От времето на Руско-турската освободителна война през 1877-1978 г. все още се намират факти – малко познати или съвсем непознати, останали незабелязани от историците. Те може да изглеждат малки на фона на големите епични битки, които са се водили на бойното поле. Но макар и по-незначителни на пръв поглед, имат своето място в нашата история, а при това са и твърде любопитни.
За два от тях намерих данни в руската „Илюстрованная хроника войны 1877/78 года”, том ІІ, в НБКМ, когато търсих информация за руските войски в търновския край и времето, когато на 6 юли (нов стил) Драгунската бригада от Предния отряд на генерал Й. В. Гурко пристига в с. Бяла черква, като престоява тук два дни и половина, за да проведе разузнавателна акция около старата българска столица относно разположението на турските войски, които са били в града. След това руските войски, предвождани от генерал Гурко, превземат на 7 юли Велико Търново.
През юли 1877 г. търновци били щастливи да посрещнат руските освободители на три пъти с цветя и знамена.
Най-напред на 7 юли Драгунската бригада и 16-а конна батарея, водени от ген. Гурко, превземат старата българска столица, прогонват турските войски и пленяват огромен обоз с турски снаряжения. По този случай е пратена специална телеграма до главнокомандващия княз Николай Николаевич.
На следващия ден в Търново пристигат отрядите на българските опълченци, а след четири дни тържествено влиза и самият главнокомандващ.
Първият път, когато пристига отрядът на ген. Гурко, пред къщата на известната Евгения Кисимова – председателка на тогавашната женска община, се събират много граждани и тя произнася кратка прочувствена реч. После поднася хляб със сол и червен пипер и заедно с други жени го раздава на щабните офицери и на войниците. На другия ден по подобен начин са посрещнати и опълченците.
Най-знаменателният момент настъпил на 12 юли 1877 г. В чест на знаменития висок гост – княз Николаевич, жителите на Търново се подготвили по-добре. Те направили специални знамена, с които украсили прозорците на къщите по цялата главна улица чак до турския конак.
Това не остава незабелязано от руските кореспонденти, както и от български автори, които написали в книгите си: „Когато Търново среща на 30 юни (12 юли нов стил) 1877 г. главнокомандващия, всички къщи били украсени с флагове, руски и български знамена, венци от разни цветя украсявали всеки един дом и всяко здание...”
Едно от тези знамена е запазено и до днес (мисля, че се съхранява в Регионалния исторически музей във Велико Търново).
Знамето е нарисувано с блажни бои върху бял памучен плат и е с размери 79/100 см. В горната му част е изрисувана владишка корона – митра. Тя завършва с руски християнски кръст. Короната – митра е поддържана от двете страни от ангели на благовестието, държащи в ръцете си клонки от крем (градинска лилия).
Под короната е разположен текст, заемащ по-голямата част на знамето. Той е изписан на седем реда в два цвята – охра и зелено, и гласи: „Да живее императорско величие Александър Николаев и всем царствующим освободитель болгарского народа. Търново, юний 25, 1877 года”.
Под този надпис е нарисувана панделка в син цвят. От двете й страни излизат маслинови клонки, изписани със зелена боя.
Знамето е подгънато от двете страни и подшито на ръка. От горната страна ръбът е също подгънат, на места скъсан. Вероятно на него пряпорецът е бил закрепян и спускан...
Някои автори смятат, че идеята градът да се украси със знамена е на Евгения Кисимова и Георги Кабакчиев. Но интересното е, че при първото посрещане на ген. Гурко не е имало флагове. Навярно затова, защото търновци не са били сигурни дали ще бъдат освободени и не са могли да се подготвят за съответното триумфално посрещане на руските войски.
За това как е станало руският офицер Всеволод Крестовски описва следната картина: „Мъже, жени, девойки и деца с насълзени от радост очи прегръщаха всеки срещнат войник. Щом влезе в града Великият княз, духовенството излезе да го посрещне с кръстове и хоругви. Цялото християнско население в града беше се стекло тук. Руски и български знамена, украсени с миртови и маслинени клонки, се развяваха над къщите...”
balgarite i drugi narodi mogat da badat blagodarni na zarska rusia za osvoboshdenieto si ot tursko robstvo,
no na kogo da badem blagodarni za shelanoto osvoboshdenie ot ikonomishesko robstvo...
