Сетихме се за тях едва три месеца след избухването на конфликта
Автор: Илияна Христова
Във вторник в България се случи нещо феноменално. Най-после се появи институция, която да прояви загриженост за българите в Украйна. Това бе Министерство на външните работи, което възропта за отменения в неделя от Върховната Рада закон за държавната езикова политика. Той бе приет миналата година и дадe права на малцинствените езици да станат официални, ако съответното малцинство е над 10% в региона си. Промяната бе насочена срещу руския език, но под ударите й попадна и българският.
Повече от 200 000 граждани на Украйна се самоопределят като българи. Реално това е най-крупната наша диаспора зад граница. Затова е направо нелепо, че дълго време никой у нас не се поинтересува от съдбата му.
Украйна отказа преговори за асоцииране към ЕС в края на ноември, още тогава започнаха протести и бе ясно, че активизираната крайна десница е опасност за малцинствата. Но три месеца не само правителството, но и обществото ни като цяло бе забравило, че в Украйна живеят българи.
Сънародниците ни от бившата съветска република си имат и депутат във Върховната Рада – Антон Киссе. Той участваше в управляващото мнозинство на Янукович, което не значи непременно, че всички българи в Украйна подкрепят сваления управник. Но съвсем основателно може да се запитаме дали сънародниците ни не са в опасност.
Преди 9 години властта започна да им сменя имената. Инициатор на “възродителния процес” не бе Янукович, а “демократичните и проевропейски” сили на Юшченко. Същите сега отново поемат управлението на Украйна.
Сред тях “блести” крайнодесният Олег Тягнибок. Именно партията му “Свобода” прокара промените в закона за езика. Поразително е, че едно от първите занимания на Радата бе не да установява демокрация, а да „подхване” малцинствата. Тягнибок поиска да бъде въведен статут „не гражданин на Украйна” и да бъдат забранени руските канали в бившата съветска република.
Затова притесненията, че българското малцинство също ще попадне под ударите на украинския шовинизъм, са съвсем основателни.
Къде е държавата България?! Там, където бе и когато “демократите” на Юшченко репресириха сънародниците ни – т.е. никъде. „Считаме, че политическото ръководство на Украйна следва да демонстрира отговорност и стремеж към приобщаване на всички групи в украинското общество и се надяваме, че, след като бъде съставено новото правителство в Украйна, този въпрос отново ще бъде поставен", се казва в официалната позиция на Външно министерство. Доста лежерно, нали?
Историкът Божидар Димитров прогнозира бежанска вълна на българи към родината си, ако Киев ги подложи на натиск. Дано не се стига до там.
Натрапчиви аналогии Само преди три седмици в съседна Молдова, по-специално в населената компактно с българи Гагаузия, жителите й целокупно подкрепиха влизането в Евразийския съюз, иницииран от Русия, и отхвърлиха интеграцията с ЕС.
Причината бе, че всяко приобщаване със Запада се приема като част от румънските планове за присъединяване на Молдова. Хората там, респективно българите, не искат да бъдат румънци. Те искат да си останат българи и единствено Русия ги пази от ударите на румънския национализъм.
Пак да зададем актуалния въпрос – де е държавата България?
