Вместо обещания парк, жителите на варненския квартал „Възраждане” получават цигани за съседи
Автор: Илияна Христова
Над 5000 жители на варненския квартал „Възраждане” са на ръба на гражданско неподчинение заради плановете на местната община да вдигне ромски блок. Вместо парк, желан от тях и обещаван предизборно, те получават за съседи представители на мургавото малцинство.
Предвидената площ е единствената незастроена в квартала. Така още един безопасен до момента варненски район е на път да се превърне в гето и арена на всепроникващата циганска експанзия.
Парадоксалното е, че Община Варна упорито си прави оглушки за гражданското недоволство. Мъчи се да го приспи със серия лъжи. И всичко това заради намерението да се гушнат едни 4 млн. лв.
Предисторията
Всичко започва през месец септември, когато в комисиите към общинския съвет тихомълком се промъква скандалната идея. А тя официално звучи така: „Подкрепа за осигуряване на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими, малцинствени и социално слаби групи и други в неравностойно положение”.
Това всъщност е проект, с който Община Варна смята да кандидатства пред министерството на регионалното развитие по европейска оперативна програма.
Предвижда се да се построи блок с 40 жилища, като сумата, за която ще се кандидатства, е до 4 млн лв. Жителите на „Възраждане” подочуват, но първоначално не вярват: отреденият парцел е зелена площ.
Как така ще бъде застроен? Но никой не може да спре страховете и негодуванието на хората, защото бързо става ясно, че зад маската на „уязвимите групи” се крият цигани.
Защо точно във „Възраждане” общината смята да вдигне ромски блок е трудно да се прецени. Зам.-кметът Лидия Маринова обяснява, че където и да бъде построен, ще има протести. Това е вярно. Вярно е също, че общината разполага с много свободни жилища из целия град и ако иска да настанява някого, има къде.
Но идеята очевидно е да не бъдат изпуснати парите. Има и още нещо интересно – градоначалникът Иван Портних (ГЕРБ) спечели доста ромски гласове на кметския вот, има защо да се отблагодарява на избирателите си.
Предизборно обещаваше не цигански блокове, а нови паркове във Варна, но това е друга тема.
Зелена площ, ама не!
Жителите на „Възраждане” почват да събират подписи, да организират протести и да чукат от врата на врата в общината, за да съберат информацията, която по закон са длъжни да получат, но никой не им я дава.
Следва нова изненада – без обсъждане, на тъмно, отреденият терен се е превърнал в жилищна зона. Бил е зелена площ, но вече не е. Промяната е станала с новия общ устройствен план, приет криминално преди три години.
Следват нови протести, а и безуспешни опити на гражданите за среща с Портних. На 13 декември, без проведено обществено обсъждане, местният парламент невъзмутимо гласува решение в полза на блока.
Подписката на 5 000 недоволни варненци е пренебрегната, нищо от възраженията им не е взето под внимание. На 13 януари съветът се събира отново, за да потвърди решението.
Причината е, че областният управител Иван Великов е върнал за преразглеждане цялата декемврийска сесия (заради сагата с преименуването на местностти).
Приближава точката за блока във „Възраждане”. Гражданин взема думата и държи гневна реч. Казва, че в квартала няма парк и не се предвижда, а мястото му е точно в парцела на циганския блок.
Става съветникът от ГЕРБ Станислав Иванов и отвръща, че парк ще има, пари са зеделени. Гражданинът уличава гербера в лъжа, тъй като зелената площ е предвидена в съседния район „Младост”.
Шефът на групата на ГЕРБ Тодор Балабанов предлага дискусиите да се прекратят. Съветниците почти единодушно слагат точка на обсъждането. Жителите на „Възраждане” остават сами.
Защо не му е мястото там
Който е наясно с историята на „Възраждане”, знае, че мястото на блока наистина не е там.
Кварталът бе построен през 70-те години на миналия век. Между панелните блокове зеленееха поляни, където децата играеха. Точно в парцела на предвиждания блок имаше игрище.
В годините на демокрацията обаче всички празни пространства се застроиха. Появиха се кооперации, вериги магазини, затворени комплекси. Бившето игрище, плинарано за цигански блок, наистина остана единственото празно място.
Застрояването протече без осигуряване на пътна инфраструктура и съоръжения за отдих. Всичките общински усилия бяха насочени към съседния квартал „Младост”, където се помещава районния кметски център. Хората във „Възраждане” останаха като сираци. Кварталът спешно се нуждае от парк, катерушки, алеи.
Освен това циганският блок е предвиден до дере, а непосредствено след него е разположена детска градина. Вечер е тъмно, в миналото ставаха престъпления. Ежедневно през тази опасна зона минават родители, водещи малчуганите на забавачница, а и по-големи деца – на път за единственото в района училище. Цигански блок в тази рискова зона означава едно – още по-голям страх за хората и опасности.
Наличието на дере и сложният релеф е рисков за строителство.
Стените на старите блокове са напукани. Жителите на „Възраждане” недоумяват защо трябва да се строи непременно в свлачищна зона. Но кой да им каже? Община Варна просто не иска да се съобрази с тях.
Протестите продължават. Недоволните успяха да внесат подписката в министерството на регионалното развитие и още веднъж да протестират писмено срещу решението на общинския съвет. На ход е Община Варна.
Обица на ухото
Няколко десетилетия Ямбол имаше един зловещ символ. Блок 20, на входа на града. Едва ли има българин, който да не е минавал поне веднъж в живота си оттам с кола и да не е обръщал с погнуса поглед от противната гледка. Историята на този блок, който, слава Богу, вече е в историята, е много показателна и би трябвало да е като обица на ухото за всеки, дръзнал да се захване с подобно начинание – да строи къщи за бездомни, безработни, асоциални и неподлежащи на интеграция цигани.
Построен някога от общината именно с такава идея – да приюти ромите от махалата, това чудо за кратко време се превърна в опасно за обитаване място. Термити да я бяха полазили, сградата нямаше да изглежда толкова зле. Когато през 2010 г. се стигна до драматичното решение тази клоака да бъде веднъж завинаги изрината, от прословутия блок бяха останали само основните панели. Между които спяха натъпкани по няколко десетки души на етаж.
Подобен печален опит преди две години бе осъществен и във Велико Търново. Там ромите получиха предизборно чисто нови къщички, боядисани в розово.
Отидете и ги вижте сега.
Няколко десетилетия Ямбол имаше един зловещ символ. Блок 20, на входа на града. Едва ли има българин, който да не е минавал поне веднъж в живота си оттам с кола и да не е обръщал с погнуса поглед от противната гледка. Историята на този блок, който, слава Богу, вече е в историята, е много показателна и би трябвало да е като обица на ухото за всеки, дръзнал да се захване с подобно начинание – да строи къщи за бездомни, безработни, асоциални и неподлежащи на интеграция цигани.
