Драмата на терористите е, че самите те обикновено не знаят истинската цел на атентатите
Автор: Борис Цветанов
Продължение от миналия брой
Макар тероризмът да е стар като света, до ден днешен няма универсално определение за него. А квалификацията на терористите варира от герои и мъченици до престъпници – зависи от ъгъла, под който се разглежда тяхното дело.
За Борис Афанасиев Марсилският епизод в живота му е драма, която го преследва до края на дните му. „Бях четвъртият конник на Апокалипсиса. Яздех белия кон и името ми беше Смърт и адът вървеше след мен..." – сподели той само веднъж.
Стигнахме до гнездото на осите – Янка пуста. Това е местност в Унгария, която Густав Перец купува под името Емил Хорват, взема Елка Погоралец и организира там лагер за подготовка на терористите.
От Парма пристига Владо Черноземски. В групата има още една българска връзка – Иван Райч, потомък на архимандрид Йован Райч (1736-1801) , чието родословие е от Видин. В нея са и Еугенио Кватерник, Звонимир Поспешил и Мио Крал.
Отново всичко работи за Менжински. Оказва се, че Янка пуста е местност в наследствените имения на цар Фердинанд. Сам Владо Черноземски носи винаги в портмонето си една снимка на сина му – цар Борис ІІІ, подарена му с автограф от монарха: „На доброто момче Владо”.
Наистина е добро момче, обича да черпи децата, обича котките...
За да е съвършена фалшификацията за атентата, Менжински нарежда на стария офицер от ГПУ – писателя историк Ернст Хенри, да съчини мита за участието на Берлин в организирането на терористичния акт.
Така ще се роди измишльотината, битуваща и до днес, за участието на Канарис в атентата на века – операция "Тевтонски меч". При все че чак до 1 януари 1935 г. той оглавява Абвера, а дотогава е само командир на крайцера „Силезия", който по-скоро е музеен експонат, отколкото боен кораб. А Хитлер и Гьоринг си имат през 1934 г. други грижи...
Когато всичко е готово и е ясна датата на посещението на крал Александър във Франция, Менжински вече не е между живите. Неговият заместник Хенрих Ягода (Герш Йехуда) го е отровил, за да изпълни задачата на шефовете си от Берлин: да оглави ГПУ. И да организира ликвидирането на Сталин, Ворошилов, Киров, Каганович, Молотов, Максим Горки... Машината на атентата обаче е задействана така, че не може да бъде спряна.
Елка Погоралец прави бурен скандал на любовника си и офейква от Унгария. Озовава се в Белград, където прави „пълни разкрития": усташи, издържани с италиански и немски пари, готвят унищожаването на Югославия.
Белград отправя официална нота до Хорти. Но съветската агентура вече е изпратила „откровенията" на Елка Погоралец на шефа на унгарското контраразузнаване генерал Рудолф Андорка. За броени часове Янка пуста опустява – самолети обират всичко и всички и ги откарват в Италия.
Когато международна комисия пристига в имението, отчита, че любовницата на Емил Хорват (Густав Перец) е само една клеветница. Междувременно тя вече е изчезнала яко дим и от Белград.
Светът обаче вече е подготвен за ада в Марсилия.
Предчувствал го е и крал Александър. Той не взема със себе си съпругата си – нещо иначе обичайно дотогава. Тя е била до него дори когато десетина дни по-рано е посетил България – едно особено опасно за него място. Жълтата преса не е пропуснала да отбележи, че току-виж цар Борис може да влезе в ролята на балкански Отело, когато зърне румънската принцеса, към която имал нескрити мераци, но тя му отрязала квитанцията, омъжвайки се за краля-войник...
На 6 октомври терористите, трима от тях с канадски паспорти, пристигат в Париж за среща с координатора Борис Афанасиев. Петимата мъже идват от Будапеща, Цюрих, Евиен и Тоном. Дохожда и една жена с прозаичното име Мария Вондрачкова – нова червена Мата Хари в играта, чието истинско име също никога няма да узнаем. Тя довтасва от Виена – центъра на шпионските резидентури на ГПУ за Западна Европа. Последно уточнение във Версай и всички поемат към Марсилия.
Ще допълним само, че Еугенио Кватерник и Звонимир Поспешил не са арестувани, защото са имали задача да организират ново нападение над кортежа, при условие че Владо Черноземски не успее.
И за да не ни обвинят в съчинителство, от тук насетне ще приведем откровения на самия Борис Афанасиев, при това не недоказуеми, споделени на маса с автора, а казани на пресконференция в Съюза на българските журналисти, отпечатани в два сборника за българи – съветски разузнавачи, печатана дори в официоза „Работническо дело" и сп. „Български воин".
Едно живо доказателство за истинските организатори на атентата, за срам на българските историци, неразчетено до ден днешен, близо 35 години от тогава.
„С паспорт на канадски гражданин от чешки произход се установих в хотел „Лютеция"... Точно в деня на пристигането ми в Париж, вестниците излязоха с екстрени издания. В тях се съобщаваше за организираното от усташите убийство на крал Александър и външния министър на Франция Луи Барту... Съобщаваха се подробности по убийството. Заловени били отделни участници. Границите на Франция бяха затворени и започна повсеместно щателно издирване на други участници.
Екстрените издания започнаха да публикуват и данни за паспортите на заловените и убития терорист. Оказа се, че са издадени в Монреал. Оказа се, че и моят паспорт бе издаден там, съвпадаха сериите и номерата бяха поредни... Взех багажа си от хотела, смених няколко таксита и автобуси и преминах на друг паспорт... В хотела, в който бях отседнал по-късно, ме търсили от контраразузнаването и били уверени, че един от участниците в заговора им се измъкнал и че това съм бил аз... Търсили ме под дърво и камък".
Афанасиев не пропуска още веднъж да даде следа, за която по законите на тайните служби, не би трябвало да каже и дума: „Историята с канадските паспорти беше пропуск на бюрократи, които не липсват дори в такива важни служби като разузнаването".
Още няколко думи за някои от участниците в разказа ни. Борис Афанасиев работи за разузнаването от 1952 г., когато по доноси е репресиран, но за кратко. Преминава на литературна работа като заместник главен редактор на сп. „Советская литература". Прототип е на героя на Юлиян Семьонов Максим Исаев (най-известен като Щирлиц), още на майор Деянов от „На всеки километър". Един от създателите на излизащото и до днес литературно списание „Факел".
Има вероятност жената, застреляла Луи Барту, да е една от най-секретните агентки на ГПУ Мария Закревская-Бекендорф, наричана баронеса Будберг, известна сред интелектуалните среди на Съветска Русия като Мура. Под прикритието на литературна секретарка на Максим Горки тя пътува и извършва редица тайни операции на ГПУ в Западна Европа. В „Сикрет сървис” има обемисто досие, в което е наречена Червената Мата Хари, но то е засекретено до 2040 г.
