Хвърляйки българи на лъвовете, шефът на ГПУ спасява СССР
Автор: Борис Цветанов
Продължение от миналия брой
Започваме с онова, с което добрият криминален роман завършва: разкриваме истината за една напълно объркана, изпълнена с лъжливи следи полицейска анкета.
Истинската мишена на атентата в Марсилия е френският министър на външните работи Луи Барту. Сложността идва от това, че дори сянка на съмнение не трябва да падне върху Москва.
С тази мисия невъзможна се заема наследилият трона на ГПУ след смъртта на Дзержински Вячеслав Менжински. Железният Феликс е оставил зад гърба си две съвършени операции – „Тръст" и „Синдикат", които и до днес са гордостта и на руската тайна служба, наследила КГБ, а десетилетия са изучавани като буквар в школите на КГБ, ЦРУ и „Мосад”.
Лаврите на Дзержински покой не дават на Менжински. И той иска да остави на фона на историята следа от себе си. Изключителният комбинатор вече е бил сценарист на няколко шумни процеса – Шахтинското дело и делото на Промпартията – макар и пълни фалшификации, дори в наше време те са образци на контраразузнаване.
Но той иска повече. И който търси, намира. През 1931 г. един разузнавач, българин по произход, за когото и друг път е ставало дума в "Десант" – Борис Афанасиев, му доставя съвършен френски план за унищожаване на СССР, чийто мотор е Луи Барту.
Афанасиев е може би най-ценният агент на ГПУ в Париж. Преди години е организирал отвличане на генералите Кутепов и Милер. Проучил е и характера на Луи Барту.
Менжински живял в Белгия, Швейцария, Франция и също го познава. Добре прикрит военолюбец, френският министър дори е радетел за договор със Съветския съюз, но старателно подготвя удар срещу СССР. Зад демагогските си излияния за мир той непрекъснато демонстрира рожбата си: Малката Антанта (Румъния, Югославия, Гърция и Турция), както и Пакта на четирите: Полша, Литва, Латвия, Чехословакия. Но това всъщност е санитарен кордон срещу едно евентуално настъпление на Червената армия при нежелан развой на планираните събития.
Факт е, че в разговори между свои Луи Барту често заявява: „Заемам се с това, което трябваше да свършим преди 14 години". По това време (1932-1934 г.) Франция е най-опасният противник на СССР. В Париж се намира и Руският общовойскови корпус с 80 000 готови за война бойци. Там е мозъчният военен тръст на белите.
Планът за война със СССР включва помощ от Англия, където се разработва план за подкрепа на французите. Разработката на Луи Барту носи наименование Р.И.П. Това е стратегия на светкавична война. В продължение на 22 дни тя трябва да е въздушна – всеки ден и нощ по девет ескадрили да извършват непрекъснати налети на бомбардировачи, като 122 нефтени рафинерии в Баку, Майкоп, Грозни и Батуми бъдат сравнени със земята.
Предвижда се да бъде ликвидиран енергийният потенциал на СССР. От 4000 френски самолета се смята от 800 до 1200 да бъдат унищожени, но цената би трябвало да оправдае загубите. Обезкървената съветска страна ще бъде нападната и по суша като първа ще тръгне на военен поход (според Луи Барту „военен парад") Левантийската армия на генерал Вейгън. В настъплението ще се даде възможност и на войски от цяла Европа да се включат в нов кръстоносен поход.
Планът Р.И.П. завършва с разпределение на територията на съветската държава. Франция ще получи Уралските рудници. Англия – Апшеронския полуостров и нефтените полета. За Белгия е Донбас, а области в Украйна ще задоволят апетитите на Румъния. Ще допълним само, че по статистически данни през 1934 г. общият военен потенциал на Франция и Англия надхвърля този на СССР.
Този план ще възкръсне 6 години по-късно, когато през 1940 г. Чърчил ще настоява пред парламента Англия да обяви война на СССР. Според Менжински този перфектен план има само една слабост: отреже ли се главата на хидрата, тоест ако бъде убит Барту, той не може да се осъществи.
Въпрос номер едно става намирането на изкупителна жертва, внушаваща доверие, като фалшива следа, която да отведе в глухата линия евентуален търсач на истината за ликвидирането на Барту.
Като че ли самото небе ще се притече в на помощ на Менжински. Не само ще му сложи картите на масата, но и непрекъснато ще му ги подрежда.
През 1931 г. съветският агент Мирчо Кикиридков, член на ВМРО, му съобщава за интересен българин, който може да послужи на ГПУ. Казвал се Владо Черноземски. Двамата са лежали известно време в затвора и са си татуирали на рамото „Свобода или смърт".
По това време Менжински е хвърлил вече око на ВМРО и на организацията на хърватските националисти Усташа, ръководена от доктора по право Анте Павелич. И двете имат една цел – главата на крал Александър Карагеоргиевич. Луи Барту отдавна кокетничи с югославския крал. Бил е вече на посещение в Белград, логично е величеството да посети Париж. От тая карта по-печеливша няма.
Хърватската организация е свързана с Бенито Мусолини – псевдомарксист, уличен скандалджия и бандит. В Парма той е дал територия на усташите, на която са намерили убежище 2000 бойци. Анте Павелич мечтае за качеството на стройната организация на Иван Михайлов и в дружеско писмо го моли за „размяна на агенти и други служители". Михайлов се отзовава веднага и след измъкването на Владо Черноземски от затвора веднага го предлага на разположение на Анте Павелич, който го изпраща в Парма като инструктор.
Казахме, че Менжински е с въображението на поет. С оформянето на свръхсекретната операция (нея той не споделя и със заместника си Хенрих Ягода, истинското име на който е Гирш Йехуда). Известна е само като операция „Галстук”. Тя е далече от крещящите „Тръст" и „Синдикат", но ги бие по всички показатели. Менжински е кодирал в нея навлязлата в редица европейски езици дума за вратовръзка – „крвате” (на френски), „гравата” (на гръцки), хрвате (на немски), хрватка (на полски). Приема се, че думата се е наложила, когато Наполеон се възхищавал от шаловете, които носели Хабсбургските войници хървати. Модата се наложила по време на Людвиг ХIV от хърватските наемници на френска служба.
Сценаристът на най-загадъчния атентат в световната история в минута на откровение споделя с най-добрия си агент: „Сега хърватите ще хванат цял свят за врата, както вече веднъж го хванаха с вратовръзката си”. А този негов най-добър агент е вече споменатият Борис Афанасиев, човек с утвърдени и доказани литературни заложби.
Остава му да изпрати този Троянски кон в крепостта на усташите.
За централата им в Загреб заминава една съветска Мата Хари. Истинското й име никога няма да узнаем. Задачата й е да стане близка с шефа на терористичния отдел на Усташа Густав Перец. Детска игра за опитната шпионка. Скоро под името Елка Погоралец тя вече ще е негова секретарка. Класическа шпионска игра.
