В Болград почетоха възрожденеца Димитър Мутев


В Болград почетоха възрожденеца Димитър Мутев
Пред възстановения портрет на възрожденеца
10 Февруари 2014, Понеделник


Сънародниците ни в Украйна отбелязаха 150-ата годишнина от смъртта на първия българин, получил научна степен

Автор: Георги Ваташки Снимки: topor.od.ua

На 24 януари  сънародниците ни в Украйна тържествено отбелязаха в Болград 150-ата годишнина от смъртта на Димитър Мутев – първия българин, получил научна степен „доктор по философия“ и директор на първото българско учебно заведение през Възраждането – Болградската гимназия „Георги Раковски“. Честването бе организирано от Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна“ и Болградската районна държавна администрация.

В началото на събитието генералният консул на нашата страна в Украйна Стоян Горчивкин припомни  в своето слово значението на делото на Мутев. По-късно бе открита мемориална плоча на бележития възрожденец върху неговата надгробна могила. Това стори първият директор на гимназията след нейното повторно отваряне през 1993 г. Георги Фетов.

Бяха положени цветя и венци от ръководителите на школото, настоящи и бивши възпитаници, както и много нашенци, дошли от всички краища на бившата съветска република. След това всички присъстващи се събраха в красивия храм „Свети Митрофан“, където бе отслужена литургия.

Вечерта тържеството се пренесе в актовата зала на гимназията, където се състоя тематична вечер, в която ученици разказаха на гостите за големия принос на доктор Мутев за българското образование и съхранението на родните традиции сред сънародниците ни в Украйна. Припомнени бяха и заслугите на видни учители и обществени дейци, спомогнали за издигането на авторитета на училището. Сред тях се отличават имената на неговия първи директор Сава Радуилов и преподавателите Теодоси Икономов, Васил Берон и Георги Миркович.

Кулминацията на честванията бе представянето на възстановения портрет на Димитър Мутев, дело на заслужилия художник на Украйна от български произход Александър Кари от село Нови Троян. Картината първоначално е създадена в средата на 60-те години на миналия век, но е била загубена през 1974 г. след пожар в сградата на общината в Болград.
В края на тържеството настоящият ръководител на школото Снежана Скорич награди с почетни грамоти и дипломи учениците, станали призьори на международни конкурси и олимпиади.

Съгражданин на Христо Ботев
Димитър Мутев е роден на 4 септември 1818 г. в Калофер, градът, в който след 30 години се ражда друг велик българин – Христо Ботев. Бащата на бъдещия учен – Стефан, е заможен търговец, който в началото на 30-те години на ХІХ век се преселва с цялото си семейство в Одеса.

Тук Димитър завършва гимназия и постъпва във Философско-математическия отдел на Ришельовския лицей. След като се дипломира след три години с отличен успех, той става първият българин, изкарал висшия курс на престижното учебно заведение.
По съветите на своя преподавател професор Браун заминава да следва в Германия. Първоначално учи в Бон, след което се прехвърля в Берлински университет, откъдето взима диплома през 1842 г. Веднага след това той започва да учи аспирантура и в края на същата година защитава и докторска дисертация.

Българинът е сред най-уважаваните млади учени в германската столица заради своите полиглотски способности. Той владее свободно десет езика: руски, френски, немски, английски, гръцки, румънски, италиански, турски, латински и старогръцки. През периода от 1843 до 1857 г. живее в Санкт-Петербург и преподава философия в местна гимназия.
Когато българската община в Цариград решава да започне издаване на списание „Български книжици", за пръв редактор е поканен именно доктор Мутев.

В  уводната статия в първата книжка на това периодично издание, появила се на бял свят през 1858 г., той се обръща към читателите със следните думи: „Любезний народе! Върви, върви напред! Ти много си назад от другите народи, затова, когато си се пробудил от мрака и невежеството, трябва да удвоиш и утроиш своите трудове и попечения и нищо да не жалиш, за да просветиш себе си с потребните науки и познание.“

Още с първите броеве „Български книжици“ се отличава със своето високо научно ниво. Няма виден български възрожденец — общественик, писател, публицист, учител или свещеник, който да не се изявил на неговите страници със статии, литературни творби, рецензии, бележки, дописки и т. н. Докато Мутов е негов редактор, списанието се налага не само като най-доброто българско възрожденско издание, но дори и след Освобождението е смятано за образец на качествена публицистика.В „Български книжици" публикува своите стихове и сестрата на учения Елена Мутева, която живее в Одеса и събира български фолклорни песни и исторически предания.

През август 1859 г. Попечителният комитет на Централното българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Болград кани д-р Мутев за директор на школото, което по късно прераства в прочутата гимназия. Той добре разбира, че тя има общонационално значение и въпреки влошеното си здраве, се заема да я издигне на високо ниво.

Събира опитен и ерудиран екип:
Васил Попович — учител по български език и литература, завършил Московски университет; Теодоси Икономов — преподавател по старобългарски език, учил в Киев и Прага; изтъкнатият математик Иван Филипов и Никола Казанакли, който обучава българчетата по география. Самият Мутев пък преподава физика и естествена история.
В свободното си от ангажименти в гимназията време той обикаля българските селища в Бесарабия и работи за възстановяването на затворените български училища, закрити през 1856 г., когато областта става част от Молдова. Сред своите колеги Мутев прокарва революционната тогава идея, че книжовният български език трябва да се изгражда на основата на народните говори.

Водейки се от идеята, че Болградската гимназия трябва да се превърне в обществен и духовен център на нашенците в Бесарабия, през 1858 г. директорът открива пансион към училището. В него са настанени ученици не само от бесарабските села, но и от градове и села на юг от Дунава. На българчетата са осигурени безплатна храна, зимна и лятна униформа, бельо, учебници и всички необходими учебни помагала.

През 1860 г. по негова идея от Прага са закупени печатарски машини и през октомври следващата година заработва печатницата на учебното заведение. За 17 години в нея са реализирани близо 62 заглавия на български книги и учебници, както и вестници и списания, сред които „Общ труд“ и „Български глас“. Сред авторите на някои от изданията се срещат такива видни възрожденци като Никола Козлев, Сава Радулов, Илия Блъсков, Павел Калянджи и Рашко Блъсков.

Годините на усилен труд, посветен на каузата за българско образование на сънародниците ни в Бесарабия, се отразяват фатално на здравето на директора на Болградската гимназия. След дълго боледуване Димитър Мутев умира на 14 януари 1864 г. от туберкулоза. На погребението му се стичат хиляди българи от близко и далече.
Заслугите на видния възрожденец към българското образование и наука са неизмерими, но може би най голямата е, че за четирите години, докато ръководи Болградската гимназия, той  успява да я превърне в елитно средно училище на европейско ниво.


Димитър Мутев Литургия в памет на Димитър Мутев Момент от откриването в Болград на надгробната плоча на  българския учен

В категории: Възраждане , Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки