Училище любимо,
от все сърце поклон!
Ти ни вдъхна топла обич
към родина и народ,
към свободния живот.
Ти ни даде светла вяра
във прогреса на света,
в гибелта на всичко старо
и на новото в мощта.
Припев:
Училище любимо,
наш хубав роден дом. (2)
Поклон, пред твойто име
от все сърце поклон!
Този текст е написан през 1958 година от бъдещия български учен Александър Шурбанов (впоследствие станал агент на Държавна сигурност), по музика на композитора Александър Райчев. Сетих се за него, когато преди две седмици колежка и колега се готвеха трескаво за родителска среща.
Ще питате какво му е трескавото.
И аз, като ги гледах, се чудех защо са така напрегнати. На следващата сутрин се оказа, че е имало причини. Понеже все още нямам семейство и деца (и сигурно нямам право да говоря, веднага чувам такива гласове), предпочетох да не се намесвам, оставих ги отдалеч в развълнуван разговор. От него усетих откъслечни „Бе, ужас!”, „Не знам, не знам!” и
„Да са ни живи и здрави, пък другото...„
И двамата чули доста неприятни неща. Сигурно се сещате – „дисциплината много зле, липсва старание, не четат, обръщайте им повече внимание вкъщи, не знаят материала, ограничавайте ги от тези компютри...„ и все в този ред на мисли. И двамата (макар и на различни срещи) реагирали почти еднакво – поцъкали, поцъкали с език, дали обещания да се стараят и се прибрали у дома.
Събрах сили да попитам какво толкова се е случило и станах свидетел на една от най-тъжните изповеди на колегата. Интересът на отрочето му бил силно променлив, обичало някои предмети, разбира се, но бързо му минавал меракът да се задълбочава в тях, някои книги наистина му харесвали, да, но най-много се радвало, когато щрака на компютъра разни игрички.
После двамата изпаднахме в тежки спомени, присъщи на български мъже над 40-те, които си спомнят тежките шамари на социалистическите даскали. Безумното старание, ако си левичар, задължително да се научиш да пишеш с дясната ръка, тетрадките с тесни и широки редове за изправяне на краснописа, идиотското зубрене на мислите на безродника Георги Димитров („Дружбата със Съветския съюз е необходима тъй както слънцето и въздуха за всяко живо същество”) и всички подобни дивотии.
Сетихме се и за пионерските сборове в грамадните киносалони (страдам тежко за тях, киното в моя град го унищожи един благороден бизнесмен, пример за дарителство и милосърдие) и за заседанията на отрядния съвет. В които обсъждахме не кой какъв проблем има, а какви са били неговите прояви против социалистическото общество.
Например, хвърлил бомбичка, отговорил остро на отрядник (ако сте на под 40-годишна възраст, няма как да знаете какво означава това) или позволил си да се изпикае в общото мазе на жилищния блок.
Не зная защо се отъждествихме с лошотията на съвременните хлапета, за да я сравним с нашата от онези години – на „развития социализъм”. И почти дружно избъбрихме, че в сравнение с днешните сме били цвете.
Защото четяхме, защото бяхме любознателни, защото тогава нямаше интернет и компютри (а как искахме да има, вече като по-големи!), защото се подчинявахме на системата, за да не страдаме от нея.
Усетихте ли тук тънката, конформистка идея? Ние знаехме, че трябва привидно да се подчиняваме, а после, където никой не ни вижда, да правим каквото искаме. И да се опитаме да я излъжем. Имитирахме поведението на нашите майки и бащи. Разбира се, нали бяхме деца. А децата израстват така. Гледайки и наподобявайки поведението на своите родители.
Комай най-силната претенция пред бъдещето ни е тази, че много четяхме. Нямаше друг начин да научим нещо повече за света. Но спомнете си другарчетата (така се казваше на съучениците), които не обръщаха особено внимание на ученето или бяха зверски мързеливи.
Ако не сте имали втрещяващи случаи на глупост, доволно ще ви цитирам домашното на мой съученик, което до ден-днешен помня отчетливо ясно. 1983 година, втория срок: „... Софроний Врачански е откривател на дивите овце. След като завършил в Калифорнийския манастир, той се посветил на живота си да открива други изгубени души...”.
Някъде тук другарката по български език и литература Чута Младенова вече се смееше със сълзи, а целият клас ревеше „Ууу, тъпак!” Години след тази случка видях въпросния, беше създал семейство, имаше деца и сигурно по някакъв начин ги е възпитавал. Сега те са около 30-годишните създатели на нова България.
И скоро ще имат свои деца. Тогава беше така. Но глупостта не е от вчера. По-възрастните си спомнят как навремето с удоволствие четяхме „изцепки от кандидатстудентските изпити”. Мил спомен оттогава ми е „Сирма войвода обладавала с лекота около стотина яки мъже от своята чета, като ги принуждавала да й се подчиняват безпрекословно, за да морят турския поробител”.
Откъде подобна мисъл може да върже корен в съзнанието на тогавашния кандидат-студент? От тъпите „литературни анализи”, задължителни в началото на всяка христоматия, разбира се. Написани от безсмислени хора, които тогава са имали значението на авторитети. Никога не написали нищо, освен „анализи на литературни творби”.
Немалка част от тях са съвременните автори на учебници. В които можете да се срещнете с брутални глупости в книжките на вашите деца. А те претендират, че четящите техните безумия са глупави и не ги разбират. Няма как. Невъзможно е.
Какво прави училището с невинните душици? Първолачетата (все по-малко и по-малко влизащи в час) с букетите и очакващи нещо? Нищо. Зубрят каквото са им дали, пишат (по-често не) домашни, казват наизуст стихотворение и се прибират вкъщи. Където татко мрачно псува парламента (който сам е избрал), а мама крещи ядосано, че й пречи да слуша поредното шоу на „Муадите тауанти на Баугария” (водещите така говорят, заслушайте се).
От любознателните трепети на гореспоменатите душици след няколко години стаж в училището не остава нищо и те влизат в пубертета със заоблени мозъци, ревностна любов към малоумната чалга и нагло самочувствие без никакво покритие („за 500 лева заплата няма да стана от леглото”).
Погледнете от какви учебници черпят опит и мъдрост за живота хлапетата! Минимум осем одобрени фирми от Министерството на образованието (така беше при един министър, обикновено припечелващ с правене на торти и пасти, в момента не зная как е), леят се текстове на корем и заради политически интереси това продължава.
Преди няколко години мислех, че който е трябвало да опростачи бъдещето на нацията, си е свършил гнусната работа 100 процента. Не знам защо, подозирах, че нарочно искат да ни унищожат. Затривайки ни бъдещето с тъпота. Вече знам, че не е така.
Сами си го затриваме. От алчност. И глупост.
Аз съм частен кредитор, който давам Гаранция за бизнес кредити, лично
Кредити, заеми за закупуване на жилища, заеми за автомобили E.T.C дадох дългосрочен заем
вариращи от $ 2,000.00 до $ 10,000,000.00 от един до петдесет години максимум
с 3% лихвен процент, заинтересуваният кандидат трябва да изпрати имейл: (luisloan87@gmail.com) обадете ни се на +15854660872 само с
име>
Държава>
Необходима сума на заема>
Продължителност на кредита>
Цел на заема>
Телефонен номер>
