Кой иска България да стане второ Косово

Автор: Камен Колев

Заиграването с етническата карта е обичаен елемент от политическото инженерство у нас всеки път преди избори. Сега обаче някой опасно си играе с огъня, настройвайки българи срещу турци и обратното. Полза от това имат единствено политиците, които от това извличат популистки ползи и укрепват позициите си на жълтите павета. Което обаче доказва, че са късопаметни или безмозъчни, ако са забравили до какво доведе нагнетяването на напрежение между етносите в Косово в края на ХХ век.

Управниците ни не отронват и дума защо допуснаха законовата възможност Главно мюфтийство да поиска връщане на вакъфски имоти в цялата страна (един от вносителите на срамните поправки в закона беше „националистът“ от „Атака“ Павел Шопов, б.р.). Сега се наслаждават на шума и опасната ескалация на напрежение в страната, в опита си да обърнат скандала в своя политическа изгода.
Защо президентът Плевнелиев, който навръх 19 февруари се направи на обединител на нацията, говорейки за идеалите на Левски, не си спомни какво направи миналото лято?

През август 2013 г. държавният глава съвсем неофициално се срещна с  вицепремиера на Турция Бекир Боздаг, който също така неофициално пристигна на тридневна визита у нас. Пак съвсем неофициално турският държавник пообиколи няколко български общини. Възмути се, че архитектурните паметници от отоманско време били в окаяно състояние и поиска Турция да се погрижи за тях, примерно като отвори и направи действаща отдавна затворена пловдивска джамия.

Защо лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в момента обвинява управляващите в заиграване с етническата карта – не че не е вярно!, а не каже той какво направи докато бе премиер за влизането на българската църква „Св. Стефан“ в Истанбул в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО? От него се искаше много малко, но той не го стори и храмът така и не получи статут на защитен обект.

Вместо да работи в тази посока, Борисов тогава се вълнуваше от други неща - че с турския му колега Реджеп Тайип Ердоган минали на „ти“, защото между тях зреела дълбока дружба. В резултат на нея българският премиер съдейства да се реставрира неизползваната от десетилетия като храм Джумая джамия в Пловдив. Благодарение на което днес тя се пълни с мюсюлмански богомолци. Ердоган не върна жеста. Желязната църква в Истанбул и в момента е затворена за посещения.

Всъщност, ако управляващите през годините на прехода знаеха какво е национален идеал и имаха мъжество да го защитават, нямаше да ги има и грозните сцени пред Джумая джамия миналия петък. Протестът срещу оспорваните от Главно мюфтийство имоти излезе извън контрол и се стигна до изпотрошаване на прозорците, хвърляне на бомбички и димки в историческата сграда. На площадчето пред мюсюлманския храм се струпа множество, предвождано от деца гайдари. Сред събралите се имаше хора от Пловдив, Карлово, Калофер и Пещера.

Първоначалната им цел бе сградата на Апелативния съд в Пловдив, където същия ден бе обжалвано връщането на карловската Куршум джамия на мюфтийството. Напрежението обаче ескалира бързо.
„Не можем да мълчим пред безкрайните апетити на Главно мюфтийство, допуснати от едно недоразумение, наречено „Закон за имотите на българските религиозни общности“. Според мен това е една проява на неоосманизма, който се мъчат да прокарат сегашните турски политици в България. Всичко това има някаква първопричина, за да стигнем дотук. Доста години ни караха да забравяме, че сме българи. Има една сентенция - можехме да летим, а ни караха да пълзим“, заяви протестиращ пред репортерите.

Хората скандираха „Еничари", „Долу ДПС!", „Няма да позволим, Апостоле!" и „Само България". Градушката от камъни срещу сградата на Джумаята още не беше стихнала, когато няколко политически сили вече се опитваха да изкарат дивиденти от „погрома“.
Първо лидерът на „Атака“ Волен Сидеров нарече протестиращите „платени мекерета на ГЕРБ“. После от ДПС запищяха за етническия мир. За масата българи обаче стана видно едно – и двете партии в момента се държат като хомосексуалисти, които се стараят да убедят и докажат на партньорите си - сиреч избирателите, че са с нормална ориентация.
Трудна задача, особено за Сидеров, който осигури вота на това управление и продължава да седи в парламента редом до органичния си опонент – етническата антиконституционна партия.

Поредният позор за българските управляващи се случи в деня, когато отбелязахме 141-та годишнина от обесването на Апостола Васил Левски. Депутатите от ГЕРБ, „Атака“ и БСП напрягаха мозъчни гънки над цели три декларации срещу ескалацията на етническо, религиозно и политическо напрежения. В крайна сметка първите две бяха отхвърлени, а третата, внесена от председателя на НС Михаил Миков – гласувана.
А малко по-късно, пред паметника на Апостола в столицата, президентът Плевнелиев рече: "Българските граждани, независимо от вяра, религиозна и етническа принадлежност, са способни и достойни да осъществят идеала на Левски".
Блажени са вярващите...


В категории: Горещи новини