В брой 6 на в. „Десант“ бе публикувана статията „Добродетелен и знаменит ревнител на духовния живот“. В нея се отбелязва: „Когато светецът починал,
Роман бил на такава визита в Епикерниевия манастир край Сливен“. В целия материал тази света обител се споменава три пъти. Може ли да дадете на страниците на вестника повече информация за местонахождението на този манастир. Съществува ли той сега?
инж. В. Динов
с. Мечкарево, обл. Сливен
По време на Втората българска държава населеното място, наследено от днешния Сливен, се явявало голям духовен център. В околностите му тогава били построени цели 24 манастира, които оформяли голям християнски комплекс, известен като „Сливенската малка Света гора” или още „гора Сливенская" .
Главният манастир в него, носещ името „Света Богородица“, е бил построен от българския цар Иван Асен ІІ. Той е бил наричан още Епикернев, тъй като за основателя му се знае, че е бил „епикерн“ - т. е. виночерпец, което по онова време се е смятало за почетна длъжност в двореца. В българския царски двор той се е наричал „чашник“ и е бил от класата на великите боляри. В Шуменския надпис например се споменава за великия епикерний Срацимир, който е бил виден български сановник през ХIV в. Намерен е и пръстен-печат с титлата „епикерний“ на... царския братовчед Петър. Знае се, че такъв е бил и монахът Силвестър.
Затова не е чудно, че лично знаменитият български владетел Иван Асен ІІ е спомогнал за създаването на манастирския комплекс около Сливен. Още повече той е останал в историята, освен със сватбите си, но и с щедрото си дарителство и голямата си почит към игумени и калугери.
Както е известно от аналите, по-късно в този манастир – вече по времето на Иван Александър, пребивава исихастът Теодосий Търновски.
По време на османското нашествие манастирите в гора Сливенская са опожарени. След Одринския мир през 1829 г. е било вече дадено разрешение от султан Махмуд да се градят по-високи християнски храмове и край Сините камъни започнали да преиздигат църкви.
Така през 1831 година наново е съградена църквата „Свети Димитър“; през 1834 – църквата „Свети Никола“; а през 1835-1836 – църквата „Света София“.
Според някои версии, именно храмът „Св. Никола“, който се намира в сливенския квартал „Клуцхор“, е издигнат на мястото на някогашния манастир „Св. Богородица“. Но в своята „История на Сливен“ Симеон Табаков отбелязва: „Клуцхорската черква „Свети Никола" ... по-рано е била малка и повечето от дъски. Кога е била построена, нищо не се знае, но за всеки случай не е преди идването на туците. Началото й се датира от време на заправянето на квартал „Клуцхор", тоест откъм края на XV век, или към началото на следващия“.
Само че, както вече бе споменато, манастирът е граден по времето на Иван Асен ІІ – т. е. от ХІІІ в.
Д-р Антон Бояджиев пък в книгата си „Будната памет на Сливен“ твърди, че „манастирът Епикернев с духовно име „Св. Богородица” се е намирал според някои „в устието на Асеновския боаз, в заселището „Кешишлика” (от името кешиш‚ което значи монах)... И до днес името на местността е „Св. Кръстювото аязмо”. Предполага се, че в местността Черковното също е имало манастир‚ част от „Сливенската Света гора”.
Впрочем, говорейки за Клуцхорската черква „Свети Никола", Табаков споменава, че тя е наречена на намерената стара чудодейна икона на „Св. Николай Чудотворец“, която според преданията „била подарена от един български цар, но неизвестно на коя черква или манастир. Навярно тя се е намирала в срутения манастир на запад от черквата "Свети Никола", върху така наречения кешишлик, дето е била намерена от сливенци... точно на мястото на черквата, дето е бил и манастирът „Света Богородица".
А това потвърждава локализацията на д-р Бояджиев, че светата обител се е намирала в местността Кешишлика, известна днес като Кръстова чешма. Възстановената преди около 7 години чешма пък е издигната на мястото, където някога е текло прочутото манастирско аязмо.
