Всяка първа събота на февруари боговете на виното слизат в село Илинденци, община Струмяни, Благоевградска област – популярно иначе с мраморната си кариера
Автор: Огнян Марков
и с най-голямата у нас скулптурна изложба на открито. Вярва се, че който пие вино през този ден, ще бъде румен и здрав цялата година.
Никак не е случайно, че точно там всяка година се провежда панаир на виното – само в селото и региона се отглежда виненият сорт „Керацуда“, от който се прави и едноименното вино, известно със своя специфичен вкус и неповторим аромат.
Празникът започва с това, че боговете зарязват лозите, за да се осигури богатата и добра реколта и през тази година. А те са: Сабазий - фригийско-тракийско божество на растителността, земеделието и лечението, на живата природа, на човека и неговото здраве, на продължението на рода, благодетел и дарител на безсмъртие; Загрей - син на Зевс и Персефона, литературният орфизъм го знае като "Първия Дионис", в тракийската митология още е бог на Слънцето; Дионис - тракийски бог на възраждащата се и умиращата природа, на виното, лозарството и веселието, Бакхус – Дионис, почитан е в древния Рим под името Бакхус, и, разбира се, християнският Свети Трифон - светец-лечител, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.
Церемонията следва и християнските традиции, и стария езически ритуал, доколкото е успял той да се запази. Корените на честването произлизат от древните времена, когато българските земи били населени от тракийските племена, които повече от всички почитали Дионис - бога на виното и лозята. Този празник сега се посвещава на християнския свещеник Трифон, екзекутиран в Никея през 250 г. Според легендата в деня на наказанието всички лозови масиви в страната били нападнати от насекоми и хората призовали Трифон да ги защити.
Зарязването се съпровожда с наричания божествената сила на виното да пречисти всички, които обработват лозята, за да се продължи и пребъде традицията. На панаира местните производители с гордост изнасят своите вина, а технолози от винарските изби в Дамяница и Благоевград ги оценяват според качествата им. А гостите на празника от близките населени места, които винаги са стотици, могат да се насладят на различните видове от напитката и на много скара от месни деликатеси.
В миналото Илинденци е било преобладаващо турско-циганско село и е носело името Белица. По време на първата Балканска война през 1912 г. обаче мюсюлманското население го напуска и там се заселват българи – бежанци от селата Зарово, Крушево, Кърчово, Врабча в Егейска Македония. Със себе си те пренасят и старите народни традиции и сорта „Керацуда“, който, макар и устойчив на суша и студ, изисква специфични атмосферни условия, характерни за полите на Пирин.
В селото се намира най-големият в България скулптурен парк "Арт Център Илинденци". Той е разположен сред невероятните каменни образувания край селото на площ повече от 10 декара. Създаден е от едноименната фондация по инициатива на скулптора Иван Русев. В тази най-голяма у нас скулптурна изложба на открито са експонирани творби на български и чуждестранни творци, сътворени тука на място и под вдъхновението на планината и хубавото вино по време на ежегодните семинари, организирани от 1998 година насам.
