Другата Ива Ваня – жена на седлото


Другата Ива Ваня – жена на седлото
Ива Ваня
15 Март 2019, Петък


Тя не е само познатата от публикациите изпълнителка на  „Лили Марлен”

Автор: Борис Цветанов

В последните години не остана пишещ в стил „ретро" из многотиражките да не открива Америка, разказвайки за живота на красивото, дребничко българско момиче Иванка Иванова с артистичен псевдоним Ива Ваня. И всичко си прилича като две капки вода, банално, неточно, непълно, крепящо се на четири кита: актриса – тип Пепеляшка; актова снимка, за която е наречена „Новата Венера", „Лили Марлен" и отрязване мераците на Бабелбергския бик Йозеф Гьобелс.

И то се знае: всичко това, гарнирано с менторството как в тая дива страна не знаят за гениалната българка! Смешните ни плачове са познати още от Ботев.

Истината е, че Ива Ваня си е била добре позната на българите в свое време. И не само от филмовите списания, от екрана и от грамофонни плочи.

Пред мен е „Горнооряховски общински вестник", брой 19-20 от 20 февруари 1939 година. С характерния за журналистиката тогава стил – надзаглавие: „Високо отличие за наша съгражданка и филмова актриса Ива Ваня” и заглавието: „От победа към победа – жена на седлото!"

Удар от първа страница с първите редове: „Ива Ваня, дъщеря на чиновник от малко черноморско градче (иначе е родена в Карнобат на 10 октомври 1905 г., б. р.), е прекарала по-голямата си част от детските си години в Горна Оряховица и София".

И подчертан стремеж от неподписалия се журналист да представи съгражданката си в нова светлина: жокей със световна слава! „На гърба на бялата кобила Марица Ива Ваня успява да спечели вниманието на любители и професионалисти в конния спорт. За постиженията на ездачката говори цяла Европа. Особено след като яхна червения кон Исперхан, победил в Аахен. С този кон – чиста арабска кръв,  ездачката спечели 66 първи награди и има да върви от победа към победа. Този чистокръвен кон е наричан от познавачите „Мускулната топка".

Журналистът не се прави на будител. На улицата той пита кавалерийски офицер: „Познавате ли Ива Ваня?" и  отговорът е: „Че как! Ива и Исперхан! За хората от хиподрума на Европа това е най-известната ездачка..."

Във вестника се отделя място и за артистичната кариера на съгражданката. За главозамайващите успехи в нямото кино; за това, че и в говорящото успява да се наложи. Пише и за участието й в „Той ли беше от третия етаж" на Уфа филм. Който е една от 114-те прожектирани през 1939 година киноленти в горнооряховското читалищно кино.
„Храбра жена и очарователна актриса" – заключава в репортажа си вестникът.
Но да продължим да търсим непубликуваното в многотиражките.

Любовта на Ива Ваня към киното започва от прожекциите в кинотеатър „Одеон" в София. Нищо особено, ще каже някой, но това е началото на двадесети век, патриархалната столица смята за неприлично ученичка да посещава ей така киносалони. А тя е там всеки ден.

Седемнадесетгодишна през 1922 г., тя вече знае: ще бъде филмова артистка!

Само с майка си споделя, че това може да стане единствено в Берлин – тогава център на европейската култура. И се качва на влака от Централна гара – без виза, без лична карта, с малко пари, събрани от родителката й.

Берлин я посреща студен и сив. Записва танци, играе в модерния театър „Гондел"... и като в калпава оперета точно там я вижда феноменът на германското нямо кино Робърт Винс...

След което идва говорящото кино. Традиционно звездите от нямото падат зад борда. Филмови списания тръбят: „Изгубена ли е филмовата дива Ива Ваня за киното!"

Така изглежда. Но когато Господ дава за някого, дава щедро!

Ива Ваня влиза в ездата. Това, което в началото горнооряховският журналист е пропуснал, е, че още с появата си на хиподрума Ива Ваня събужда завист у конкуренцията. Бялата Марица става жертва на черен умишлен пожар. Преживява загубата. За Исперхан ще допълним, че с него тя става олимпийски шампион през 1936 г.

В далечната 1930 г. Ива участва и в конкурс за красота. Ето заглавие в „Берлинер цайтунг": „Най-красивата берлинчанка е българката Ива Ваня. Тя печели луксозен „Мерцедес бенц” кабриолет".

В средата на тридесетте години Ива Ваня върви от победа към победа и в новия спорт моторейсинг – комбинация от конен спорт и мотокрос. Заема се и със спортен бридж. Пее в концертни зали, танцува. И се връща с блясък в говорящото кино.

Но животът не е оперета. Първият й приятел –  англичанинът Георг, се жени тайно от баща си за нея, но влиятелният финансов магнат анулира брака и синът му избира парите.
За малко Ива не става херцогиня. Вторият й приятел е Фридрих, кронпринц на Хайлигедам, внук на Великия херцог на Магленбург-Шверин.

Няма да пропуснем окултното. Ива е и нумероложка, гадателка на карти. И при подреждането на картите... вижда загадъчна смърт на Фридрих. Няколко дни по-късно той е намерен удавен в реката край семейния замък.

И българката отново е в Берлин – концертни подиуми, кабарета, шансони, канцонети... Берлин е Мека на шлагерите.Там пее и друг българин – Аспарух Лешников. Тук ще бъде сцената на романа й с Норберт Шулце.

Двамата се срещат по време на запис на грамофонна плоча. Шулце е популярен филмов композитор, автор на симфонии, пише музика и за опери. Световната слава го свързва неизменно с фронтовия шлагер „Лили Марлен", но тук има две грешки.

Истинското заглавие на песента е "Песен на самотния часовой", а Шулце не е композирал песента. Тя е дело на младия  Ханс Лайт, създал я през 1915 година като я посвещава на две момичета – Лили и Марлен. През 1937 г. я изравя от забравата и я дава на Шулце, който й прави аранжимент.

Песента е публикувана, но се пее само тук-там без никакъв успех. При все че това е времето, когато Берлин е най-големият световен център на кабаретата. Звездата на тази песен ще изгрее чак през 1941 г. и ще бъде свързана с Балканите и с изпълнението й на български език от Ива Ваня.

Но да се върнем на романа й с композитора. По време на записа Шулце влиза в студиото и проваля записването на плочата. Ива Ваня поглежда към младия мъж (тогава той е на 29 години, тя на 34) с къси кожени панталони и иронично пита: „Ти какво бе, да не си някой клоун от цирка?!"

Но за Норберт Шулце това е онова, за което мнозина говорят, но малцина го знаят: любов от пръв поглед. Зарязва жена си и четирите си деца, преследва упорито българката, накрая се женят. Двете им деца ще наследят талантите и на двамата – единият ще стане филмов режисьор, другият композитор.

Макар да е автор на най-популярната армейска песен, макар семейство Шулце да са близки с Магда и Йозеф Гьобелс, в края на войната Норберт е поканен за справка в Гестапо. Ясно е какво означава това.

И Ива Ваня тръгва заедно със съпруга си. Но ангел бди и над двамата.

Започва ужасна бомбардировка. Ива и Норберт избягват от лапите на Гестапо и се  укриват във ферма край Одер. Там нашето момиче отглежда 60 кокошки и 20 патици, общува с руснаци, с американци, с англичани, а когато стане опасно, запрашва за далечна Бразилия, където сестра й е прима балерина.

Връща се в Германия през 1954 г., където живее в Хамбург до края на живота си през 1991 г.


Норберт Шулце Българката (вляво) и Хенни Портен в сцена от филма „Голямата почивка”

В категории: Новини , История

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки