те са плащали в брой, затова действията им не могат да се проследят.
Безкасовите плащания и особено банковите карти са най-сигурната следа. В Германия например чужденци от страни извън ЕС не могат да наемат кола по друг начин, освен с кредитна карта. Плащанията в брой за тях са забранени. Ако и у нас имаше подобно ограничение, разследването щеше да бъде много улеснено. Но дори след атентата такава мяркане беше въведена. А тя би помогнала да се предотвратят подобни случаи в бъдеще.
Законите на конспирацията са четири:
1. За нея да знаят само участниците.
2. Всеки да научи само това, което трябва да свърши. Не е нужно да е посветен в целия замисъл.
3. Всеки участник трябва да научи задачата си в последния възможен момент и…
4. …тези, които знаят, трябва да се изолират от ония, които не знаят.
По всичко личи, че конспирацията за атентата в Сарафово е била перфектна и нашите детективи вече близо две години нямат решителен напредък. Засега обвинението разполага само с двамата помагачи.
Спрямо Мартен следствието би трябвало да е прекратено. Според НПК мъртвите не се съдят и посмъртно присъди не се произнасят. Не е сигурно също дали Хасан и Фара ще бъдат предадени на българското правосъдие. Освен това е важно каква част от замисъла са знаели те и каква точно е била ролята им. Всичко това може да се изясни само, ако бъде заловен тайнственият Трети.
