За да цивилизоваме талибаните, погребахме 430 млн. лева


За да цивилизоваме талибаните, погребахме 430 млн. лева
Цената на българското участие във войната в Афганистан е 430 млн.
02 Февруари 2014, Неделя


НАТО не превъоръжи Българската армия, а я превърна в наемен контингент за окупационни мисии в чужбина

Автор: Велизар Енчев

Когато на 29 март 2004 година България влезе в НАТО, платеният лобист на атлантическата идея Соломон Паси отвори торбата с обещанията, от която изскочи най-голямата лъжа - че до няколко години САЩ и други богати членки на пакта ще превъоръжат войската ни по най-високите стандарти на западните армии.

Десет години по-късно България има мизерна армия от 20 000 щика, военноморският флот остана без подводници, военновъздушните сили се крепят на три годни за полети МИГ-29, а три ескадрили са трайно приземени поради липса на гориво и резервни части. Естествено всичко опира до парите във военния бюджет, който е малко над 1 млрд. лева и който основно се харчи по три пера  - заплати, превъоръжаване и мисии в чужбина.

Понеже в бедните държави заплатите на военните са най-интригуващата тема, да започнем с тях. Основното месечно възнаграждение на най-висшия военен в държавата - ген. Симеон Сименов, е 2119 лева. Върху базовата му заплата се начисляват 2 процента бонус за всяка прослужена година, но не повече от 40 процента. Тъй като генералът е с 33-годишна служба, сега брутната му заплата е 2966 лева. Основните заплати на генералите в сухопътните сили, авиацията и флота са 1493 лева.

Месечната заплата на полковник първа степен е 1385 лева. Подполковник и майор получават съответно 1238 и 1122 лева. Стартовата заплата на лейтенанта е 916 лева, докато редникът се подписва срещу 602 лева.
Говорим ли за обещаното от Соломон Паси превъоръжаване за сметка на НАТО, от него няма нищо, ако не броим платената солено и пресолено стара белгийска корвета. За обявените и провалени търгове за покупка на изтребители за ВВС не си струва да хабим думите.

Тук битката за комисиони е на живот и смърт и никой не подбира средствата, за да наложи своята оферта. Обяви ли се процедура за търг, започва луда надпревара между лобистите за американските "Ф-16", френските "Мираж" и "Рафал", шведските  "Грипен".
От тази надпревара лесно се вижда кой за кого лобира и кой му плаща тлъсти комисиони. Все пак става дума за гарантирана държавна поръчка от 1 млрд. лева. Изчислете сами колко печелят агентите на западните оръжейни концерни от 10-процентната комисиона, която е минималният подкуп в този бизнес.

Като лоялни съюзници янките най-после решиха да изсипят армейската торба с коледни подаръци. На 22 януари т.г. армията ни получи комуникационно-информационно и друго специално оборудване от САЩ, в изпълнение на Програмата за подпомагане на въоръжените сили на съюзни и партньорски държави.
Естествено техниката е предназначена не за охрана на разградената ни южна граница, а  за участие в контратерористични операции и мисии за стабилизиране и възстановяване, тоест по "Програма 1206" на НАТО. 

От съобщението на армейското ведомство стана ясно, че в последните седем години по тази програма са ни доставени радиосистеми, средства за видеонаблюдение, термовизионни мерници, медицинско оборудване, навигационни средства. Но те се използвали само от българските подразделения, участващи в мисии зад граница, като приблизителната стойност на полученото оборудване е 5 млн. долара. 

Изненадата дойде от новината, че и през 2014-та ще получим оборудване за българската мисия в Афганистан. Изненадващо е, защото точно през тази година България започва да се изтегля от Афганистан, изпълнявайки приетата стратегия за "трансформиране на българското военно присъствие в тази страна".
За вещите по темата не би трябвало да има изненади. Те помнят, че в края на миналата година военният министър обяви, че и след 2014 година ще продължим да присъстваме в Афганистан - с контингент от 110 инструктори, които ще обучават местните сили за сигурност.

Сиреч, изтегляме се от размирната държава, но оставяме съветници, за да повишават боеготовността на афганистанските сили, едва удържащи атаките на талибаните.
Каква е разликата между социалистическия интернационализъм на Варшавския договор и капиталистическия на НАТО? В първия случай участвахме в окупацията на Чехословакия през 1968 година, но ни бе спестена съветската инвазия в Афганистан.

След демократизирането на Източна Европа натовските ни съюзници командироват български войници в Ирак и Афганистан, за да участват в "мироналагащи и мироопазващи мисии". Мироналагането означава война срещу неудобните правителства в Багдад и Кабул, а мироопазването - охрана на инсталирания отвън демократичен режим.
Който мисли обратното, той е заклеймен като ретрограден тип, подкрепящ Саддам Хюсеин и „Ал Кайда”. Че диктаторът Саддам и терористите от „Ал Кайда” са оригинални творения на ЦРУ, въоръжавани от Пентагона, за да воюват с Иран и Съветския съюз, това е демодирана тема.

След като изброихме натовските подаръци, да видим равносметката от военната реформа, превърнала стохилядна някога армия в наемен корпус за външни поръчки. Тези дни Министерството на отбраната излезе с официална информация, от която узнахме нещо съкрушително за социалната, здравната и пенсионната система на страната.

От 2002 г., когато НАТО влезе в Афганистан с т.нар. Международни сили за поддържане на сигурността (ISAF), до края на 2013 г., цената на българското участие във войната е 430 млн. лева. До момента в Афганистан са били командировани 9000 български военни, като в тази бройка не влизат бъдещите инструктори, чиято мисия ще струва над 20 млн. лева годишно.
Звучи наивно на фона на днешните морални ценности, но ако тези 430 млн. лева бяха изсипани не в афганистанската пустош, а в полуживото здравеопазване, съсипаното образование и изгребания пенсионен фонд, България щеше да е много по-добро място за живеене.

Осчетоводявайки приходите и разходите на военната ни машина, да не пропуснем един пасив, съобщен ни лично от военния министър. Миналата година САЩ предложиха да обучаваме между 5000 и 8000 военни от Либия в базата  в Ново село. Когато обяви тази новина, Ангел Найденов сияеше от радост, очаквайки дъжд от либийски петродолари и американско оборудване за учебния център.

Преди седмица социалистическият министър омекна и запя друга песен. Думите му звучаха като заупокойна молитва за пропадналия либийски проект: "Ние не търсим на всяка цена участие в мисията за подготовка на либийски военнослужещи на наша територия. Ако не получим задоволителни отговори на всички въпроси, които ни интересуват, ако не сме удовлетворени от гаранциите за сигурността и минимизирането на рисковете при тази мисия, няма да участваме в нея"...

Пресата бързо  надуши причината за внезапния обрат. А и Военното министерство съзнателно изпусна информация, за да замаже гафа от комичния ентусиазъм на министъра. Либийското правителство отказало неговите военни да се обучават с български оръжия.
От ведомството на Найденов обаче планирали Либия да плаща за използваните оръжия и боеприпаси, а по-късно да подпише и договор за въоръжаване на либийската армия с наши автомати.

Според експерти сметките ни излезли криви и заради съревнованието между българския военнопромишлен комплекс и американските оръжейни фирми. Задокеанските акули в бизнеса за милиарди дори не допускали, че ще ги конкурираме при превъоръжаването на либийската армия. Поради което марионетното правителство в Триполи било набързо инструктирано от щатското военно аташе.

Следваме ли неписаните правила за комуникация между аташе на окупационна сила и подчинената му местна администрация, разговорът в либийското военно министерство е протекъл така: по документи военната база в Ново село е българо-американско съоръжение за съвместно ползване, но на практика е неприкосновена територия на САЩ, където обучаваните либийци могат да боравят само с американско оръжие!
Точка по въпроса. Който мисли обратното, той не мисли доброто на евроатлантическа България.

Анализирай това
За вещите по темата не би трябвало да има изненади. Те помнят, че в края на миналата година военният министър обяви, че и след 2014 година ще продължим да присъстваме в Афганистан - с контингент от 110 инструктори, които ще обучават местните сили за сигурност. Сиреч, изтегляме се от размирната държава, но оставяме съветници, за да повишават боеготовността на афганистанските сили, едва удържащи атаките на талибаните.


В категории: Анализи , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки