Светицата заплаща с живота си заради отстояването на християнската вяра
На 12 януари православната църква почита паметта на света мъченица Татяна. Тя се почита и от правослевната, и от католическите църкви.
Светицата произлизала от знатно и богато римско семейство, което я възпитало от ранно детство в християнската вяра. Проникната от нея, Татяна всецяло се отдала на милосърдие и непрестанна молитва. Тя се отказала от светски радости и се обрекла на целомъдрие и по този начин още повече засияла като достойна за мъченически венец.
В един момент на престола се възкачва император Александър Север, който бил само на 16 години. Неговата майка била християнка, но той продължавал да служи и на римските богове и да им се покланя. Иначе не преследвал християните, но пък неговите наместници, управителите на области и консулите ги гонели и измъчвали.
Един ден хванали и светата девица Татяна и я довели в храма на Аполон, за да се поклони на идола. Девойката не само отказала да стори това, но по нейна молитва статуята на езическия бог се разбила на парчета.
Младата жена многократно била подлагана на жестоки изтезания, изболи й очите и рязали ивици от нейната снага, за да се откаже от вярата си. Но след всяко мъчение Бог извършвал чудо и тя се появявала на другия ден съвършено здрава.
После мъчителите й започнали да я уговарят да принесе жертва на богинята Диана. Татяна се престорила, че е съгласна да последва съвета им, приближила се към храма, осенила се с кръстно знамение, вдигнала очи нагоре и започнала да се моли.
Изведнъж се чул страшен гръм, блеснала мълния, от небето паднал огън и изгорил храма с идола. Жреците и много от неверниците също паднали мъртви. Отново подложили света Татяна на нечувани мъчения, а сетне я хвърлили в тъмницата. Но ето че пак се явили ангели и я изцерили от раните.
Уморен от нейната несломимост, безсилният управител наредил да я хвърлят на изгладнелите зверове. Но лъвът, който пуснали, се заумилквал около светата мъченица и заблизал кротко нозете й. А когато поискали да го отведат обратно в клетката, той внезапно се хвърлил върху един знатен сановник и го разкъсал.
Езичниците приписали всички тези знамения на вълшебство. Те остригали косите на светицата, защото мислели, че в тях тя крие вълшебната си сила. После я затворили в храма на Зевс. Мислели, че не може повече да навреди на божеството им, защото уж била вече лишена от магическите си способности.
Но храмът се озарил от небесна светлина и се явили ангели, които се заели да ободряват и утешават Татяна. На третия ден жреците дошли заедно с народа, за да принесат жертва на своя бог Зевс. Когато отворили вратите, видели, че идолът е паднал и се разбил. Изпълнен със страх да не би и други езичници да се присъединят като Татяна към омразната вяра на „галилеяните“, управителят наредил незабавно да я обезглавят. Същата участ постигнала и бащата на светицата, макар той да бил виден римски префект.
Съществуват различни версии за значението на името Татяна. В превод от гръцки то означава „устройва“, а от латински – „бащински“. Руснаците пък смятат, че то е с руски произход и се тълкува като „приказна царица". Според един именник пък идва от Тангра, тъй като коренът на името на върховния бог и на Тая е един и същ – „тан“, което значи „небе“.
Имен ден празнуват: Татяна, Таня, Танка, Таньо и пр.
