Ахмед Доган и Йенал Бекир на учредяването на ДПС през 1990 г. Тогава никой не искаше да повярва, че това е началото на един чудовищен антибългарски проект, финансиран от Анкара
Преди четвърт век се появи ДПС и държавата започна да се разпада
Автор: Стефан Солаков
На 4 януари тази година Движението за права и свободи отбеляза 24 години от своето създаване. Някои от нас все още добре помнят мразовитите зимни дни, когато добродушни софиянци черпеха с горещ чай тълпите мюсюлмани, обсадили столицата и настояващи да им бъдат върнати турско-арабските имена. Току-що освободени от тоталитаризма на Тодор Живков, мнозина българи бяха готови да подадат ръка на своите съграждани, изповядващи исляма, и заедно с тях да поведат България по пътя към свобода и демокрация.
Заблудата беше тотална. И най-ревностните правозащитници по-късно признаха, че са били жестоко подведени от западните си съветници да приласкаят „нещастните турци“ и да ги приобщят към всеобщия процес за заличаване на раните от диктаторския режим на Живковите гаулайтери.
Румен Воденичаров, един от най-активните сторонници на идеята за връщане на старите мюсюлмански имена, след няколко години ще си скубе и малкото останала коса в желанието да ни обясни голямата измама, която им е била сервирана от техния довчерашен съратник Меди Доганов, прекръстил се по-късно на Ахмед Доган.
Бившият агент на ДС, известен най-вече с псевдонима „Сава“, ловко се възползва от всенародния възторг след падането на комунистическия режим и от дребна пионка в архивите на българското разузнаване бързо се превръща в шпионска акула, кръстосваща досиетата на ЦРУ, турската МИТ, а по-късно и на заменилата КГБ разузнавателна централа на Руската федерация.
В резултат на тези динамични агентурни протуберанси Ахмед Доган за изключително кратък период от време създава абсолютно незаконната етническа партия и се превръща в един от най-важните политически фактори в съвременна България. От дребен комунистически шпионин той се издига до фюрер на турската националистическа организация, чиято главна стратегическа цел е връщането на България в политико-икономическата ос на нейния вековен враг в лицето на съседна Турция.
Днес, четвърт век по-късно, планът на турското мекере „Сава“ е изпълнен над 90 процента. Почти във всички правителства от 10 ноември 1989 г. насам присъствието на ДПС е постоянно и в общи линии пагубно за нормалното развитие на държавата.
Образованието е окупирано от емисари на етническата партия, които направиха всичко възможно, за да изхвърлят от учебниците спомена за българските възрожденци, успели да освободят Отечеството от петвековния гнет на османските поробители.
Армията е смазана и превърната в ритуален гарнизон, работещ на ишлеме за новите ни натовски „съюзници“. Мощните ракети, насочени навремето към стратегически точки на неприятелска Турция, бяха изтръгнати като здрави зъби от снагата на българската войска. Икономиката крета като немощна старица и протяга просешка ръка за подаяния от новите ни „големи братя“.
Традиционното нашенско земеделие беше унищожено, за да отвори път на бракувания турски зарзават, който залива родните тържища и доубива и най-малките опити за българско производство.
След като подкопаха опасно основите на държавата, термитите на ДПС сега се заеха и с тоталното заграбване на български земи, под предлог че преди век и половина те са били собственост на Османската империя.
Подкрепяни активно от правителството на неоосманиста Реджеб Ердоган и на цялата политическа и шпионска енергия на Анкара, онбашиите на Ахмед Доган отново размахват заплашителната калъчка над главите на изстрадалия и нещастен наш народ. Винаги успяват да си намерят подходящи партньори в изпълнение на мерзката задача, поставена от Турция за ново поробване на българската нация.
Актуалната „дружка“ на ДПС, която помага на еничарите на Доган отново да безчинстват над бащино ни огнище, е Българската социалистическа партия, този уродлив д-р Франкенщайн, който навремето бе един от най-активните родители, помогнали да се пръкне на бял свят чудовището на турската „пета колона“ у нас.
Днес тези две „братски“ партии вече се прегръщат без никакъв свян по мегданите на режисираните от кукловодите им политически митинги и шествия, на които оскотели от мизерния живот техни избиратели се продават за нищожен сандвич и шишенце минерална вода.
Вместо към обетованата Европа, 24 години след падането на Живков „модерна“ България с бясна скорост се връща назад към мрачните векове на феодалната зависимост от политическите аги на т. нар. български преход. Там, където подобно на вратите на Дантевия Ад, отдавна е написано: „Надежда всяка оставете“!
Кой може да прекрати това унизително завръщане към петвековното турско робство? Само истинските родолюбци на България, които не се стряскат от предстоящата битка на „живот и смърт“ с новите османци.
Които не вярват на лъжепатриотите, пуснати в широко обръщение от управляващите ни фалшификатори от БСП и ДПС. Които с лекота разобличават менте-проектите за заблуда на обществото, развявани като вехти парцали от презрени наемници като Бареков и шушумигите от Реформаторския блок.
Само обединението на истинските патриоти в България може да спаси Отечеството от зловещия капан, където сме набутани от дяволската коалиция, създадена от бившите червени джелати, днешните неоосмански мекерета и присъединилите се към тях политически хулигани от „Атака“.
Нашето най-силно оръжие е истината, която непрекъснато струи от страниците на вестник „Десант“ и от екрана на телевизия СКАТ. Тя е единственото упование за нашите сънародници, все още вярващи, че България отново ще възкръсне и ще си върне авторитета на „държавата на духа“, както я наричаха и познаваха по света преди 24 години. Докато на бял свят не се появи политическият изрод, наречен ДПС.
Искам да допълна статията с едно видео от You Tube. Не съм видял коментарии до сега а те са много важни. Показва как България си отива.След 50години си помислете какво ще преставлявя. Радвам се, че няма да съм жив.
