НФСБ се преклони пред саможертвата на Мара Бунева


НФСБ се преклони пред саможертвата на Мара Бунева
Поредната възстановена плоча в памет на Мара Бунева, която отново бе строшена само ден след поставянето й на лобното място на героинята
17 Януари 2014, Петък


Стотици патриоти от България, Македония и Западните покрайнини почетоха паметта на смелата революционерка

Автор: Янко Георгиев

На 13 януари се навършиха 86 години от героичната саможертва на Мара Бунева, платила с живота си, за да защити правата на своите братя и сестри българи, станали жертва на сръбския окупатор на Вардарска Македония. За да почетат нейната памет, в Скопие се стекоха стотици българи от Охрид, Велес, Битоля, Прилеп, Струмица, Босилеград и от цяла България.

Преклонението започна с панихида, отслужена в църквата „Св. Димитър“ в македонската столица, след което множеството се насочи към Камен мост на брега на Вардар, където е лобното място на революционерката. Там всички сведоха глава в минута мълчание в знак на почит към всички българи, паднали в защита на българщината.

По време на честването, за пореден път на крайбрежната алея бе възстановена паметната плоча в чест на смелата българка, пред която венци и цветя положиха представители на телевизия СКАТ, членове и симпатизанти на „Национален фронт за спасение на България“, Българския културен клуб – Скопие (БККС) и активисти на патриотични организации от Македония и България.

„Радвам се, че все повече млади хора се събират на днешната дата, за да отбележат подвига на Мара Бунева. За нас, членовете на НФСБ, той е мерило за изпълнен дълг към Майка България“, подчерта членът на ръководството на НФСБ Мария Цветкова. Лидерът на БККС Лазар Младенов пък отбеляза, че след саможертвата на революционерката нищо не се е променило, тъй като хората с българско самосъзнание в югозападната ни съседка продължават да бъдат преследвани и репресирани.

В подкрепа на думите му, и тази година по време на поклонението не липсваха провокации от страна на местни сърбомански агитки, които издигнаха антибългарски и провокационни лозунги.
Въпреки полицейската охрана, само часове след поставянето на поредната мемориална плоча тя отново беше поругана и разрушена от антибългарски елементи!

За първи път паметният знак на лобното място на Мара Бунева е поставен още през 1941 г., когато Вардарска Македония отново попада в пределите на Родината. След края на Втората световна война обаче тя е разрушена от комунистическата власт в Скопие, действаща безусловно под диктата на Белград.
В ново време плочата бива възстановена на 13 януари 2002 г., когато родолюбиви българи от Македония извършват панихида в памет на героичната българка. Оттогава насам  всяка година вандали трошат паметния знак, който ежегодно бива поставян отново и отново, без да може да се опази неосквернен повече от няколко дни.  

Мара Бунева е една от най-значимите фигури в българската история. Тя е родена през 1902 г. в Тетово в семейството на Никола и Ана Буневи. Има двама братя – Борис и Лазар, и три сестри – Елена, Вера и Надежда.
Бъдещата героиня израства в родното си градче, след което отива да учи в Стопанската гимназия в Скопие. Подобно на много други българи от Македония, тя милее за освободената си родина и се надява някой ден и нейния край да бъде присъединен към царство България.

След като завършва гимназиалния клас, Бунева заминава за София, където е приета като студентка в Софийския университет. Младата българка е привлечена в редиците на ВМРО и започва активна борба срещу сърбите, налагащи своя терор над населението в Македония. Тя неколкократно преминава границата между двете държави, натоварена с важни мисии в името на народното дело.

През 1927 г. по заповед сръбския юрист Велимир Прелич, известен с омразата си към българите, са отсъдени изключително тежки присъди за много наши студенти. По онова време сърбите правят всичко възможно, за да заличат изцяло българското самосъзнание на македонските жители. Погнусена от постъпките на сръбския магистрат, Бунева се заема да отмъсти за своите поругани събратя. На 13 януари 1928 г. тя смело се изправя с пистолет в ръка срещу Прелич и го застрелва с три куршума.

Давайки си ясно сметка какви ще са последствията за нея, след това българката насочва оръжието към себе си и се прострелва в гърдите. Все още в съзнание, героинята успява да отговори на питането на пристигналите на мястото сръбски полицаи за това защо е застреляла юриста: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си“ – изрича със сетни сили тя последните си думи.

Саможертвата й не е напразна. Цял свят обръща поглед към поробените българи. Френската преса тръби: „Истината, която Франция трябва да знае, е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Британските седмични издания дори си позволяват да нарекат отношението на сръбската и гръцката власт над българите „насилническо господство”.


В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки