Батенберг разписва тайно за Съединението... в конеферма


Батенберг разписва тайно за Съединението... в конеферма
Единственият по рода си у нас Музей на коня
05 Март 2014, Сряда


В най-стария конезавод край Шумен днес се отглеждат и редките породи каракачанска овца и сиво говедо

Автор: Камен Колев

Декретът за Съединението на Княжество България с Източна Румелия е подписан тайно в лятната резиденция на Александър Батенберг, край най-старата у нас ферма за коне „Кабиюк“. Сабята на княза, негови документи и вещи, както и царската каляска, ползвана от Фердинанд, могат да се видят в единствения у нас Музей на коня, в оцелялото и до днес стопанство.

Конефермата е създадена по арабски образец през 1864 г. от русенския валия Митхат Паша, за да снабдява с коне армията на Отоманската империя. Десетина години преди Освобождението у нас, а и в голяма част от балканските страни по това време, се пренася изкуството на близкоизточното коневъдство.

Имперските атове били прочути, а някои писмени сведения ги описват като превъзхождащи многократно и най-елитните английски коне. Така на 12 км североизточно от Шумен в размирните години на XIX век се появява прочутата военна конна база.
Любопитен е начинът, по който валията намира точния терен за нея. По негово нареждане по клоните на дърветата на различни места в Шуменски район са окачени парчета сурово месо, като примамка за мухите. „Кабиюк“ бил изграден там, където имало най-малко накацани по мръвките насекоми.

Конюшните, които могат да се видят и до днес, са построени солидно от каменни блокове.
В тях се заселват около 1000 коня от чистокръвните породи Румели, Караман, Узуняйла, Кастамону, хранени са само с райграс. Това става още във времената, преди декоративната трева за озеленяване на двора да се разпространи в Европа и Америка.
По време на Руско-турската война с отстъплението на армията си Турция започва да губи територии на юг от Дунава. Тогава всички коне от шуменската ферма са отведени тайно в Анадола, а българите намират една сутрин конюшните съвсем празни. Базата започва да линее, две години след Освобождението е направен неуспешен опит да бъде възстановена.

Сградата, в която днес е експозицията на уникалния Музей на коня, някога е била лятна
резиденция на първия български княз след Освобождението Александър Батенберг. Точно тук той дава съгласието си и подписва тайно документите за Съединението на България през 1885 г.
Тази година на 6 септември конезаводът ще отбележи двоен празник - паметната българска годишнина и 150 години от създаването си. Държавниците на Третото българско царство все пак намират начин да възстановят ограбения „Кабиюк” и да го превърнат пак в елитно стопанство. През 1894 г. то заработва отново под името „Държавен конезавод, склад за жребци и ремонтно конско депо“.

В края на XIX век специалистите успяват да възродят и елитните породи. Техни колеги сега разказват, че за времето си тук са правени чудеса.  Когато през ХХ в. „Кабиюк“ започва солидна генно-инженерна дейност, тук се гледат арабска, чистокръвна английска и източнобългарска порода, както и симпатичните шотландски понита.
Нашите учени развъждат още и говеда, овце, свине и птици. Тук става първата селекция на прочутите медночервени шуменски овце и черни шуменски кокошки. След време конефермата отново е преименувана, този път в „Държавен завод за добитък и депо за мъжки разплодници“.

По времето на соца, след Втората световна война базата е прекръстена на името на комунистическия лидер Васил Коларов, тъй като той е родом от Шумен. През 1963 г. тя влиза в състава на Селскостопанска академия.
Сред най-успешните сделки в „Кабиюк“ е тази с чистокръвния жребец Момент. В края на 70-те години на ХХ век египетският президент Гамал Абдел Насър подарява елитен арабски кон на съветския лидер Леонид Брежнев. Това става по повод откриването на Асуанския язовир и като благодарност за оказаната от бившия СССР помощ.

След няколко години единственият мъжки приплод на черния египетски ат по някакви неведоми пътища се озовава в България. Москва си го иска обратно, нашите обаче не го дават и конят остава собственост на „Кабиюк“.
Въпреки грандиозния успех в края на 80-те години на ХХ век, след демокрацията фермата за малко да бъде ликвидирана и да затвори врати. Властите я превръщат в търговско дружество, което подобно на много български предприятия е изправено на ръба на фалита. Все пак, най-старата ни конеферма оцелява като държавна собственост.

Следват поредни смени на имената - „Опитна станция по биволовъдство и коневъдство Кабиюк“, „Държавен племенен семепроизводствен комплекс Кабиюк“, а през 2004 г. с приемане на Закона за животновъдството стопанството е преименувано в Държавно предприятие „Кабиюк“.
Със законовите поправки фермата не може да бъде приватизирана или обявявана в несъстоятелност и ликвидация, което означава, че ще запази статута си. През 2011 г. е обявена за национален историко-археологичен резерват.

Днес конефермата върху площ от 30 000 декара развъжда четири породи – селектираната тук източнобългарска, чистокръвна арабска с нейната разновидност Шагия, чистокръвна английска, Хафлингер, полукръвна арабска, шотландско пони.
Освен конете, стопанството отглежда и прочутата медночервена шуменска овца, каракачански овце, рядката порода Българско сиво говедо, Дунавска бяла свиня. Те удивляват туристите, които всяка година са над 10 000 души. Който от тях се престраши, може да поязди, по-страхливите се возят в каручка.

Недалеч от фермата може да се види и комплексът от могили Кабиюк (издутина, могила - от турски ез.). Те са в землището на близкото село Коньовец, на 10 км западно от археологическия резерват Плиска. Още в началото на XX век тук са били открити останки от ранносредновековно землено укрепление с площ около 3500 дка - второ по големина след Плиска.

Гробищните могили са подредени в правилен четириъгълник и затова се предполага, че не са с тракийски произход, а са от езическия период на Първото българско царство. В една от тях е намерен гроб на млад мъж, погребан заедно с парадния си колан. Намерени са и актуалните за аристократичната мода тогава златни обеци, части от конско снаряжение и сребърни украшения за конска амуниция. 
Това е първият намерен гроб на прабългарски аристократ и учените не изключват точно тук да попаднат на все още неоткритите гробници на българските ханове.


Каляската на Фердинанд Сабята на княз Батенберг

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки