По време на Студената война Турция е била крайно необходима на западноевропейците, но сега вече не им трябва
Автор: Никола Филипов
На 1 юли 2013 г. и Хърватия стана пълноправен член на Европейския съюз. От десетилетия насам това е първата страна, за която е било планирано още преди половин век да стане такава. Заради превратностите на историята обаче част от планираните тогава членки се наложи да бъдат изоставени, а за сметка на тях да влязат други – такива като България и Румъния и страните от Прибалтика.
Но най-фрапиращо е положението с Турция. Нейното приемане е заложено още в учредителните документи. Преговорите за включването й датират от 1963 г. Защо? Защото тогава се води Студената война, защото има „Желязна завеса” и границите с така наречения социалистически блок трябва да бъдат охранявани откъм всичките си страни. Защото ако Студената война прерасне в истинска, Съветският съюз трябва да се удари и в гръб – откъм Турция.
Доскоро си мислех, че хвалбите за силата и мощта на Съветския съюз са били само комунистическа пропаганда на партийните агитатори. Но книгите, които са публикувани на английски в САЩ и Великобритания в периода 1950-1965 г., потвърждават това. Специализираната изложба „Пропаганда”, която бе експонирана в Британската библиотека от май до септември 2013 г. – също.
В едно издание от 1965 г. английските политолози отбелязват, че след 1945 г. Съветският съюз станал най-могъщата страна в света. С увеличената си площ от 22,4 милиона квадратни километра той е вече девет пъти по-голям от цялата Западна Европа. Военната му мощ също го класира на първо място. И съвсем закономерно именно СССР изстреля първия изкуствен спътник на Земята. Съвсем нормално и първият космонавт Юрий Гагарин бе негов гражданин.
Същата тази книга разглежда планираното обединение на Европа през периода от 1965 до 2000 година. Както се вижда от приложената скица, за да може да противостои на суперсилата СССР, Западна Европа е трябвало да се обедини. Според тогавашните виждания (от времето след Юрий Гагарин) – в Европейска демократична федерация. В която непременно да бъдат включени скандинавските страни и Турция!
В така планираната европейска федерация от Балканските страни е трябвало до 2000 година да бъдат приети в голямото европейско семейство Югославия, Гърция и Турция – и трите, обединени в провинция Егея. Останалите шест провинции се предвиждало да бъдат: Скандия – обединяваща скандинавските страни, Иберия – обединяваща Испания и Португалия, Келтика, Галия, Германия и Алпина с Италия.
В онези години Турция е била крайно необходима на западноевропейците, но сега вече не им трябва. Студената война е приключила. Няма и Берлинска стена. С многобройното си интелектуално изостанало население и почти радикален ислям тя би създавала доста повече проблеми на Европейския съюз, отколкото да речем България и Румъния взети заедно.
И сега преселниците от Турция създават проблеми на страни като Франция и Германия например. Познавам български турци, които в Лондон живеят с български имена и паспорти от времето на „възродителния процес”. Моят стар приятел Емин Хасанов преди няколко години дори ме предупреди да го зова „Емиле“, а не „Емине“, тъй като на работата се представял като българина Емил Асенов. Интересни са тези западни демокрации. Дискриминацията в Англия уж жестоко се преследва. А често реверсивната расова дискриминация е очевадна (когато чернокожите дискриминират бели).
Учуди ме една случка от 2003 година с три девойки от България. Съгласно подписана през 1996 г. договореност, българските граждани, които са стъпили легално на британска земя, можеше да започнат законно свой дребен бизнес с така наречените бизнес визи като самоосигуряващи се лица. В първите две-три години на новия век аз подпомагах някои сънародници да сторят това.
И така три български момичета, след приключване на селскостопанска бригада, дойдоха да им подготвя документите за такива визи. Двете от тях ги получиха в рамките на един календарен месец. Третото девойче обаче бе с мюсюлмански имена, но окончаващи на „–ова”. След месец и половина тя се разплака: „Аз си знаех, че на турците не дават такива визи!”
В крайна сметка дадоха и на нея, но й изискаха доста допълнителни документи и доказателства. И се наложи да чака най-малко три-четири месеца.
А авторите на цитираната вече книга са били големи оптимисти относно обединяването на европейските народи и държави. Политиците – също.
Щели Югославия да обединяват с Гърция, днес – Република Македония с Гърция. Дето вече повече от двайсет години водят спор за името. И уж Югославия беше социалистическа, ама май не бе дотам социалистическа. Щом границата на Европейската федерация са поставили именно между нея и България.
Щели да обединяват и Турция с Гърция?! Само десетина години след този замисъл тези две страни разпокъсаха Кипър. Гърците смятали да обявят „еносис” (обединение, присъединяване) на целия Кипър към Гърция, но турците усетили и изпревариха събитията, окупирайки населената предимно с турци североизточна част. Което стана добър повод за отлагане на преговорите за влизането именно на Турция в Евросъюза.
Затова е излишно все още да се пише и коментира темата за евентуалното приемане на Турция в Европейския съюз. На всички политически поограмотени хора е ясно, че това няма да стане! Няма защо. Никому вече не е нужно…
