Странджа не е манджа, но и протестът не бива да е

Автор: Илияна Христова

Два протеста за една седмица поискаха спасение на Странджа. Всъщност, бяха повече, защото шествия се проведоха в София, Бургас, Сливен и Пловдив. Събраха се малко хора – общо не повече от 500 души, във всички градове. Заедно с децата, водени от родителите. Странно, нали?

Необяснимо е на пръв поглед предвид факта, че именно съдбата на тази планина поведе съвременното българско екологично движение. Необяснимо е и заради наглостта на Станишев и сие упорито да унищожават прекрасното горско богатство – кое, ако не Странджа, заслужава отпор срещу българоубийците в правителството.

Протестите – малобройни, но пък значими, не предвизвикаха голям отзвук в медиите. Всеки репортер или редактор знае, че това е важна тема. Но я неглижираха. Защо? Отново е странно, нали? Е, не чак толкова – медиите заметоха  темата, защото се занимаваха с малоумната, нелепа, вредна и обидна за интелигентността на всеки човек втора окупация на Софийския университет (СУ). Не, думите не са никак силни.

Две седмици след отказа на Делян Пеевски да е шеф на ДАНС, на жълтите павета останаха единствено партийни активисти, някои от които здраво закачени за ДСБ. Помагаха им други техни изявени “колеги”  - Калин Янакиев, Димитър Бечев и т.н. Целта им съвсем не бе да борят олигархията, както прокламираха пред обществото (така и не видяхме нито един лозунг срещу Цветелина Бориславова, Георги Гергов, Цветан Василев и т.н.). А просто да сторят каквото могат, партията им да влезе в парламента.

Така я разбират те “борбата с олигархията”. Боядисваха паметници, слагаха пионерски връзки, вдигаха плакати срещу отдавна загиналия комунизъм. Тъпо, но… толкова могат хорицата. Десебарчета, какво да ги правиш.
Днес, когато тези хора се наиграха на революция, равносметката е ужасна – протестът като форма, съдържание, идея, е компрометиран.  Изчерпан е, ненужен, плашещ дори. 
Точно заради това за Странджа протестираха малко хора. Точно и заради това медиите подцениха темата – България живее от протест на протест, кой от кой по-малоумен, истинските каузи се обезцениха.

Как нормален човек ще излезе да протестира за Странджа, когато до него ще се присъедини нефелно десебарче, прекратило току-що окупацията в СУ и обяснило на журналистите, че барикадата е вдигната, защото интернетът бил слаб, ректорът спрял парното и ги оставил без храна?!? Истина е, казаха си го сами.
Наричайки себе си „протестиращи“, в крайна сметка тези хора, поради очевидната си глупост, превърнаха протеста в манджа, оттам – и Странджа. Нищо, че на плакатите пише обратното.

Но това не е всичко. “Десебарската революция” тепърва ще ни носи все по-големи сметки.
Ето, “Шеврон” подновява исканията за фракинг. Хиляди българи – и леви, и десни, и зелени, и оранжеви, и бедни, и богати, обединени ще поискат да протестират. Но ще излязат десебарчетата и ще сложат пионерските връзки. Тъпо! А и опасно! Вредно!
Едни не особено умни хора водят всички ни за носа и подменят смисления гняв с пародия.

В категории: Горещи новини