Осем седмици преди Великден, в събота, преди Месни заговезни, с кукерски игри се отбелязва прогонването на зимата. Само в странджанските села Кости и Бродилово
Автор: Огнян Марков
този празник се проявява в най-автентичната си форма - “бял кукер”, т. е. без маска, с открито лице.
Според местните хора и фолклорните специалисти основните елементи в ритуала се приближават максимално до древните магически обредни действия, олицетворяващи пролетното възраждане и оплождане на природата, както и прогонването на „злите сили“, събрани през мрачния зимен период.
В двете села кукерите не са облечени така, както ги виждаме традиционно навсякъде в страната. Одеждите им са парцаливи и поради това някои ги наричат „парцалени кукери“. Иначе по традиция сред тях има мома, баба, поп, доктор и младоженци.
На площада започва обличането на кукера и на неговите придружители, наричани кюфкарите. Това са момци, също облечени в парцаливи одежди, но те са маскирани и тяхната задача е да пазят момата, която е едно от главните действащи лица в ритуала. Другото им задължение е да „бръснат“ мъжете, които срещат, като това се прави със сабя, която те носят със себе си.
Песента “Честит ти, Митка, Кукеровден” слага началото на шествието. С музикалното оформление от гайда и тъпан цялата дружина обикаля селото и задължително минава през всички къщи в него, за да не остане някъде скрито зло, което да изпълзи в някой от предстоящите пролетни дни и да донесе нещастие.
След това се отива на нива в землището, където облечен в народни дрехи мъж заорава земята, хвърля в нея семена и прави наричания за богата реколта и през тази година.
От нивата всички се връщат, хванати на хоро, и пак под звуците на музиката се спират на площада.
Там се пали кош с плява, издигнат на висок стълб. Когато дървото изгори и плявата падне на земята, всеки, който иска и може прескача за здраве жаравата. Според вярванията това трябва да се направи три пъти.
