След дълго лутане в съдебните дебри и изтощителни битки с корумпирани магистрати, Неда Карска от Ямбол успя да се пребори със системата
Автор: Севдалина Пенева Янко Георгиев
Когато за българското правосъдие се говори с резерви, винаги има защо. Политическите влияния в съда, корупцията сред магистратите, липсата на произнасяне в „разумен срок“ по делата и умишленото им протакане до изтичане на давностния срок, са основните причини за критиките от Европа, а и от българското гражданско общество, което вече започна да се събужда. А цялата палитра от недъзите в съдебната система може да бъде открита в един единствен процес... за клевета.
В „Десант“ и друг път сме ви разказвали за абсурдите по делата на четирима мъже, решили да изчистят чрез българския съд доброто си име. През 2008 г. Асен Моллов, Стефан Хубенов, Христо Карски и Стоян Ганчев предявяват 75 иска срещу 51 крупни земеделци от Болярово. Причината – били оклеветени в разпространена до медиите декларация, че се занимават с рекет над земеделски производители и измами с еврофондовете. Нещо повече, засегнатите всъщност били организирани в група, чийто тартор се явявал Моллов.
Подобни процеси по принцип се решават бързо (и 100 процента в полза на ищеца) особено, ако на подсъдимата скамейка седи неудобен за властта (без значение дали е държавна или местна) журналист, наивно решил, че може безнаказано да рови в мръсните далавери на силните на деня.
Когато обаче на мястото на репортерчето седят бизнесмени с много пари, нещата съвсем не изглеждат толкова прости. В такива случаи се появяват съдебни решения с екзотични мотиви, че „рекетьор“ не е обида:
„Рекетът не е престъпление, не е позорно обстоятелство. Измамата не е тая измама, която е в НК, а заостряне на вниманието на проверяващите при една бъдеща проверка, емоционално насищане на текста, лично отрицателно мнение, чиито граници са по-широки поради факта, че става дума за източване на средства от еврофондовете.“
Безумният текст е взет едно към едно от няколко съдебни решения на елховски магистратки, на които са били разпределени въпросните дела. В желанието си да оправдаят подсъдимите, жените в черни тоги са преписвали една от друга мотивите си, без никакъв срам. За да схванем причината, поради която са допуснали така да се изложат, е нужно да проследим накратко хронологията на съдебната сага.
Преди 6 години, когато се появява клеветническото писмо, Асен Моллов е представител на фонд „Елана“. Петното, лепнато върху името му обаче, става причина взаимоотношенията му с институцията да бъдат прекратени. По същото време Хубенов, Карски и Ганчев са селскостопански производители, които пък са в наемни отношения с фонда. Причината всички те да бъдат заклеймени в писмото до медиите е, че подписаните под него боляровски земеделци дълги години са очертавали всички пустеещи земи в община Болярово и са получавали за тях субсидии без да ги работят.
Далаверата им секва, когато „Елана“ закупува земите от техните действителни собственици и ги отдава под наем на Карски, Хубенов и Ганчев, за да ги обработват.
Точно в този момент става ясно, че тримата не могат да получат субсидии от държавата, тъй като въпросните терени били... дублирани. Тоест, за тях вече били отпуснати средства на авторите на клеветническия текст. Някои от тях пък изобщо не са случайни хора.
Писмото е подписано спонсори на БСП в региона, крупни земеделски производители с хиляди декари земя. Някои от тях участват в управителните органи на АЗПБ, от чиито кръгове произлиза и скандално известната зам.-министърка на земеделието по време на управлението на ГЕРБ Светлана Боянова. Други от тях пък афишират познанството си с депутати от БСП като Атанас Мерджанов, който посещава жътвените им кампании, с областния управител на Ямбол по това време Николай Пенев, с кмета на община Болярово Христо Христов, приятели са с шефа на горското за областите Ямбол, Сливен, Стара Загора и Бургас Пейо Върбанов, както и на окръжния прокурор на Ямбол Георги Ханджиев.
По медиите се публикуват техни снимки в компанията на местни БСП велможи в работна обстановка, по време на лов или в по-интимна обстановка в домовете на елховските съдийки, писали цитираните по-горе мотиви.
Тъжбите на пострадалите са подадени в районния съд в Елхово, защото деянието е извършено в Болярово, а това е компетентния съд по смисъла на НПК. Съдиите там обаче отказват да ги гледат и след масови отводи ги изпращат в РС – Ямбол, който повдига пред Върховния касационен съд препирня за подсъдност.
След близо четири месеца бавене по инстанциите, ВКС отново връща делата в Елхово, вземайки очевидното за всички решение, че компетентен е Елховският районен съд. От този момент започва гаврата с човешките права на Моллов, Хубенов, Карски и Ганчев.
Всяко от тези дела е отлагано поне по десет, петнадесет пъти и продължава повече от три години на първа инстанция, докато изтече предвидената в закона абсолютна давност.
По инициатива на магистратите в Елхово са събирани доказателства, без значение за правния спор, с цел бавене на делата, а молбите на тъжителите за по-голяма бързина на процеса са игнорирани с мотиви, че в РС-Елхово не са длъжни да прилагат европейското право, каквото е Конвенцията за защита на правата на човека.
По време на процесите излизат данни за упражнено влияние върху магистратите от страна на представителите на местния политически БСП елит. Лъсва снимка на съпруга на една от магистратките Яна Ангелова в компанията на Любен Корнезов и Атанас Мерджанов по време на партиен прием.
Съпругът на друга елховска съдийка пък споделя пред Моллов, че върху жена му и колежките й е оказан „голям натиск“ и те не могат да решат по съвест. След три години престъпно бавене и няколко месеца преди изтичането на абсолютната давност, РС-Елхово излиза с присъди, с които оневинява подсъдимите със смешни и неприсъщи за правото мотиви.
Тъжителите обжалват присъдите в Ямболския окръжен съд, но там всички магистрати (по познатата схема в Елхово) вкупом си правят отводи. Междувременно ЯОС изненадващо се самосезира от разпространената в медиите клевета и чрез своя административен ръководител Георги Ханджиев започва съдебно преследване срещу Асен Моллов, Стефан Хубенов, Христо Карски и Стоян Ганчев. Срещу четиримата са повдигнати обвинения по чл. 248 а, ал. 2 от НК за злоупотреба със средства от еврофондовете и деклариране на неверни данни при идентификацията през стопанската 2007-2008 г. Разпоредено е използването на специални разузнавателни средства, въпреки че законът не допуска такива мероприятия за подобни обвинения.
Следващите 6 месеца тъжителите са обект на незаконно подслушване, особен интерес на „разследващите“ са разговорите на Моллов, Хубенов, Карски и Ганчев с адвокатката им Ваклена Кънчева, касаещи защитата им по делата за клевета.
След дълго лутане в съдебните дебри (за изписването на всички скандални подробности няма да ни стигне целият вестник), след множество разочароващи отсъждания на магистрати с поведение, навяващо корупция, тъжителите най-сетне получават своята справедливост, макар и частична.
Обвиненията срещу тях падат в съда, а те все пак успяват да спечелят едно от делата за клевета срещу боляровските земеделци. В основата на тази, макар и малка, но съществена победа, е областният координатор на ПП “Национален фронт за спасение на България“ за Ямбол и Сливен Неда Карска. На читателите на „Десант“ и на зрителите на телевизия СКАТ тя е известна със своята непримиримост към корупцията в съдебната система. Цели шест години тя води почти сама войната срещу магистратите за изчистване на името на съпруга си Асен Моллов, както и на останалите трима мъже с потъпкани граждански права.
Всичко това ни кара да се запитаме, нормално ли е в една демократична държава с функционираща (уж) съдебна система пътят към справедливостта да е толкова дълъг? От всички 75 дела за клевета, заведени от Моллов, Хубенов, Карски и Ганчев, 74 са погасени по давност, поради бавене от страна на елховските съдийки.
Произнасяне по наказателната отговорност има само по едно, а по останалите - съдът се е произнасял по гражданския иск. Главният прокурор е поискал образуване на дисциплинарно производство спрямо само едно от лицата, за които се смята, че са въздействали за затлачването на тези дела - окръжния прокурор на Ямбол Георги Ханджиев.
При това, обект на проверката е едно единствено нарушение, относно разпределението на преписките (което по закон би трябвало да е на случаен принцип, но в конкретните случаи делата са отивали при едни и същи магистрати).
Върховният съдебен съвет, от своя страна, не е постановил ефективно разследване по нито една от жалбите на тъжителите, касаещи неетично поведение и корупция на магистрати от близките до Ямбол градове – Сливен, Стара Загора и Бургас. Скандалите около проточилата се в годините съдебна сага са прикривани, вместо да бъдат разследвани.
Истинските причини за поведението на съдилищата по този случай остават скрити. Жертви на тях днес бяха Моллов, Хубенов, Карски и Ганчев, но утре може да е всеки един от четящите тези редове. Защото закъснялото правосъдие всъщност е отказ от правосъдие, за което България носи отговорност.
