Като лечебно растение ехинацеята е била използвана още от индианските племена.
Съдържа много полизахариди, етерични масла, флавоноиди, органични киселини, дъбилни вещества, сапонини, смоли, а в коренищата й се откриват инулин, глюкоза, фенолкарбонови киселини и пр. Всички части на растението съдържат ферменти и множество макро- и микроелементи като калий, калций, селен, кобалт, сребро, молибден, цинк, манган и др.
В медицинската практика се прилагат настойки, отвари и екстракти от ехинацея. В промишлени мащаби се произвеждат и множество лекарствени препарати, изготвени на основата на сок или екстракт от билката.
Тя проявява силно имуностимулиращо и противовъзпалително фармакологично действие. Способства за активирането на редица неспецифични фактори на защита на организма и клетъчния имунитет, подобрява обменните процеси, стимулира мозъчното кръвоснабдяване и увеличава броя на левкоцитите.
Народната медицина я препоръчва при имунодефицити, предизвикани от остри инфекциозни заболявания, за профилактика и лечение на простудни заболявания, грип, възпалителни заболявания на носоглътката и устната кухина, при рецидивиращи инфекции на дихателните и пикочните пътища и като възстановително средство след продължително лечение с антибиотици на полиартрит, простатит и гинекологични заболявания.
Външно се прилага при дълго незарастващи рани, изгаряния, ухапвания от насекоми, обриви, херпеси и екземи.
Използваема част: стъбла, цветове и коренища – връхната част и съцветията се берат в началото на цъфтежа, а корените се изкопават през есента. Растението, от което се събират, трябва да е над двегодишно.
Внимание: Не се препоръчва отварите и настойките от ехинацеята да се приемат без прекъсване повече от 10 дни и да се дават на деца под 2 години.
