Пчелният еликсир в миналото е бил използван за лечение на чумата и други смъртоносни болести
Автор: Огнян Марков
Бурканчета с мед с налепени на тях горящи свещи, подредени във формата на кръст, могат да се видят всеки февруари на уникалния огнен ритуал в благоевградската църква „Въведение Богородично”. Обикновено стотици хора от града и околните населени места се стичат на това огнено свещенодействие, което се прави само на празника на св. Харалампий, когато се отбелязва и Денят на пчеларя.
Според обичая всеки производител донася бурканче мед в Божия храм, което, след извършването на религиозното тайнство, се отнася вкъщи и от него се хапва всеки ден по малко, защото се счита, че осветеният пчелен продукт вече има не само лечебна сила, която принципно е типична за него, но и магически качества.
Могъществото на природата от дълбока древност е всявало страх в хората, карайки ги да се чувстват нищожни пред стихиите и загадките на света и битието. Затова и всички религии, стародавни и съвременни, илюстрират по несъмнен начин в своята дълбока същност стремежа на човека да си измисли или да си нарече покровители - богове и светии, които, ако се помоли смирено и пренесе някаква жертва, ще го предпазват от гнева на природата.
Поверието гласи, че образуваният огнен кръст в Божия дом ще донесе здраве на медарите, богата реколта и много нови пчелни семейства.
Затова всеки, пристъпил прага на църквата с бурканче мед в ръка, независимо дали е негово производство или не, прави това с вярата, че чудото на природата, изкристализирало в кехлибарения отблясък на меда, ще помогне на него и близките му да преодолеят трудностите и здравословните проблеми през годината.
По нашите земи мед се произвежда от незапомнени времена. Още в дълбока древност той е бил използван за лечение на болести, а през средните векове е бил важно средство за изцеление от чумата.
Най-вероятно затова и едно от имената на празника е Чуминден. Известно е, че прабългарите в своето битие преди столетия са определяли месец февруари тъкмо като времето за борба с мишките – основните приносители на тази болест. Предполага се, че болестта е пренесена по нашите земи от набезите на скитническите кумански племена. Тогава народът под „чума“ е разбирал всяко смъртоносно за това време заболяване, включително холерата, шарката, туберкулозата и пр. Оттам и това ревностно желание да се търси в религиозното тайнство божията закрила срещу болести и житейски несгоди.
На 10 февруари, когато се отбелязва Денят на пчелите, меда и заетите в този занаят, не се върши домакинска работа. Рано сутринта стопанките изпичат специален хляб и три кравайчета, които се мажат с мед. Взимат паничка с пчелния еликсир и заедно с хляба и кравайчетата ги отнасят в църквата, където свещеникът ги освещава. Едно от приготвените специално за празника кравайчета хвърлят на покрива на къщата - „за чумата”, другото дават на животните вкъщи, а третото - на децата.
Прави се и медовина – напитка от мед и вода, която след ферментацията си наподобява виното, но има съвсем различни качества.
Освен в Благоевград в деня на свети Харалампий почти във всеки по-голям български град по различно време на годината се организират празници на меда, на които пчеларите разчитат да пласират своята скъпоценна и здравословна стока. В Бургас той обикновено се провежда през август, в Плевен е през октомври, в Козлодуй се чества през февруари, в Пловдив – като един от утвърдените центрове на пчеларството, е през септември.
Но покрай комерсиалната си страна, тези фестивали са израз и на вродената у българите почит към меда, смятан за храна на боговете.
А неговата всестранна употреба, включително и чисто обредната, е неделима пък от почитта към пчелата – смятана за символ на въздуха, светлината и ежегодното възраждане на природата след тежката зима.
