Досега те са били част от музейната експозиция на военноремонтния завод “Терем”
Автор: Христо Христов
Областна администрация - Хасково достави от Велико Търново две артилерийски оръдия от Втората световна война за новоизграждащия се мемориален парк на героите в града. Досега те са били част от музейната експозиция на военноремонтния завод „Терем“. Двата експоната вече са разположени край Паметника на 10-и пехотен Родопски полк, обявен от проф. Божидар Димитров за най-красивия войнишки паметник у нас.
Монументът бе реставриран и открит миналата година. Той е издигнат през 20-те години на миналия век в памет на героите от Балканските войни.
Хасковлии наричат мястото „парка на областните управители“. Теренът започна да се облагородява по времето на ГЕРБ. Първоначалната идея е била две гаубици от полигона в село Корен да бъдат разположени край паметника. От военния обект обаче отказали, защото използвали техниката като мишени за ученията.
Предстои оръдието „Круп“ и гаубицата да бъдат реставрирани напролет. Ще се търсят и средства от дарители за започване облагородяването на терена, който в момента е буренясал. Паметникът натрупа популярност тази пролет, когато бе определен за едно от местата в страната, където бе чествана 100-годишнината от превземането на Одринската крепост. Тъй като монументът и оръдията се намират на територията на бившия казармен комплекс в Хасково, за сигурността им ще се грижи денонощна охрана.
Паметникът на 10-и Родопски пехотен полк е единственият по рода си в цяла България и е построен със средства на участниците в полка и техните роднини. От четирите лъвски глави е текла вода в коритото под тях, където навремето са се пояли конете на кавалерийския полк.
10 Родопски полк е формиран през 1885 г. в Хасково след примирието от Сръбско-българската война (1885 г.) под наименованието 3-ти пехотен Шейновски полк. В състава му влизат 10-а хасковска дружина, 8-ма пловдивска резервна дружина, 6-а пловдивска резервна дружина и 4-та пещерска дружина от Източнорумелийската милиция.
През годините на съществуването му неколкократно е преформирован и е променяно името му. През Балканската война участва в първия бой за овладяване на височината Курт-Кале, а след това в боевете при селата Булдур-кьой, Кадъкьой, Коюнлий и Юруш.
Дружина от полка участва в пленяването на 14 000 корпус на Явер паша на 15 ноември 1912 г. Полкът е част от обсадата на източния сектор на Одринската крепост.
На 12 март 1913 г. в полунощ първи тръгва в атака срещу форта „Айджиоглу”. Родопци превземат своя форт в 1.50 ч. на 13 март и с това разкъсват считаната за непробиваема до момента фортова линия. В пряката атака на Одрин загиват 129 души от полка, а 65 умират по-късно от получените рани. Със завземането на калето се слага и край на освободителната Балканска война, върнала на България стотици отнети й селища.
Във Втората балканска война полкът участва в боевете срещу сърбите край река Брегалница. На 9 юли 1913 г. неговите войници разбиват сръбските и черногорски полкове и овладяват върховете Говедар и Повиен. Тогава формированието губи 73 офицери и войници.
След промените в армията, извършени през 1920 г., полкът бива трансформиран в 10 пехотна дружина. През 1941 г. войсковата единица е позиционирана в района на Гюмюрджина и Дедеагач. Година по-късно е на Прикриващия фронт, а през 1943 г. влиза в състава на Втори български окупационен корпус, взимайки участие във финалните битки на Втората световна война.
