Бетонират и последните девствени плажове

Автор: Диана Славчева

Всеки, който се е завъртял по родното Черноморие в последните години, избирайки посока на север от Бургас, с очите си е видял, че целият бряг – от Равда до ваканционното селище  „Елените“ – представлява една плътно застроена над 20-километрова плажна ивица. В този огромен участък край морския бряг, границите между отделните уж населени места са напълно заличени – кое къде свършва и къде започва вече е невъзможно да се разбере.

Така двадесет километра туристът може да си шляпа бос по асфалта или пясъка, оставайки с впечатление, че бетонната джунгла няма край. Което всъщност е точно така, а не умопомрачителен мираж от футуристичен роман, в който и лист не трепва в дървесата – просто защото наоколо не е останала никаква зеленина.
На юг нещата изглеждат малко по-различни – поне засега. И там бетонът нагази в дюните, но някак си по-плахо, а където решителността бе по-мащабна и безпардонна в един момент се случи чудо – багери и друга тежка техника показно през април 2012 г. сринаха полудовършената „Златна перла“, израснала край живописните фиорди до Варвара в разрез със закона.

„Докато аз съм министър и от мен зависи, тук няма да разреша строителство”, категорично заяви в онзи момент Лиляна Павлова. Тя и тогава нищо не разбираше от строителство – нали помните как като ни връхлетяха снежни бури през октомври 2011 г., госпожата оправдаваше проблемите със снегопочистването с „много големия обем паднали дървета, талпи по 20 м с голям диаметър, преплетени клони с листа“, дето били блокирали машините.

Същата тази персона – ексминистър на регионалното развитие в кабинета на ГЕРБ и слабост (доста масивна настина) на неговия лидер Бойко Борисов, тези дни пак си отвори устата – този път в качеството си за „опозиция“. Лилито се разприказва по повод взривилото обществото решение на петчленката на Върховния административен съд, която като последна инстанция остави в сила скандалния общ устройствен план на Община Царево, предвиждащ застрояване на две трети от крайбрежието в този край на България, рожба на екип, оглавяван от свързания с „Дюнигейт” арх. Калин Тихолов.

За да не пречи никой на зелената светлина, грейнала пред реализирането му, набързо бе принуден да сдаде поста си дългогодишният директор на парк „Странджа” инж. Стефан Златаров, който бе един от най-активните противопоставящи се на бетонирането на брега. Освен на съсипващия природата  устройствен план, той даваше отпор и на незаконния строеж на „Златна перла”. Уволнението му се размина през 2009 г., когато бе нарочен за изгонване – пак от управляващите тогава БСП и ДПС, но избухналото обществено недоволство спаси главата му. Сега обаче от Изпълнителната агенция по горите изобщо не се церемониха и му показаха червен картон.

Това е ясен знак, че властимащите имат сериозни намерения да приведат в действие пъкления си план с унищожаването на последните девствени кътчета край родното море.
Та от позицията си на опозиция спомената вече Лиляна Павлова в сряда се опита да посочи светлина в тунела – е, сега не видя падащи в гората талпи, нито бичмета, но почти менторски изрече, че Министерството на регионалното развитие можело да преработи Общия устройствен план (ОУП) на Община Царево и да отмени част от новоурбанизираните територии в него, попадащи в природен парк „Странджа“.

С което предизвика да й се зададе закономерния въпрос защо самата тя като министър не е отменила спорния устройствен план. На което отвърна с желязната логика, че юридически нямало начин министерството само да отмени акта си. Той можел да бъде отменен само от съда.

Е, видяхме какво реши българската Темида  по въпроса, след като цели 6 години се луташе в правни спорове дали планът е законосъобразен, или не. Само преди няколко месеца – през юли миналата година,  Върховният административен съд отмени одобрението му, подписано през 2008 г. от министъра на регионалното развитие, тъй като „при издаването на документа са допуснати съществени нарушения, които го правят незаконосъобразен". Половин година по-късно се оказа, че всичко е наред.

Дори от ВАС побързаха да успокоят, че „съобщенията в медиите, че на основание на влезлия в сила ОУП на Царево ще се открие пътят за бетонирането на Странджа са несъстоятелни”, щото строежите се били извършвали съгласно конкретни строителни книжа, а не „заради приет или отхвърлен общ устройствен план”?!
Ами нали същите тези строителни книжа в крайна сметка се изготвят именно на базата на това какво се предвижда в общия устройствен план.

От Община Царево пък дори от кумова срама не си направиха пас, ами побързаха да се похвалят в официалния си сайт, че – ура! – вече имат общ устройствен план. В коментара на тамошния кмет Георги Лапчев се казва: „Действащ ОУП е отдавна чакано събитие за Община Царево. Планът, изготвен преди години, не е съвършен, но категорично имаме нужда от него, за да няма хаотично застрояване на нашия регион. Община Царево е отворена за инвестиции и развитие.

Аз като кмет и моят екип ще продължим да работим за още по-добра туристическа база, но и за запазване на уникалните ни природни дадености”. Градоначалникът е категоричен: „Общият устройствен план е вид гаранция против презастрояване”!
Хайде да видим какво точно развитие на региона предвижда той. Съгласно действащите нормативи, в момента броят на съществуващите легла в хотелите съответства напълно на човекоместата  които може да предложат наличните в района плажни ивици. Сега обаче се отваря възможност за изграждането на хотелски бази с нови 75 хиляди легла – в територията на Природен парк „Странджа” и мрежата от защитени зони „Натура 2000”.

Единствените точки, които ще се предпазят – поне засега – от урбанизацията, са защитените местности „Устие на река Велека” и „Силистар”. И къде точно ще плажуват потенциалните туристи, които ще заемат тези легла, не е ясно – може би край басейните в хотелите, както е масова практика в презастроените вече Слънчев бряг, Несебър и други наши морски курорти. „Нима това може да се нарече развитие?!” – пита риторично Катерина Раковска от WWF България.

Тук идват и резонните притеснения на екозащитниците, че урбанизирането на тънката крайбрежна ивица южно от Царево – чак до турската граница, съвпадаща с Понтийския коридор със световно значение за миграцията на птици и други животни, ще доведе до катастрофални последствия за биоразнообразието.

С новия ОУП брутално се разширява регулацията около Ахтопол и Варвара. Специално за Ахтопол се предвижда на над 400 дка от националния парк „Странджа” да се построи нов квартал. Идеята за него датира още от 1960 г. На този терен обаче съществуват дюни, което намирисва на залагането на поредната бомба от серията „Дюнигейт”.

Освен това повече от очевидно е, че съборената „Златна перла” отново ще възкръсне от пепелището си – този път напълно законно. Въпреки че по ирония на съдбата, в деня, в който излезе решението на ВАС, Съдът по правата на човека в Страсбург отхвърли претенциите на собствениците на „перлата“ срещу събарянето на незаконното строителство. Европейските съдии са категорични, че инвеститорът е бил наясно, че проектът му не отговаря на изискванията на екологичното законодателство, но въпреки това е продължил да строи.

Впрочем, тъкмо заради положителната екооценка на ОУП, която министърът на околната среда и водите Нона Караджова бе издала през 2010 г. Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България, което наложи тя да бъде оттеглена и респективно да се спре временно прилагането на устройствения план.

Любопитното е, че и тогава, и сега зам.-министърът на околната среда и водите е все Чавдар Георгиев. Докато се нижеше разправията с екооценката, природозащитници подадоха срещу него сигнали в прокуратурата за това, че в същото това време той е член на управителния съвет на две царевски фирми за недвижими имоти и присъства в състава на две фондации за развитието на голф туризма у нас. Но по отношение на този очеваден конфликт на интереси прокуратурата и до днес не е предприела нищо.

А именно Чавдар Георгиев бе човекът, който поясняваше как новият ОУП предвижда върху голяма част от териториите да се направят голф игрища, представяйки ги като нещо напълно безопасно за местообитанията на местната флора и фауна.
Специалистите обаче са категорични, че премахването на почвения слой и използването на различни изкуствени тревни смески при изграждането им на практика подменя цялата екосистема.

Приказките на кмета Лапчев, че тези голф игрища всъщност едва ли ще се реализират при сегашната икономическа ситуация, едва ли може да внесат успокоение, колкото и в момента да звучат логично. Както знаем, всичко тече, всичко се променя, така че като нищо може да настанат и други времена, които ще благоприятстват реализацията на едни такива инвестиционни намерения. Има и нещо друго – и голф игрищата, и новите хотелски комплекси неминуемо ще се нуждаят от много, много вода. А Странджа минава за суха планина. Идеята да се построят два-три язовира в нея може да доведе до пресъхването дори на най-пълноводните реки в планината – Велека, Резовска и Младежка.

Да не говорим, че презастрояването не е от полза и за местните жители, макар те да имат интерес да продадат на сметка реституираните си парцели. След като на мястото на някогашния къмпинг „Нестинарка” – отново точно върху дюните на самия плаж – се пръкнаха няколко големи хотела, търсенето на частни квартири в Царево драстично намаля и мнозина останаха без традиционното си препитание.

Сега, след като и съдебната, и изпълнителната власт за сетен път си затвориха очите пред потенциалните проблеми и надвисналите над Странджа опасности, заложени в новия ОУП, природозащитниците са решили отново да сезират Европейската комисия, тъй като причините за отпадналата преди време наказателна процедура срещу страната ни пак са налице. И ако се стигне до налагането на санкции, то е ясно, че сметката ще се плаща от държавния бюджет, пълнен с парите на редовите български данъкоплатци.

Еколозите ще се обърнат и към законодателната власт с настояване да се обявят за незаконни всички устройствени планове, одобрени без оценка за въздействието на околната среда, а също и с искане за съдебен контрол над плановете.
Те ще разчитат много и на гражданската подкрепа за тяхната кауза да се опази родната природа. В сряда се проведе и първият митинг срещу безобразното решение на ВАС, като се планира във вторник (27 януари) отново да има протести. Ще се организира и петиция в защита на Странджа и крайбрежието й.

В същата тази сряда стана ясен и поредният доклад на Европейската комисия по отношение на това как нашите власти изпълняват европейските изисквания за налагане на правова държава. И за пореден път той бе пълен с критики за продължаващите да битуват на воля слабости в правосъдната ни система. Заключението на Брюксел бе, че напредъкът на България е „недостатъчен и остава несигурен”. А сагата с устройствения план на Царево е едно от доказателствата, че гнилото в родината ни са именно съдът и нечитавите ни властници, които са готови на всичко, за да предадат интересите на народа и страната под инвестиционния натиск на алчни олигарси.


Парк „Странджа” заема 116 000 хектара площ. Това е най-голямата защитена територия в страната - около 1% от площта на България. Над 90 000 хектара са горите или над 80 процента от парка. Едно голямо зелено море.
От тези гори само около 1%  са частни, около 11% са общински и всичко останало е държавен горски фонд. Земеделските земи в община Царево са около 8 000 хектара. Нивите са предимно частни. В момента те не представляват интерес, с изключение на крайморската ивица на 1-2 километра от морето, която би могла да бъде застроена и е обект на инвестиционен натиск. Останалите земеделски земи отдавна са изоставени, част от тях са обрасли, друга част са залесени или са се самозалесили и от тях почти няма обработваема земя.


Из дебрите на казуса

С определението си от 15 януари т. г. ВАС разчисти пътя на бетоновозите и към последните късчета девствена природа. С нелепия аргумент, че Законът за устройство на територията и Законът за устройство на черноморското крайбрежие забранява обжалването на ОУП.

Според правни експерти и екозащитни организации това решение на върховните съдии обаче противоречи на Орхуската конвенция, която гарантира достъпа до информация, правосъдие и участието на гражданите във вземането на решения по въпроси на околната среда. През септември м. г. България бе обвинена именно в нарушение на тази правна норма, съгласно която „всеки гражданин трябва да може да обжалва строителните разрешения, подробните и общите устройствени планове, които го ощетяват, дори без да е непосредствен съсед“.

Конвенцията от Орхус е подписана и ратифицирана както от България, така и от ЕС, и представлява част от международното и европейско законодателство, което се ползва с върховенство над местните закони.
Родният съд обаче тълкува в конкретния казус с ОУП на Царево, че регламентираното в Конвенцията право би следвало да се прилага, само когато било предвидено и в националното законодателство. Дори и най-юридически неграмотният човек може да види как в случая магистратите ни постъпват както Дяволът тълкува евангелието.


В категории: Горещи новини