Ножът и камата на Левски близо до оригинала


Ножът и камата на Левски близо до оригинала
Кирил Димитров с камата на Левски под портрета му, поставен на най-видното място в работилницата на Самоводската чаршия
28 Януари 2014, Вторник


Кирил Димитров кове реплики на оръжията на Апостола по калъп на своя дядо

Автор: Здравка Христова

Ликът на Васил Левски е поставен вместо икона на най-видно място в ателието на един млад мъж от Велико Търново. 28-годишният Кирил Димитров има ножарска работилница на улицата на занаятите в старопрестолния град - Самоводската чаршия. Влязат ли при него чужденци, не пропуска да им разказва кой е мъжът на портрета, защо българите го наричат Апостола на свободата, че това е най-чистият и свят образ в родната история.
Точно защото е обсебен от делото и живота на Левски, запазена марка за младия ножар са камата и сабята на революционера. Може да се каже, че до момента е изработил няколко десетки техни копия.

“Започнах преди 4 години. Кова ги по образец, запазен от дядо ми, който малко се различава от оригиналните оръжия, съхранявани в Историческия музей в Ловеч”, обяснява майсторът. Дръжката е от биволски рог, стоманата е неръждаема, оръжието е в голяма хубава кожена кания, с пискюли и халки за колана, за да може да се закача. Камата на Левски също върви в комплект с кожена кания и дъбова кутия с дърворезба. Между дръжката и острието на камата с позлата се гравира подписът на Апостола.

”Рядко ни поръчват сабята и камата на Левски, но всеки път питам за кого са. Правили сме ги дори за американец, а наскоро един руснак поиска да му ги изработим. Склонен съм обаче да откажа работа, ако разбера, че трудът ми ще отиде в неморален и нечитав човек”, пали се ножарят, след което добавя с гордост:
“Всички български президенти имат в домовете си камата и сабята на Левски, изковани от дядо ми, майстор Кирил Тенджерков!

”Прословутият дядо Кирил е бивш оръжейник и е в ножарската работилница на чаршията от 1988 г. Една от първите му поръчки е копие на камата и сабята на Левски, като подарък за тогавашния министър на отбраната Добри Джуров. И това предопределя бъдещето му в ножарския занаят.

Преди години, при едно от посещенията си във Велико Търново, президентът Георги Първанов минал през Самоводската чаршия, отбил се в работилницата на стария ножар и си купил от него сабята на Васил Левски. Няколко седмици по-късно майсторът изненадващо получил по куриер пратка от президентството. Това бил специален подарък - копие на меча на хан Кубрат, който днес стои на видно място на витрината на работилницата.

Майстор Тенджерков бил инициаторът най-големият му внук да поеме работилницата и занаята. “Когато направих първия си нож на 16 години, бях много щастлив от факта, че съм направил нещо сам, получих поздравления от дядо и така се започна”, разказва Димитров. Кирил-младши в началото само помагал, но докато чиракувал, лека-полека си крадял от занаята. Днес вече сам върти работилницата и с много майсторство и мерак кове своите ножове.

Освен в гравюрите по остриетата, той проявява и завидно въображение и творчество при изработката на дръжките. “Любим материал са ми еленовите рога. Българите го възприемат като нещо нормално, но да знаете как ги гледат американците, за тях това е нещо много екзотично”, разказва Кирил Димитров. “Еленовият рог е много устойчив материал, който не се влияе от влагата и слънцето.

Качествен ловен нож с еленова дръжка дори да бъде загубен в гората и да се намери след три-четири месеца, ще си е същият заради материала”, пояснява майсторът. От ножовете фаворит му е българският каракулак, за който казва, че от него са произлезли много от хладните оръжия по света.
“Каракулакът е универсален нож, с острие от 40-50 сантиметра, бил е нещо като мачете, овчарите са го ползвали много често, а сега го предпочитат ловджиите”, обяснява Кирил Димитров.

В зависимост от това колко сложно е хладното оръжие - дали е уникат с ювелирна изработка или обикновена кухненска посуда, се прави от три дена до повече от седмица. Младият майстор изработва около 35 модела. “Предимно се занимавам с ловни ножове. Универсалните са най-предпочитани, защото стават за дране на животни, за транжиране, за всичко. Правим и мечове, които са голямата страст на дядо ми, защото е първият майстор в България, който е започнал да ги изработва”, разказва талантливият внук.
“Много колекционери, които са увлечени по източните култури, са ни поръчвали да им изковем японски мечове. Това са най-добрите и най-балансираните мечове в историята на хладните оръжия”, посочва Кирил Димитров.

По поръчка той прави и саби. Обикновено колекционерите носят модела, който искат. Специално за военните е направен средновековен български модел на меч, който се подарява при пенсиониране.
За китайските ножове, продавани от амбулантните търговци по улиците, майсторът е великодушен. “За всеки човек си има различен тип изработка. Някой си ги ползват за две-три седмици, докато им се счупят дръжките, и после идват в работилницата да поискат да им направим истински кухненски нож”, усмихва се Кирил Димитров.

Преди две-три години мерак му било да направи непалското кукри - ножът все още е на въоръжение в непалската армия и е с широко острие, което се стеснява към дръжката и идва също от българския каракулак, разказва майсторът. Направил две кукрита, сложил ги във витрината и за около месец ги продал. Сега иска да направи ювелирно изпълнение на японския нож танто, който е служил за харакири на самураите. Ножовете, камите, сабите и мечовете на Кирил Димитров са по цял свят - в Америка, Русия, Китай, Япония, Австралия, Великобритания.

Младият ножар в момента завършва аграрна икономика, но преди това е минал 6 години сурово обучение при именития си дядо, взема изпита в Занаятчийската камара и майсторското си свидетелство почти веднага след дипломата за средно образование.
На година младият ножар прави поне 20 до 40 хладни оръжия уникати с ювелирна изработка и казва, че не може да преброи работните ножове.

“Ако имахме нормален стандарт на живот, честно казано, няма да мога да смогвам с поръчките, но за съжаление сега 70 на сто от българите, които влизат в работилницата да разгледат ножовете, признават, че не могат да си ги позволят”, обяснява Кирил Димитров.
”Оставам тук, в работилницата, надявам се, че ще дойдат по-добри времена за българските занаяти”, категоричен е младият ножар и отказва предложенията на приятелите си да ги последва зад граница.

“Преди два месеца се срещнах с колеги ножари в Залцбург, видях работите им, завързахме контакти, но съм категоричен, че оставам в България, нямам работа навънка. От тук мога да правя ножове за целия свят, разбрал съм това отдавна и така ще бъде и занапред.
”Оставяме ножарят-патриот в работилницата да работи по поредната си чудновата поръчка - тежък келтски меч за колекционер.


На камата на Апостола майсторът е гравирал и подписа му с позлата Български каракулак с гравюра, екзотична дървена дръжка и бронзов гард Старинни български офицерски саби са между майсторските свидетелства на дядо и внук Ножарската работилница на Самоводската чаршия е любима спирка на туристите - българи и чужденци

В категории: Традиции , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки