Грозни скандали между продуцентите опошляват заснемането на кинолентата
Автор: Севдалина Пенева Георги Ваташки
Преди две години „Десант“ публикува новината, че българи от цял свят събират пари за филм за Васил Левски. Тогава твърде малко се знаеше за продукцията, посветена на живота на Апостола на свободата. Въодушевени и нетърпеливи тази кинолента да види бял свят, наши читатели и истински патриоти буквално загряха телефоните на редакцията с обаждания да питат каква е банковата сметка на продуцентите, за да внесат и те своята лепта.
В навечерието на 2014 година всички, дарили средства за заснемането на този филм, би трябвало да се чувстват омерзени. Не заради сценария му, който все още тъне в тайна, а заради грозния скандал между неговите създатели, който хвърля пръски кал и по името на най-светлата и чиста личност в българската история – Васил Иванов Кунчев.
На 5 януари пред камерите на Нова ТВ режисьорът на лентата Максим Генчев и управителката на „Асоциация българска кинокласика и култура“ (АБКК) Маргарита Русева си размениха взаимни обвинения за финансови злоупотреби.За тези, които все още не знаят, двамата са съдружници в начинанието и продуценти с равни права.
Според Генчев обаче, Русева се опитвала да го изнудва, защото наложила възбрана да се използват заснетите вече кадри в Карлово и в село Плаково, като поискала да й бъдат платени за тях 90 000 лева.
„Тя събра от мое име 80 хил. лева дарения. Снимах с парите на хората, а сега тя иска да ми продаде собствения ми материал. Водя дела по този въпрос, но слава Богу, че навреме разбрах за тази далавера, защото ако бяха влезли по сметката на филма милиони, щях да се самоубия. Ще презаснема въпросните кадри, няма да давам повече пари на тази жена“, драматично заяви Генчев.
Вместо да отговори на обвиненията, Маргарита Русева превърна спора в махленски. Според шефката на АБКК за снимките са похарчени едни близо 50 хиляди лв., които не били от даренията, ами от заеми, които лично тя теглила от банки. Затова сега й били нужни средства, за да си покрие кредитите.
Русева нападна Генчев, че изтеглил 24 хиляди лева от сметката на кинопродукцията без да уведоми никого. Той пък се защити, че трябвало да върне парите на спонсор, който не харесал заснетите до май 2013 г. кадри (общо 27 минути) от филма и си поискал обратно дареното... Краят на тази срамна история явно ще се решава в съда.
Началото й обаче е някъде през 2011 г., когато набедените продуценти се запознават в социалната мрежа „Фейсбук“, разкриват несериозните обстоятелства около раждането на идеята за филма самите му създатели.
Русева предложила на Генчев да го лекува с „камъни от космоса“. Кинаджията бил заинтригуван: „Тази жена има много силно слово на тема родолюбие, а аз съм един наивник“, споделя без капка срам той. Така, от дума на дума, с писане във „Фейсбук“, Русева се навила да помогне на Генчев за филма и да събере нужните средства чрез мащабна дарителка кампания. Стойността на проекта е 2,3 млн. лева.
Работата по филма започва в Карлово на 18 февруари 2013 г., в навечерието на 140-ата годишнина от гибелта на Апостола. Първите кадри, съгласно семплото описание на сюжета, пресъздават случка от 1841 г., когато Мустафа Сабри паша унищожава над 2000 български села. В мъгливо-синкавия полуздрач на една нощ, поредното селце е подложено на грабежи, на сеч и на поругаване на жени в църквицата. Петгодишният Васил става свидетел на зверското насилие и това е причината той да израсне като революционер и непримирим борец срещу турския поробител.
При започването на реализацията Генчев изтъква пред медиите: „Нямам намерение да правя скучен български филм, а един романтичен разказ, който искам да види цял свят. Сценария съм го написал с оглед на днешното време. Не съм търсил историческата правда, за да бъде тя сама по себе си.“ Режисьорът категорично подчертава, че не възнамерява да покаже сцената с обесването на Левски край София.
Въпреки благородните намерения на кинаджиите, още през март 2013 г. се появяват първите противоречия в екипа. Генчев уволнява изпълнителя на главната роля - актьора Димо Алексиев, за скандално интервю пред медиите, в което той заявява, че за него Апостола на свободата е просто поредната роля и не е нужна специална подготовка за нея.
Алексиев е заменен с Васил Плачков и работата продължава край Стара Загора, вече в по-голям мащаб.
Има огромна масовка и много коне, ангажирани са каскадьори от сдружение „Багатур“, членове от клуб „Традиция“, които имат богат опит в пресъздаването на исторически събития. В екипа се включва и младата актрисата Деляна Христова, на която е поверен главния женски персонаж – монахинята Ана, която според сценария имала романтична връзка с великия революционер.
В края на миналото лято настъпва и първият разрив между режисьора и Русева. Тогава в своя профил във „Фейсбук“ Генчев заявява: „Една озлобена женица не може да спре филма за Левски. Нека актьорите, подписали договори с Маргарита Русева, знаят, че без мой подпис тази жена няма как да предявява юридически искове за неустойки.“
Малко след това е ангажирана нова продуцентска фирма – „Амрита арт“, в лицето на Златина Филипова и Мирослав Филипов. Според Генчев, те трябва да осигурят парите за зимните снимки в село Къкрина в началото на новата година, а самата лента да бъде завършена на 18 юли - рождения ден на Апостола.
Към днешна дата това вече е под въпрос, а двете страни – Генчев и Русева, вероятно ще потънат в дълга съдебна битка с неясен край. Шефката на АБКК дори твърди, че също имала нови съдружници, с които щяла да заснеме... друг филм за Левски.
Българските кинопродукции, посветени на Васил Левски, до момента имат печална слава. Първият филм за великия карловец – „Бунтът на робите“, е заснет през 1933 г. от Васил Жендов.
Лентата обаче е цензурирана от държавата като се говори, че пръст в това има и тогавашната турска легация. Следващия опит е през 1969 г., когато публиката застава пред телевизорите, за да наблюдава приключенията на Джингиби (Левски) в сериала на Вили Цанков „Демонът на империята“. Въпреки прекрасното изпълнение на Илия Добрев в главната роля, филмът е заклеймен от висшите комунистически функционери и казионния Съюз на филмовите дейци. Той бързо потъва в забвение и е показан отново едва след 1989 г. Оттогава насам, освен няколко спорни опити на театрална сцена, образът на Левски не е ставал достояние на широката публика. По всичко личи, че няма да стане и в близко бъдеще.
