В храма „Св. Никола" в Горна Оряховица е било първото новобългарско училище. Тук за първи път се извършва служба на славянски език
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
Църква с близо петвековна история в Горна Оряховица е превърната в сметище, свърталище на клошари и улични кучета. Действащият храм „Св. Никола" е изоставен както от държавата, така и от Митрополията. Рушащата се култова сграда е строена от Колю Фичето и изографисана от Захари Зограф.
Тя се намира в един от централните квартали на града, близо до пътя за Велико Търново през Арбанаси. Заобиколена е от жилищни сгради, но стои разградена. Следите от някогашния каменен зид се губят в изсъхнали бурени и разпилени боклуци. На полуразрушената ограда безсмислено, но гордо виси табела, че частната собственост е застрашена от самосрутване. „Идват клошари, които стоят за кратко и оставят след себе си нечистотии. Нямаме проблеми с тези сиротни души. По-страшното е, че тук се сбират местни хлапета, които се крият около храма, за да пушат цигари и евентуално могат да подпалят нещо”, разказва презвитера Дияна Янакиева.
Дворът на храма е белият кахър. Покъртителната гледка е вътре – в притвора и под купола. На това най-свято място се правят венчавките, кръщавките и опелото на покойниците, а сега то е опасно както за свещеника, така и за миряните. Пукнатините по стените, течащият покрив и пропадащият под са нищо в сравнение с гледката под купола, от който падат цели парчета. Стенописите са в окаяно състояние.
Правени са два проекта от Община Горна Оряховица, с които се иска финансова помощ от Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, но по една или друга причина те не са реализирани. Тъй като храмът е построен от жителите на града и е собственост на църковното настоятелство, а не на Митрополията, тя може единствено да даде съгласието си за реконструкцията и реставрацията му, но само толкова.
„Не зная кой трябва да ремонтира църквата. Доброволци и благодетели не липсват. Храмът посреща миряни на големите празници, но средствата от свещите не достигат за поддръжката му. А има толкова красиви стенописи! И акустиката е толкова приятна…” – разказва с треперещ глас презвитера Дияна Янакиева.
Всъщност именно тромавата бюрократична машина ще се окаже убиецът на църквата на майстор Колю Фичето и Захари Зограф, а не тежестта на времето. От общинската администрация на железничарския град съобщиха, че преди време са били сигнализирани за проблемите в храма. Митрополията е дала съгласието си Общината да направи проект и да извърши възстановяването му. На финала обаче инициативата среща неочаквано спънка от културното министерство. Проектът е върнат със становище да се предвидят допълнителни мероприятия за съхраняване на стенописите и иконостасите. Има забележки по външните фасади, касаещи запазването на различни архитектурни елементи и детайли. От Общината заявяват, че няма пари за доработване на проекта и така шансовете за основен ремонт на храма в близко бъдеще пропадат.
За набирането на средства започна акция в социалните мрежи в интернет. „Мисля, че сме единствената църква в Горна Оряховица, която се занимава с благотворителност. От години събираме дрехи, пакетирана храна, излишни мебели… Събраното раздаваме на бедни и нуждаещи се. Последната пратка с дрехи е от българската общност в Барселона. Те правят редовно акции и ни изпращат събраното” – продължава разказа си презвитера Дияна Янакиева.
Каменен надпис на рушащия се храм свидетелства, че той е построен през 1530 година от дарителя Петър и жена му Александра. Обслужвал е четвъртата махала на селището, известна като занаятчийска.
През 1798 година църквата е разрушена от кърджалийските орди.
Възстановена е след получено разрешение с турски ферман от 1848 година, който се явява единствен по рода си за останалите горнооряховски християнски храмове.
През 1849 година завършва ремонтът и горнооряховската църква „Св. Никола" е осветена тържествено. В периода от 1843 до 1849 година майстор Колю Фичето изгражда освен нея и висока кула, предназначена за камбанария.
През 1850 година еленчанинът Стефан Ив. Попов открива в килиите на храма, които днес са порутени и разрушени, първото новобългарско училище, в което се обучават много деца. Той е бил и първият архиерейски наместник. Историята на църквата сочи още, че през 1855 година в нея за първи път се извършва служба на славянски език.
Вторият архиерейски наместник – поп Йонко, идва през 1871 година и е запомнен с това, че на 28 май 1876 година Георги Измирлиев – Македончето е пожелал да бъде изповядан от него, преди да увисне на бесилото. На 29 май 1870 година Горна Оряховица е обявена за град именно в църквата "Св. Никола". Камбаните й също са уникални с мелодичния си звън, който се различава от звъна на другите църковни камбани в града. За зла беда през 1913 г. храмът е сринат от силното земетресение, сполетяло цяла Горна Оряховица.
Стените му остават да стърчат неми и пусти до март 1924 година. Тогава жителите на махалата се събират и поставят началото на новото строителство. В основите му е зазидан надписът „Днес 29 юни 1924 г., по време на царуването на цар Борис III, в управлението на… положихме основите на църквата "Св. Никола".
На 30 ноември 1940 година при свещеник Иван Илиев става тържественото й освещаване. Новосъградената сграда е изографисана последователно от художниците Апостол Христов и Панайот Сеферов.
В кампанията за спасяването й сега са се включили самодейците от Горна Оряховица, които в четвъртък изнезоха благотворителен концерт. Зад благородната кауза застават и колективите при читалище "Братя Грънчарови-2002". „Идеята ни е с този концерт да дадем началото на поредица от благотворителни инициативи, насочени към възстановяването на горнооряховския храм” – пояснява председателят на читалището и главен художествен ръководител Иван Иванов. На сцената пред публиката излязоха близо 260 самодейци.
Със свои изпълнения пари за възстановяването на рушащото се православно здание събират ДФС "Раховче", клубът за народни хора "Фолклорна броеница", ФК "Сидер войвода", клубът за модерен балет "Актив", солисти от музикалната школа и таекуондо клуб "Нерон".
