Новите промени в Наказателния кодекс предвиждат сурови наказания за дръзналите да фотографират политик без негово изрично съгласие
Автор: Огнян Марков
Ето че пак ни изненадаха следновогодишно. Вече нямало да може всеки да си „фотографира, филмира, записва или подлага на подобно друго действие“ когото и когато му скимне. Това се предлага да влезе в новото съдържание на чл. 146 от Наказателния кодекс (НК) на републиката.
Когато примерно решите да снимате децата си пред някоя историческа забележителност, ще трябва с пяна на устата да търчите наоколо и да питате всички преминаващи дали биха имали нещо против да се озоват на задния план на снимката, защото иначе тя просто ще бъде криминално и подсъдно направена.
Това ще трябва май да правят и медийните репортери – и те в несвяст да искат съгласието от всеки, който волю или неволю може да попадне пред обектива им при отразяването на каквото и да е събитие. Защото, ако не го направят, чака ги съдебно дело...
Но в тая държава трябвало вече да има ред и установяването му следвало да започне не от изваждането на сивата икономика на светло, не с преустановяването на контрабандата с гориво и цигари и с пресичането на ширещите се сред политици и чиновници откровени корупционни практики, а с орязване на конституционните права на гражданите.
Естествено, оставена е вратичка в предлагания нов текст в Наказателния кодекс. Въпросните действия по фотографиране, филмиране и тъй нататък можели да стават, когато лицето или лицата били на публични прояви. Не публично място, а прояви. Хитро измислено, нали? Разбира се, никой няма и да си направи труда да дефинира що е това „публична проява“ и по този начин всеки, счел се за потърпевш, пък и съдът,
ще го тълкуват както им дойде отвътре.
В този ред на мисли, дали например публичната поява на лицето Волен Сидеров на плажа във Варадеро в Куба е публична проява или пък е частно плацикане за отмора. Дали изцепките на лидера на „Атака” в самолета от София на Варна (повече за скандала – на стр. 2-3) преди няколко дни са също така публична проява или става дума за частно парти, завихрило се съвсем инцидентно на 6000 метра височина? Това не се знае, макар че и в двата случая ние, обикновените граждани, плащаме билетите и хотелите на въпросния болен лидер, който със сигурност вече си е повярвал, че не той, а Господ го е хванал за шлифера...
Дали дискретната подкана на финансовия тогава министър Орешарски към неговия също тогава колега в правителството Вълчев „да разваляме седенката“, направена пред неприятно оставените включени микрофони, и то в момент, в който се обсъждат жизненоважни за българските учители проблеми, е интимен разговор между двамата, или е публична демонстрация на особено високомерно дебелокожие?
Дали известното изказване на Борисов в Чикаго, направено през 2009 година, в което той мазно обяснява, че в България бил останал само „лошия човешки материал“, е частен разговор на кандидата за премиер с наши сънародници в САЩ, или е новина, която трябва да знаем всички ние тук, в България, тъй като съвсем пряко ни касае?
Но да оставим настрана тълкуването на понятията, тъй като има и по-важни неща от словесните еквилибристики.
Първото е това, че паметта ни винаги е по-къса от езика и със сигурност повечето от нас са забравили, че почти същият текст вече се предлагаше от ГЕРБ да залегне в Наказателния кодекс през 2012 г. Тогава това предложение отпадна след яростната съпротива на медиите и обикновените граждани. Сега обаче не се знае дали пак ще стане така, тъй като левите у нас по традиция са по-десни и от десните...
Разбира се, новият вариант е доста по-мракобеснически, но амплитудата между обещанията и практиката на социалистическата партия на Станишев винаги е толкова умопомрачително голяма, че това не трябва да ни изненадва. Главното обаче е, че тук вече не става дума за текст, който обслужва интересите само на една партия или коалиция, както би се объркал да си помисли някой. Напротив – прави се отново нелеп опит да се защитят безобразията на цялата политическа класа, които се случват буквално всеки ден и които може би наистина не трябваше и да забелязваме, ако не ни удряха така силно по главата и най-вече по джоба.
Другият съществен момент е, че предлаганият нов текст в Наказателния кодекс съвсем очевидно противоречи на правата ни, записани много ясно в Конституцията на републиката. В чл. 32 от нея се визират същите неща, които сега се предлагат да се инкриминират в Наказателния кодекс. Но с малкото уточнение, че става дума за „личния живот“ на гражданите, включително и на управляващите, а не за техните прояви на публични места.
Де да беше обаче само това. В чл. 40 на Конституцията също така ясно е записано, че средствата за масова информация у нас не подлежат на цензура. И следващият чл. 41 е категоричен: „Всеки има право да търси, получава и разпространява информация“. Което, естествено, не може да бъде насочено към накърняване правата и доброто име на другите граждани.
Мога да се хвана на бас обаче, че ако със скрита камера заснемете някой български политик да върши богоугодни дела, със стопроцентова гаранция той няма да ви съди. Виж, ако го спипате да прибира в леглото си непълнолетни или пък да замеря с тапи сервитьорите в някой чуждоземен ресторант, тъй като имали „наглостта“ да му представят сметката, тогава със сигурност трябва да се готвите за съдебно дело.
От което пък смисълът на предлаганата поправка в НК лъсва вече с цялата си неподправена яснота – непраните гащи на българските политици, развявани по повод и при изпълнение на служебните им задължения, не трябва да стават общонародно достояние. Вероятно, за да не загубим съществена част от социалния си оптимизъм, дето всъщност напоследък никакъв го няма.
Но тук непременно трябва да се направят два много важни извода. Първият е по-скоро технически. Ако новият текст в чл. 146 на НК се приеме, то тогава медиите изобщо няма да могат да си вършат работата, вменена им по конституция – да информират обществото за ставащото в държавата, а пък населението ще бъде в почти пълно неведение какво правят тези, които е упълномощило да движат държавните дела в негов интерес. Продължавайки по същата логика, шансовете на зародилото се вече гражданско общество у нас да се развива категорично ще почнат да клонят към нулата.
Вторият извод касае особеният статут на публичните лица, който може и да не е дефиниран съвсем точно в някой документ, но е формиран от световната практика.
Уместно е да се припомнят и още две императивни постановки от българската Конституция, които също имат съвсем пряко отношение към безумната идея да бъде обновено съдържанието на въпросния член от Наказателния кодекс. Първата е, че „цялата власт произтича от народа“ и че „никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.“
Другата постановка се съдържа в чл. 57: „Основните права на гражданите са неотменими. Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.“
Погледнат от тази гледна точка опитът да се спусне плътна завеса пред буквално лавината от политически безобразия у нас е не само нелеп, не само противоконституционен. Той е чиста шмекерия, правена при това с детинската увереност, че когато си сложиш ръка върху петното на гащите, то ще изчезне яко дим и никой няма да си спомня вече за него.
Александър Кашъмов:
Новият НК противоречи на Конституцията
„Фотографирането и филмирането на хора е неделима част от правото на всеки да търси, разпространява и получава информация. Това е записано и в Конституцията, и в Европейската конвенция за правата на човека. За първи път в българската история на наказателното право то от основно човешко право се превръща в престъпление.
Според предлагания текст всеки, който снима някого без неговото съгласие или въпреки неговото изрично несъгласие, се наказва, в това число и със затвор. Нещо повече - политик, чието скандално поведение е снимано или записано от журналист или обикновен гражданин, би могъл да злоупотребява до безкрайност с тази разпоредба.
Според новия НК затвор грози всеки, "който съобщи на другиго или разгласи по какъвто и да е начин информация, представляваща държана тайна". В момента действащият закон защитава хората, които защитават общественото благо, а не целят вреда. Проектът за НК обаче престава да се интересува от умисъла и по един много по-широк начин наказва хората.
Все едно, че не вървим към по-голяма информираност на хората, към общество, в което гражданите диктуват какво да става, а към тирания.“
Така коментира новите поправки в НК адвокат Александър Кашъмов, който е водил стотици дела за достъп до обществена информация от името на граждани и журналисти. Един от най-известните процеси, спечелени от него, е този, довел до отмяната на наредбата, която даваше на МВР пряк достъп до трафичните данни. В края на 2010 година Кашъмов спечели и делото на в. „Десант“ срещу президентството за отказа му да ни предостави стенограмата от разговора мжеду Георги Първанов и Путин.
„Фотографирането и филмирането на хора е неделима част от правото на всеки да търси, разпространява и получава информация. Това е записано и в Конституцията, и в Европейската конвенция за правата на човека. За първи път в българската история на наказателното право то от основно човешко право се превръща в престъпление.
