Здравейте, уважаеми сънародници! Посрещнахте ли подобаващо Новата година, напихте и наядохте ли се? Следите ли последните обществено-политически събития у нас? Радвате ли се на инакомислещите в партията столетница, която не е спирала да ни управлява от 1944 година насам? Вярвайте в тях, те ще доведат България до сияйни висоти! Аз ги мразя от сърце. Днес искам да ви разкажа няколко истории, свързани с тяхната партия. Вие преценете дали тя има нещо общо с моя доклад.
В четвърти клас участвах в кръжока „Млад димитровец”. Не че съм искал, другарката (класна ръководителка, днес ги наричат „госпожи”) реши, че съм будно и начетено хлапе, та ме записа доброзорно.
Там, в пристъп на детско малоумие и бурна фантазия, казах, че съм видял Георги Димитров да купува сирене в махленския магазин. На останалите им се стори много интересно и оживено го разискваха.
Другарката (вижте три реда по-нагоре) се възмути ужасно и повика в училище баща ми. Той я изслуша със свъсени вежди, обеща й да ме счупи от бой и по време на целия път до вкъщи се смееше с глас. Но, все пак ми обясни, че не може така да говоря „само ще си направиш проблеми, пък и на мен, нали знаеш, че съм международен шофьор и постоянно съм навънка”.
Оттогава у мен се появи едно странно чувство, че каквото и да говоря, трябва винаги да имам едно наум. По-късно разбрах, че с всички българи било така.
Когато бях на 21 години системата се смени. Уж се смени, пък президент стана един мазник с очила като прозорци, който искаше на площада да идват танкове и да газят хората, защото те не го харесваха.
След него поставиха (да, де, уж същите хора го избрахме) един незлобив човечец, написал книга уж против тях, ама не чак толкова опасна, че да го изтрият от лицето на земята, пратили го да живее на село, просто.
Тогава взеха да се откриват възможности да се ходи наляво-надясно по света, обаче хората, така или иначе, пари нямаха, та си останаха тук. Всъщност, не съвсем.
Моят приятел П. още като ученик не си мълчеше, за което си беше понесъл и съответните последствия – наказван, гонен, със забрана за стажантски рейс, изобщо... непокорен. Той още тогава, по времето на „кръглата маса”, каза, че тук батакът продължава и рязко се изнесе в един континент отвъд Океана.
Продължава да живее там, върти страхотен бизнес, печели отлични пари и през ум не му минава да се върне тук, обзет от носталгия и родолюбиви чувства.
Защото продължава да твърди, че тук е същият батак и управляват децата и внуците на тези, за които стана въпрос в началото на повествованието. А самите те твърдят, че са инакомислещи и реформирани. Обаче разчитат по време на избори на чугунените глави, които плачат за светлото минало „когато хлябът беше 40 стотинки”.
Моят приятел Д. сигурно е най-отговорният, работлив и добродетелен мъж, когото познавам. Тук той имаше собствено жилище и собствен бизнес. Беше майстор в занаята си, дори беше отворил малко магазинче в центъра на Бургас.
В един момент реши, че и сто години да работи това, което в момента, няма да мръдне ни на йота от тогавашното положение. Ще живее в гарсониерата и ще кара „Трабант”, както в онзи момент. Д. имигрира.
В момента живее на същия континент, на който и П., смени бизнеса и отново работи сам. Но живее в разкошна къща с басейн, съпругата му е уважавана бизнес дама, а дъщеря му учи в реномиран колеж. Той е чувствителен човек, но и през ум не му минава да се върне тук.
Дразни го това, че реформираните и инакомислещите продължават да управляват. Не ги харесва той и това си е.
Моят приятел Я. имаше много хубава работа. Беше корабен агент. Вземаше добри пари, семейството му нямаше никаква причина да се оплаква, а малкият му син тъкмо трябваше да премине от детската градина в училище.
В един момент той се запали по идеята и така гръмовно се изнесе (заедно с жената и детето), че отиде чак на другия край на Земята, в една територия, на която навремето Британската империя е интернирала най-неприятните си поданици. И там те взели, че си направили собствена държава.
На Я. така му хареса там, че с неговата съпруга си отгледаха още едно момченце. Сигурно е излишно да ви казвам, че тук идват само на почивка. Недоумявайки как продължаваме и продължаваме да си избираме управници от гнездото на онези, реформираните, от началото на разказа.
С В. също сме приятели от деца. И той е супер майстор в своя занаят. През последно време обаче работата силно затихна. Както и всяка останала у нас. Заради супер некадърното управление на милиционерското правителство на един потомствен комунист, оревал орталъка, че съпартийците му „убили неговия дедо”.
В. също се изнесе. В Британската империя. Не се чуваме толкова често, понеже там има много работа, но разбрах, че вече имал сметки в банката, най-необходимото за всекидневния живот, а съвсем скоро и съпругата му ще се изнесе при него.
А тук ще останем аз, още около милион-два мазохисти и неграмотното, нагло и мургаво бъдеще на България.
Дa живеят инакомислещите, дето ни управляват. И тези, които се канят да ни... Заслужаваме си ги. Ние ги избираме.
ima mnenie she NDSV za da ima po dobra propaganda moshe da se ushi dori i ot takiva kato ministara na propagandata na nazional -sozialistisheska germania
doktor goebels . ili ot nashinite i metodite na vazdejstvie na sasnanieto na
takiva golemi organisazii kato zru -sia ,kgb, i drugi tajni i javni organisazii.
zatova e dobre da se ima znania i posnania i za komunistisheskia savetski sajus,
i za germania i za turzia i za drugi strani za da moshe tehnia opit da slushi i na balgarskite patrioti .
