Вече почти не минава ден без медиите да оповестят поредното вандалско поругаване на някой знаков мемориал у нас.
Автор: Диана Славчева
То не бе упорито мацане по Паметника на Съветската армия в столицата, то не бе дегизиране на излетия от бронз Димитър Благоев като Дядо Мраз, не бе шарене с графити по паметника на Асеневци в старопрестолнината ни, не бе оплескването с бяла боя на Бабинден и на скулптурната композиция на Съединението, издигаща се в Града на тепетата – казват, била замеряна с балони, напълнени с багрилото...
Апропо, не само с вапцането на мемориали, барелефи и бюстове се изчерпва арсеналът с методи за оскверняване на светините ни. Миналата година, в навечерието на Деня на Независимостта, бе поруган паметникът на Христо Ботев на площад „Възраждане“ в София, като бяха изчегъртани няколко бронзови цифри от рожденната му дата – най-вероятно, за да бъдат изтъргувани като скрап.
Още по-кощунствено бе обезобразен и най-знаковият български мемориал – този, издигнат върху мястото, където е виснал със страшна сила на зловещото бесило Апостолът на свободата. От него бяха изпокрадени цяла поредица от бронзовите фенери, грифони и различни метални орнаменти.
Тази година, в нощта срещу Ивановден, бе обран храмът "Света Петка" в Рупите (по-известен като църквата на баба Ванга), от която кокошкари с подли душички задигнаха 27 месингови поставки за свещи и дребни пари. Впрочем, посегателствата над християнски култови сгради вече са се превърнали просто в част от пейзажа на днешната ни действителност и отдавна не правят никому впечатление.
Но и грабителските набези се оказват недостатъчни да удовлетворят развихрилите се страсти по съсипването на „всичко българско и родно“. Някак модно стана напоследък из социалните мрежи да се въртят от пошли по-пошли видеоклипове и снимки, запечатали на лента скандални гаври с паметта на известни личности от нашата история.
Предполагам, че все още има хора, които помнят онова филмче с дрогирания ученик, показващ в класната си стая среден пръст пред портретите на Каравелов, Ботев, Славейков и Алеко. Едва ли всички са забравили и фотосите на младежа, гаврещ се гнусно с паметника на Яворов в Поморие. Няма начин – трябва да споменем в този ред на мисли и тримата пияни войничета, които припикаха в Карлово мемориала на видните благодетели – братята Евлоги и Христо Георгиеви...
Притеснително е друго – че всички тези изяви не са само криминални деяния. Те по-скоро са проява на един от гнойните симптоми на пълната морална и емоционална деградация на днешните люде, населяващи земята на Ботев и Левски. Изглежда ужасяващата заплаха от тотално дебългаризиране на нацията, която латентно крие в себе си този неин нравствен крах, става все по-неизбежна.
Жалко е, че се превръщаме в хора, за които нищо свято не е останало. Защото това означава, че нищо добро не ни чака.
До всяка светиня да се сложи полицай.Също до дремещия,да бъде поставена и лампа или кандило.По погрешка вместо едната светиня,може да бъде похитена другата.
