Как за малко Павликени не стана столица


Как за малко Павликени не стана столица
Александър Стамболийски и Кръстьо Раковски по време на Конференцията в Генуа през пролетта на 1922 г.
15 Януари 2014, Сряда


Чудесиите от времето на управлението на БЗНС нямат равни и до днес

Автор: Борис Цветанов

Само легендата за мъченическата смърт (повече  пропаганда, отколкото документирана) на Александър Стамболийски възпира разравянето на фарса, наричан управление на БЗНС. Ограничеността на тогавашните министри била пословична.

Когато Пенка Касабова – сестра на Гео Милев, влязла по проблеми на детските градини при министър Стоян Омарчевски, той я отпратил с думите: „Госпожо, аз съм  министър на просветата, по въпросите с градините търсете министър на благоустройството"!
Един друг министър – Александър Радулов, пък бил неизчерпаем обект на майтапи на тема иманярство и зевзеците го вдигали в полунощ да търчи по сокаци с торба на гърба. Когато пък бил в командировка във Варна, се хванал за главата като видял на плажа заедно мъже и жени. В София поискал да се издаде постановление за разделяне на плажовете на мъжки и женски. А в Народното събрание внесъл законопроект за жигосване с нажежено желязо по челата осъдените крадци.

Стамболийски бил наистина надарен със здрав селски разум, но и той не бил кой знае какво цвете. „Неговите женски истории нямаха край" – пише биографът на цар Борис ІІІ Стефан Груев. И досега из Искърското дефиле се разказва историята с 19-годишната фльорца Пенка от Реброво, заради която земеделският вожд построил мост над Искъра.

Сватбата, която организирал на дъщеря си, била в стил "краля-Слънце" и траяла три дни – едва ли не се стигнало до военен парад. Цяла кавалкада от държавни автомобили докарвала родата на дясната му ръка Григор Бояджиев, за  чийто син Иван се женела щерката на Вожда. Три нощи имало илюминации, каквито не са сънували и в Китай, свирела лейбгвардейската музика и още два военни духови оркестри. Всички сватбари били накичени с оранжеви тапии за народни хранени хора.

Иначе Стамболийски си нямал двойници, но от опасността от преливането на народната любов го спасявал специален гримьор, който превръщал лицето му в неузнаваемо. Затова пък по време на стодневния си воайяж в Европа все гледал да се перчи с юнашки ръст и мустаци. Мед му капел на сърцето като гледал пълните с възхита погледи на европейските дами, протоколно усукващи се край изнежените си половинки.

По това време из цял свят се носела славата на най-силния човек на планетата Никола Петров. Журналисти все гледали да го закачат, като намеквали и за неговия юнашки вид. На въпрос все такива ли са мъжете български, отвърнал: „Аз съм най-дребният" и се разтапял от умиление за остроумието си. По банкети неведнъж се отпускал да показва юнашка сила. Хващал някоя дама и сред писъци я подхвърлял чак до тавана, след което европейските дами се натискали да изпитат този "юнак във младост и сила мъжка".

По време на вечеря в Париж така се главозамаял, че взел да подхвърля кльощавите французойки една по една, а последната - така му харесала (пък и на нея й харесало), че я подхвърлил шест пъти и накрая я тупнал по задника. С което приемът свършил, защото съпругът - министър на вътрешните работи, грабнал половинката си и без да я подхвърля, я повлякъл към изхода.

Стамболийски смятал Райко Даскалов за върха на образоваността. Както споделя пред българския "Таймс" - вестник "Зора", бил му възложил, тъй като познава болшевишкия режим, да му обработи всички ония преобразования, които са хубави и могат да се приложат у нас.

Първото нещо, което Райко Даскалов му сервирал, било преместването на съветската столица от Петербург в Москва. Да повторим и ние номера на болшевиките - да си върнем старата столица, казал Райко. И хванал земляка си от Бяла черква Цанко Церковски, министър на транспорта по това време, да изготви романтичен вид на идеята.

Бай Цанко веднага се командировал до Търново, като съчинил цяла ода в духа на окултизма: някога Симеон Велики преместил столицата от Плиска във Велики Преслав и последвал Златен век за България, сега провидението давало знак, че отново можело да се стигне до Златен век. По щурави идеи бай Цанко си нямал равен - бил писал писмо до цар Борис ІІІ да се откаже от престола и да стане почетен президент на народна република. Даже кандърдисвал Стамболийски да сватоса "момчето" за една румънска княгиня. За бай Цанко Христо Смирненски е оставил следните четири реда: „Ой, ти, музо, музо по налъми,/ всичко по земята пустота и сън е - / пустота в главата, глухота в душата,/ шумна беше само тлъстата заплата".

Поетът на българското село, както го наричали, обаче бил пробивен човек, умеел да подрежда нещата, даже, както казвали негови съвременници, станал министър на културата само и само да си го върне на Народния театър, че преди да дойде на власт, не искали и да чуят за пиесите му. Като станал министър, тутакси "Луди млади" цъфнала на сцената.

Нагледал се бай Цанко на красота в Търново, но като се върнал охладил ураджилъка на Райко Даскалов. Не ставало Търново за столица. Баири, теснотия, двама шкембелии не можели да се разминат по улиците, камо ли да се развие модерен транспорт. Но, казал многозначително бай Цанко, ако Търново не става, то има един чуден град, идеален за проектиране и разгръщане да стане европейска столица. Павликени. И едно - сега село до него, но впоследствие квартал, който да стане Мека на българската култура... И досега родното село на бай Цанко и Райко било наричано само Мека на трудовата повинност. Мека на културата било вече нов етап.

Стамболийски останал очарован. И потънал в мечти за нов златен век на българската култура, а себе си виждал нещо като Сандо Велики. Бай Цанко го ударил на градене имидж на Бяла черква. Дал на кинематографиста Николай Лерин сценария си " Под старото небе" и посочил за български Холивуд Бяла черква. Скоро на бивак в родния му дом се изтърсила цяла армия снимачен екип и актьори. За да е още по-народен филмът и да се вдига рейтингът на Бяла черква, наред с актьорите от Народния театър Иван Попов, Златан Кашевов и Ваня Ушева пред камерата застанала цялата многолюдна челяд на бай Цанко, който имал девет деца. Важна роля се намерила и за самата майка героиня Цветанка Церковска. В свободното от снимки време сам бай Цанко разкарвал с файтони актриси и кинаджии из неземните красоти на околността да ги печели за каузата: Павликени - столица на България!

Трудоваци били вдигнати на бойна нога и отпочнали къде начертани, къде присъстващи само в главата на бай Цанко, пътни трасета и трамвайни линии, които да свързват столицата с представителния квартал на висшия ешелон. И до днес има местности около Павликени, където личат някогашните трамбовки за изграждане на аутобан и трамвайна линия. Не се бързало кой знае колко - бърза работа - срам за майстора.

А Стамболийски се готвел да управлява като цар. "Ще управляваме още 25 години!" - казал на многолюден митинг на 12 май 1923 г. той, яхнал бял кон. "Кой ще ни свали!"... Имало кой. Точели зъби не само военни и сговористи, но и глутница от близкото му обкръжение.
С края на земеделското управление си отишла и екзотичната идея за преместване на столицата.


Стара картичка с автогарата на град Павликени, готвен от земеделците за столица на България Пикник край Бяла черква, която пък трябвало да се превърне в Мека на българската култура

В категории: История , Горещи новини

3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
Бачо Киро
22.01.2014 15:28:56
1
0
Обикновено не коментирам хора жадни за малко внимание, такива дребни душички които ще продадат и майка си за три сребърника, но когато става дума за гр.Бяла черква е нормално да реагирам по този начин.Красивото ни историческо градче няма нужда от такава "реклама" и не виждам къде този прошляк Борис Цветанов иска да се впише с поредната сензационна статия ? Нерде Павликени, нерде Бяла черква и какви столици когато по това време Павликени е било жп гара и село?
2
Иван Жерков.
19.01.2014 12:54:15
1
0
Господин "Бачо Киро", защо коментирате автора, а не идеята?
1
Бачо Киро
17.01.2014 16:38:25
1
0
Авторът на този пасквил не е наред със психиката и това може да го потвърди всеки който го познава добре.Тези халюцинации под въздействие на силни хапчета са го докарали до там да пише глупост до глупост и издание като в-к" Десант" да се излага така като дава трибуна на поредният с душевни разстройства "писател" и драскач.Пази боже сляпо да прогледа....
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки