Перперек – вратата към безсмъртието


Перперек – вратата към безсмъртието
Некрополът на Перперикон
13 Януари 2014, Понеделник


Когато стъпваме на върха на големия планински масив в Източни Родопи, всеки от нас инстинктивно започва да усеща особените вибрации на древната енергия,

Автор: Огнян Марков

втъкана сякаш за вечни времена в каменните останки на това прастаро тракийско светилище. Съвременната археология е успяла да разкрие съществена част от античния духовен град, който най-вероятно е бил и център на култа към тракийския бог Загрей.
Продължаващите разкопки откъм северната страна на планинския масив обаче подсказват, че под пластовете пръст се крие още твърде много история. И ако в това наистина значимо за страната ни и въобще за европейската история дело се вложи по-малко показност и повече стремеж към автентичността и нейното синкретично разчитане, то в бъдеще това ново знание е възможно да внесе много поправки в нашите представи за най-старата цивилизация на нашия континент.

Според различни източници траките обитавали обширната територия на почти целия Балкански полуостров – от Пелопонес на юг до Карпатите на север и от Вардар на запад, до устието на Днепър на изток, включително малоазийското крайбрежие и егейските острови от края на IV хилядолетие преди Хр. до средата на Великото преселение на народите през V – VI в. от н.е.

Според Херодот, в чиято обективност никой не се съмнява, траките били народност, по-многобройна дори от индийската. А както се вижда от археологическите находки по нашите земи – и на много високо културно ниво.
Две са хипотезите за произхода на траките. Според едната те се били заселили на споменатата по-горе територия, като дошли  някъде от североизток, а всъщност съвсем неясно откъде и как е ставало това, като се има предвид тяхната многобройност. Другата поддържа мнението, че те са автохтонното, местно население по целия сегашен полуостров, населявало го от действително незапомнени времена.

Споровете за произхода и впоследствие за мистериозното изчезване на траките са обаче съвсем встрани от същината на нещата, очертана от създаването на една богата култура - материална, съдейки по откритите досега археологически находки, но и несъмнено много повече духовна, тъй като всеки предмет, плод на тази цивилизация, е бил изработен от ръцете на майстора-художник, а той самият е черпил творческото вдъхновение от Бога или поне от вярата в неговото съществуване.

Смята се, че светилището, наречено Перперикон, по български – Перперек, е посветено на култа към тракийския бог Загрей, наречен доста по-късно от дорийците и другите древногръцки племена, Дионис. Но тракийската култура, включително и смисълът на двете разкрити техни светилища – Перперикон и Татул, не може да бъде разбрана без Орфей и орфизма.

Според известния мит Прометей, роден от първите богове – титаните, дал на хората огъня, тоест възможността им за материално оцеляване и развитие. Орфей и орфизмът пък дават душата на този огън, осъществяват невидимата връзка между земното и неземното, между живота и смъртта, връзка, вечна като безсмъртието, а творчеството – онази съзидателна сила, която всъщност движи колелото на прогреса.

Орфей е известен като най-великия певец и поет на древността, който, както гласят легендите, с вълшебната музика на своята лира укротявал дивите животни и карал дори дърветата да тръгнат след него. И наистина, във всички предмети от приписването за негово време, съхранили се до наши дни – вази, делви, други съдове и мозайки, открити в широкия ареал от Италия до Кавказ, той е рисуван винаги с лира.

Но Орфей е създател преди всичко на духовното учение на траките, прието донякъде впоследствие от Крито-Микенската цивилизация, а по-късно от древните гърци. Без всякакво съмнение той е бил посветен да царува с музика и слово над душата на всичко, което е живо, а според древните схващания жива е цялата природа в нейните хиляди проявления.Основата на орфизма е вярата в безсмъртието, но не толкова в елементарната трактовка за прераждане на независимата човешка душа в различни материални обвивки. Дълбокият смисъл на тази философска концепция е в свещения брак на човека със Земята, развит в седемстепенния космогоничен модел на тракийския орфизъм, в индивидуалното самопознание и самоусъвършенстване, което от своя страна осигурява развитието и на обществото, предполагайки по този начин и безсмъртието на човешкия род.

Според орфизма възпроизвеждането на обществото в материален и духовен аспект, а оттам и на Космоса в цялост и в частност като далечна прародина на земните хора, се основава не на симетричното, а на асиметричното, цикличното, време.
Това е база да се предполага и, че според орфизма не времето е форма на материята, както е прието да се мисли сега, а обратното - то е нейният родител и носител, то осъществява сложните наглед връзки между тленното и нетленното, между хората и боговете, между субстанцията и нейните атрибути. И, накрая, между материалния Космос и Вселенския разум, за който се вярва, че някъде съществува, приемайки формата на Бог.

Това е и смисълът на устройването и съществуването на тракийските светилища и на Перперикон в частност – за опосредстване връзката на хората с Бога и Космоса, но не толкова под формата на религия, колкото като генериране на положителна емоция, която пък е в основата на общественото развитие.
Дворецът, съществувал в своя действителен вид на Перперикон преди поне 3000 години, е колкото функционален, толкова е символичен и подчинен по своето устройство на принципите на тракийската религия.

Вляво от входа е банята, откъдето за ритуално измиване е минавал всеки, допуснат до това божествено светилище; тя всъщност е на третото жилищно ниво на двореца. След нея се влиза в предверието със скалния трон, където вероятно са били посрещани идващите с добри намерения и смирение към всемогъществото на Бога.
Вдясно от него е голямата зала, всъщност жилището на владетеля на двореца, а от първото ниво  на тази зала се влиза в покоите на върховната жрица-прорицателка, която с присъствието си и с грижливо пазената си невинност е осигурявала покровителството на небесните сили.

Вляво от така нареченото предверие е некрополът – едно помещение, разделено от грижливо издялани скални плочи на гробни места, поразяващи между другото със своята маломерност и влизащи в пълно противоречие с битуващото схващане, че траките били едри и високи хора.

На следващото ниво е олтарът на Дионис, който вероятно е бил главното религиозно-обредно място в комплекса, макар в околността да има разпръснати още няколко каменни вани с издълбани улеи в тях – явен признак, че са били използвани за жертвоприношения.
Орфей наистина е обожествяван от тракийци и по-късно от древните гърци, но има и едно сравнение, което наистина го приближава до Дионис. Според преданията Дионис извадил майка си Семела от подземния свят на сенките и я направил безсмъртна. Нещо подобно, както е известно, се опитва да направи по-късно и Орфей.

С музиката и вълшебните си песни той така запленил бога на подземното царство Хадес, че му било разрешено да изведе от там в света на живите любимата си жена – нимфата Евридика, при условие обаче че не спира да свири и не се обръща да види идва ли тя след него през дългия път до повърхността на земята. Но Орфей не издържал и се обърнал и така Евридика завинаги останала в призрачното царство на сенките на Хадес...

Светилището на Дионис на Перперикон има същата слава на прорицалище, като известното светилище на Аполон в Делфи – водещият религиозен център на Древна Гърция, което може би е още едно доказателство за изключителното значение на траките за развитието на европейската цивилизация и развенчаването на мита, че не друг, а древните гърци били поставили нейните материални и духовни основи.

Тук Александър Македонски разбира с каква слава му предстои да се увенчае, на Перперикон Октавиан Август получава прозрението, че ще бъде първият и може би най-велик римски император. Според древните легенди, в тези светилища, върху специален олтар, са извършвани винено-огнени обреди и по силата и височината на пламъците се съдело за силата и верността на предсказанието.

Всъщност дворецът на Перперикон е изграждан по два начина – чрез вдълбаване на помещенията му в скалите, а когато то е невъзможно -  с полагането на греди, чиито дупки в страничните стени на камъните личат и сега. Виждат се при вратите и вдлъбнатините, където са поставяни опорните греди на вратите на отделните помещения, също такива вдълбавания в подовата следдверна настилка за заключалките на вратите. Всичко това издава добрата архитектурна култура на траките и илюстрира използваните от тях прости, но ефективни строителни техники.

След края на Античността през VI в. от н.е. Перперикон става седалище на римския областен наместник, а в по-късно време – християнски религиозен център, за което свидетелства изградената над скалния тракийски комплекс църква с олтар по средата й, както е било в най-старите времена на християнството, стражевата кула, която освен за охрана на комплекса най-вероятно е служила и за предаване на светлинни сигнали на далечно разстояние.

Така или иначе, Перперикон е бил и си остава една от общочовешките врати към безсмъртието, разглеждано в контекста на тракийските религиозни схващания.


Орфей и Евридика в подземното царство на Хадес Тракийският бог Загрей, почитан в Рим като Бакхус, и като Дионис – един от главните богове в древногръцката политеистична система

В категории: Пътеводител , Траки , Археология

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки